О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
С., 24.07. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2817/2018 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. В. П., чрез адв. Б., срещу определение № 1148 от 30.05.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 986/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 29.03.2018г., постановено по гр. д. № 6944/2018г. на Пловдивски районен съд, с което е оставено без уважение искането на А. В. П. в качеството й на наследник на молителите по гр.д.№ 6944/1971г. на ПлРС за предоставяне на достъп до материалите по делото и копия от решението и книжата по същото.
Жалбоподателката иска отмяна на атакувания съдебен акт, с довод за дадена от окръжния съд и потвърдена от въззивната инстанция грешна правна квалификация на искането й. Твърди, че е поискан достъп и препис от решението по осиновително дело на основание чл. 74 от Правилника за администрацията в съдилищата, от страна по делото, докато и двете инстанции са квалифицирали искането по чл. 105 СК, съдържащо в себе си възможност за узнаване биологичния произход на детето. Счита, че е недопустимо съдът да подменя волята на заявителя. Според жалбоподателя поради изложените съображения обжалваното определение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В приложеното към жалбата изложение касаторът поставя въпроса за правната квалификация на искане, съдържащо в себе си молба за издаване на препис от съдебното решение и достъп до осиновително дело, изхождащо от осиновен – наследник на осиновител. Навежда се специалното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК обосновано с необходимостта от предотвратяване на погрешни правни квалификации от съдилищата за в бъдеще. Твърди се също противоречие на въззивното определение с практиката по приложението на чл.77 ал.2 П.. Касаторът излага и доводи за произнасяне на въззивния съд по въпроси, обуславящи изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като такива сочи въпросите: 1/ Представляват ли „тайна на осиновяването“ съдържащите се в дело с предмет осиновяване данни или под тайна се презумира узнаването на самия факт от лицето, че е осиновено; 2/ Наследниците на страна по дело с предмет осиновяване, имат ли право да получат достъп до воденото от наследодателите дело на основание чл.77 ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата или това право принадлежи единствено на осиновителите като страни по делото; 3/ Осиновените лица по дело за осиновяване представляват ли „лица с правен интерес“ и имат ли право да осъществяват достъп до информация по архивираните дела на основание Правилника за администрацията в съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.
По допускане на касационното обжалване, настоящият състав счита, че са налице предпоставките, обща и специална по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за разглеждане на жалбата по същество, като съображенията за това са следните:
Със заявление от 27.03.2018г. А. В. П. е отправила до Пловдивски окръжен съд искане да й се предостави достъп до материалите по гр.д.№6944/71г. на ПлРС и да й се издаде заверен препис от решението и книжата по делото. С от 29.03.2018г., постановено по гр. д. № 6944/2018г., Пловдивски районен съд е приел, че в делото се съдържат данни за биологичния произход на осиновения молител; че по реда на чл. 105, ал. 1 СК навършилият шестнадесет години осиновен може да поиска информация за своя произход при наличие на важни обстоятелства; че в заявлението такива важни обстоятелства не са заявени; че съгласно чл.77, ал.2 П. страните по делата и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони, а според чл.77, ал.4 от П. лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба; че заявителят в случая е наследник на молителите по осиновителното дело и поради това с оглед нормата на чл.77 ал.4 П. следва да обоснове наличието на законен интерес, но в заявлението такъв не е обоснован. С оглед на тези съображения е приел, че в случая заявителката цели заобикаляне на процедурата по чл.105 СК. По тези съображения е счел искането за неоснователно.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане окръжният съд изходил от съображението, че евентуално добивайки достъп до всички материали по осиновителното дело, осиновената ще узнае информация за произхода си, за самоличността на биологичните родители, която информация е под защитата на чл. 105 СК и не може да бъде разкривана, освен ако важни причини не налагат това. Счел е, че в процесния случай се иска предоставяне на информация по осиновителното дело от наследник на страна, а според чл.77 ал.4 П. / погрешно записано в акта чл.77 ал.2/ това искане може да се уважи при наличие на законен интерес, обоснован в писмена молба. Доколкото такъв интерес не е обоснован в заявлението , е счел, че молбата следва да се остави без уважение, тъй като е налице опит да се заобиколи процедурата по чл.105 СК.
Настоящият състав на ВКС, III г. о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните :
Поставените въпроси за правната квалификация и за приложението на чл.77 ал.2 П. не съставляват общо основание за достъп до касация. В случая съдът не е променил правната квалификация на искането, каквито са твърденията на жалбоподателя – вместо искане по чл.77 П. – чл.105 СК. Напротив – съдът изрично е посочил, че е сезиран с искане за достъп до информация по процесното осиновително дело от наследник на осиновителите, който е и самият осиновен. По това искане е приел приложимост на нормата на чл.77 ал.4 П., съгласно която лице, което не е страна по делото може да иска достъп до информация по делото при наличие на законен интерес, обоснован в писмена молба и доколкото такава обосновка на законен интерес липсва, е счел това искане за неоснователно. Изразеното становище, че е налице специален ред по чл.105 СК , по който осиновен може да получи достъп до данните по делото, както и, че в процесния случай е налице опит за заобикаляне на този ред, не представлява даване на нова квалификация на искането, различно от заявеното. Поради това с тази част от изложението не се обосновава извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Такова основание не е налице и във връзка с въпроса за приложението на чл.77 ал.2 П.. Следва да се посочи, че в тази част от изложението липсва ясно формулиран правен въпрос, което е достатъчно основание обжалването да не бъде допуснато. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че въпросът за приложението на чл.77 ал.2 П. е неотносим, доколкото съдът е приел, че в конкретната хипотеза е приложима разпоредбата на чл.77 ал.4 П., според която лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. Допуснатата очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно посочване на чл.77 ал.2 пред текстовото изписване на релевантната норма на чл.77 ал.4 П. не променя горния извод.
Поставеният правен въпрос за това какво е „тайна на осиновяването” не е правно разрешен от съда и не обуславя решаващите изводи , поради което и също не е общо основание за достъп до касационно обжалване. Изложеното е достатъчно касационното обжалване да не бъде допуснато. Въпреки това следва да се посочи, че въпросът е свързан с приложение нормата на чл.105 СК.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК гласи, че осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението по допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.
Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. В нея изрично е определено, че правото да искат разкриване на тайната на осиновяването, при наличие на важни обстоятелства, имат само осиновителите и осиновеният. Разпоредбата се съдържа в новия Семеен кодекс от 2009 г. Аналогична разпоредба има и в СК от 1985 г. (отм.) – чл. 67б – нов, ДВ бр. 63/2003 г. И двата текста са приети при действието на конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, ратифицирана от България със закон от 31.01.2002 г., обнародван в ДВ бр. 16/12.02.2002 г. В чл. 30 от посочената Конвенция е предвидено, че компетентните органи на договарящата държава обезпечават запазването на информацията, с която разполагат относно произхода на детето, по-специално информация за самоличността на неговите родители, както и данните относно здравословното осиновяване на детето и родителите му. Предвидено е, че те осигуряват достъп на детето или неговия представител до тази информация, заедно с необходимата консултация, доколкото това е допустимо, съгласно законодателството на тази държава. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК е съобразена с текста на чл. 30 от конвенцията за защита на децата.
Останалите два въпроса също не обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като какъвто и отговор на въпросите да се даде не би се стигнало до различен краен резултат. Това е така, защото разпоредбите на чл.77 П. са ясни и непротиворечиви. Според чл.77 ал.2 П. страните по делата и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони, а според чл.77 ал.4 П. лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. Получаването на информация по реда на чл.77 ал.2 и ал.4 от П., касаещи работата на администрацията в съдилищата и получаването на информация по реда на чл. 105 от СК се свежда до едни и същи възможности и действия -осигуряване на достъп на лицето до делото за осиновяване и издаване на преписи от документите, от които то се състои. Разликата между двете процедури е в това кое е лицето, което търси да получи, респективно има право да получи информация. Когато информацията е поискана от осиновителите, които са страна по делото за осиновяване, няма пречка тя да бъде предоставена от съда чрез неговата администрация. Но когато информацията е поискана от осиновения, тя се предоставя след провеждане на производство по чл. 105 от СК. Тъй като информацията в случая е поискана от осиновения, правилно районният съд е отказал предоставянето на такава, поради наличие на специален ред за това, уреден с разпоредбата на чл. 105 от СК, предвиждаща, че осиновеният има право на информация за своя произход по рождение само при наличието на посочените в нея обстоятелства-когато е навършил 16 години и когато има важни причини, които налагат той да получи информация.Съответно нормата предвижда и специален ред, по който окръжният съд се произнася с решение по такъв вид искане на осиновения – в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора.
В изложението си според касатора обжалването следва да бъде допуснато и поради очевидна неправилност на определението. Не е налице и това основание, тъй като касаторът не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност на акта на въззивния съд, а настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира очевидна неправилност. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1148 от 30.05.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 986/2018г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: