4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 314
София, 26.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 681/2012 година
Производство по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2194 от 11.07.2012 г., постановено по ч. гр. д.№ 2158/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане от 27.04.2012 г. на Пловдивския районен съд, ІІІ гр.с-в, инкорпорирано в Заповед № 4209 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.3 ГПК по ч.гр.д.№ 5720/2012 г. в частта му, с която е отхвърлено подаденото от настоящия частен касатор заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място] и П. В. Н. от [населено място] за заплащане солидарно на сумите : 9 031.11 евро, представляваща договорна неустойка за забава; 70 176.69 лв. неустойка за разваляне на договора; 7 518.36 евро лихва за забава върху главницата, възнаградителната лихва и други задължения; 889.93 евро, задължения за застраховки, данъци и такси по договор за лизинг № 90 634/26.04.2010 г., както и за разноски в размер над уважения от 2 383.98 лв. до пълния претендиран от 5 811.41 лв. за държавна такса и разликата над 1 652.04 лв. до претендирания размер от 4 026.85 лв. за адвокатско възнаграждение.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на определението в обжалваната му част по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закони и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и издаване на заповед за изпълнение, заедно с изпълнителен лист за посочените суми. Основното възражение на частния касатор е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че в договора не се съдържали период на забава и данни за изплатените лизингови вноски.
Касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса, който доуточнен от настоящия състав в съответствие с указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се свежда до възможността да се издаде заповед за изпълнение за неустойки, размерът на които не е цифрово определен в документа по чл.417 ГПК, но е определяем, тъй като са налице необходимите параметри за определянето му. Позовава се на Определение № 234 от 23.03.2011 г. по ч.т.д.№ 205/2011 г., ТК, І т.о. и Определение № 932 от 30.12.2011 г. по ч.т.д.№ 893/2011 г., ТК, І т.о. и Определение от 23.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 6468/2011 г. на СГС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и въведените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Независимо от редовността й, не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди разпореждането в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател, съставът на окръжния съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките по чл. 417, т. 3 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните като неустойки за неизпълнение на договорни задължения по договор за лизинг. Изложени са съображения, че като документ по чл.417, т.3 ГПК той не удостоверява възникването и съществуването на такива вземания, тъй като те са обусловени от настъпването на конкретен правопораждащ факт, какъвто е виновното им неизпълнение, който факт стои извън самото изпълнително основание, като тези съображения са отнесени по отношение както на забавата в плащанията, така и за развалянето на договора. Във връзка с довода на жалбоподателя, че размерът на вземането за неустойки е определяем е прието, че относими към него се явяват периода на забавата и платените лизингови вноски, каквито данни не могат да се извлекат от самия договор за лизинг и следователно той не удостоверява задължение за плащането им.
Преценката на решаващите мотиви в съобразителната част на обжалвания съдебен акт налага правния извод, че поставеният от частния касатор правен въпроси няма обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, тъй като нито първоинстанционният съд, нито ПОС са отказали издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.418 ГПК, във вр. с чл.417 ГПК по съображения, че в договора не се съдържат параметри, които да позволят да се определи размера на вземанията му за неустойки, а по съображения, че в конкретното си съдържание този документ не удостоверява изискуемо парично притезание срещу длъжниците, така както е заявено от заявителя.
Поради изложеното не би могло да се приеме, че възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на този въпрос е в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, както се поддържа от частния жалбоподател. Изводите в обжалваното определение, че възникването, размера и изискуемостта на задълженията за неустойки са обусловени от други правно релевантни факти, извън съдържанието на изпълнителното основание изцяло са съобразени със задължителната съдебна практика – Определение № 423 от 25.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 437/2009 г., II т. о., ТК, Определение № 548 от 12.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 434/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 321 от 3.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 286/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 355 от 28.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 136/2010 г., I т. о., ТК, в които е прието, че правото на кредитора да получи заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 3 ГПК е за задължения, основани на договора. Не може да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ за задължения, които документът не съдържа. Преценката на съда в производството по чл. 417 ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ. Само по изключение – при предпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК, тази преценка може да се разпростре и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възприетото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с тезата, застъпена в Определение № 234/2011 год., по ч.т.д.№ 205/2011 г. и Определение № 932 от 30.12.2011 г. по ч.т.д.№ 893/2011 г., доколкото отказът за издаване на заповед за изпълнение за претендираните вземания за неустойки не е обусловен от неопределимостта му, поради отсъствие на договорена глобална сума, а от стоящия извън изпълнителното основание факт, правопораждащ вземанията, а именно виновно договорно неизпълнение на длъжника за заплащане в срок на лизинговите вноски.
Поради недопускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество, внесената от частния касатор държавна такса в размер на сумата 1 698.62 лв. ( разликата над дължимата такса от 15.00 лв.) следва да му бъде върната.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2194 от 11.07.2012 г., постановено по ч. гр. д.№ 2158/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане от 27.04.2012 г. на Пловдивския районен съд, ІІІ гр.с-в, инкорпорирано в Заповед № 4209 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.3 ГПК по ч.гр.д.№ 5720/2012 г.
ОСВОБОЖДАВА внесената от [фирма] [населено място] по сметка на Върховния касационен съд държавна такса от 1 698.62 (хиляда шестотин деветдесет и осем лв. и 62 стотинки) лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: