Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
София, 29.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 519/2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. ГПК / отм./
С решение от 31.07.2003 г. по гр.д. № 4199/ 1999 г. на СРС, 42 състав, оставено в сила с решение от 8.11.2007 г. по гр.д. № 4188/ 2004 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-б отделение в производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на страните, че описаните в решението недвижими имоти, находящи се в землището на с. О. към момента на образуване на ТКЗС са били в собственост на общите им наследодатели Я. Т. Н. , С. Т. Н. , Р. Т. Н. и Н. Т. Н.
Ответниците по иска- Л. Я. Д., В. Б. Т., П. С. Т., Д. С. Т., Д. С. Н., Н. К. Н., В. П. Н. и М. Р. И. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорват извода за наследствения характер на имотите. Твърдят, че се касае за имоти на трима братя, придобити от тях по давност, а по отношение на един от братята- Я. Т. Н. и за три от имотите поддържат, че са придобити от него на лично основание- чрез покупко- продажба, което изключва участието на сестрата Н. Т. наследодателка на ищците.
Ищците оспорват жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът е за принадлежността на правото на собственост на бивши земеделски земи, възстановени поотделно на наследниците на тримата братя Я, С. и Р. Т. Н. . Ищците са наследници на тяхната сестра Н поддържат, че към момента на образуване на ТКЗС имотите са били в обща собственост на всички наследници на Т. Н. К. починал през 1932 г., включително и на дъщеря му Н. Т.
За да уважи предявения иск въззивният съд е изложил съображения, че след смъртта на общия наследодател и бивш собственик на имотите те са останали в наследство на четирите му деца и така са внесени в ТКЗС. Не е уважено възражението на ответниците, че е била извършена делба на имотите между тримата братя и всеки от тях е внесъл собствените си, придобити към този момент по давност имоти в ТКЗС. Не е уважено и възражението на наследниците на един от братята Я. , че три от имотите нямат наследствен характер, а са били закупени от него с договори, като съдът е приел, че не може да се установи идентичност на тези имоти с описаните в представените три нотариални акта за покупко-продажба на името на Я. Т.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че с изключение на трите имота, закупени от Я. Т. , решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. По делото е останало недоказано становището на ответниците, че след смъртта на общия наследодател е била извършена делба между децата му, като имоти са получили само тримата му синове, а сестра им Н. е получила пари и чеиз. В тази насока съдът е обсъдил показанията на свидетелите, от които само един- св. И е твърдял, че през 1938 г. е извършена делба, но не ги е кредитирал, тъй като са в противоречие с останалите доказателства по делото. Правилно е посочено, че дори и да е имало такава делба, тя показва, че началният момент на владението е през 1938 г. и до внасяне на имотите в ТКЗС през 1951 г. не е изтекъл необходимият 20 годишен срок на владение съгласно действащия Закон за давността. Няма данни и за делба, извършена преживе от общия наследодател, за да се приеме, че придобивната давност е започнала да тече в по- ранен момент и е изтекла към внасяне на имотите в ТКЗС. Обстоятелството, че всеки от братята е внесъл определена група имоти в ТКЗС, които са описани в отделни декларации, не е доказателство, че са били техни еднолични собственици, а показва, че внасят общите земи, останали от наследодателя им. Наследственият характер на имотите се установява и от отразеното в тези декларации срещу всеки имот, че се притежава по наследство.
По изложените съображения следва да се приеме, че внесените земи са принадлежали в съсобственост на всички наследници на починалия към този момент Т. Н. , а не само на тримата му синове, и постановеното в този смисъл решение на въззивиня съд е правилно, като не са налице касационни основания за отмяната му. Материалният закон е приложен правилно, а решението е обосновано, тъй като в съответствие с доказателствата за поддържания от страните придобивен способ е направено заключение за принадлежността на правото на собственост към релевантния за възстановяването на имотите момент, а именно образуването на ТКЗС и внасянето на имотите в стопанството.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в частта, отнасяща се за три от имотите, а именно описани в п. 25,26 и 32 от исковата молба, касационната жалба е основателна. За тези имоти са представени доказателства, че са придобити на лично основание от един от братята- Я. Т. , който според нот.акт № 187/ 1935 г. е закупил нива от два дка в м. “П”, с нот.акт № 149/ 1940 г. закупил нива от 1, 600 дка в м. “П” и с частен договор от 1936 г. е закупил нива от 4 дка в м. ”Т”. Въззивният съд не е уважил това възражение и приел, че и тези имоти имат наследствен характер, тъй като не може да се установи идентичност между описаните имоти в исковата молба в п.25,26 и 32 и имотите, придобити чрез съответните нотариални актове. Този извод е необоснован и не се подкрепя от данните по делото, тъй като макар и да не са описани с граници, имотите съответстват по наименованието на местността и по площ, а освен това в декларацията за притежаваните земеделски имоти не са посочени като наследствени, а като придобити с документ, което е съществено указание в подкрепа на становището на ответниците- наследници на Я. Т.
По тези съображения за имотите по п.25, 26 и 32 решението на въззивния съд следва да се отмени и искът да се отхвърли, а в останалата част решението следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението от 8.11.2007 г. по гр.д. № 4188/ 2004 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ- б отделение в частта, с която искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е уважен за имотите по п. 25, 26 и 32 от исковата молба и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. И. К. от гр. С. против Л. Я. Д., В. Б. Т., П. С. Т., Д. С. Т., Д. С. Н., Н. К. Н., В. П. Н. и М. Р. И. за признаване за установено на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че следните недвижими имоти- нива от 2,000 дка в м.”П”, нива от 1, 600 дка в м. “ При село” и нива от 4 дка в м. “Т” в землището на с. О. към момента на образуване на ТКЗС са били собственост на всички наследници на Т. Н. К. починал на 18.10.1932 г. – Янаки Т. Н. , С. Т. Н. , Р. Т. Н. и Н. Т. Н.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: