5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София 29.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3700/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Е Б.” – Е. – [населено място] срещу Решение №46 от 08.05.2013 г. по т.д. №99/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено Решение №435 от 14.01.2013 г. по т.д. №9/2012 г. на Бургаски окръжен съд и е постановено друго, с което по иска по реда на чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е прието за установено вземане на ищеца към ответника към 26.08.2011 г. 46 312.63 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която сума е платена до размер на 75.60 лв., с оплакване за недопустимост и за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск за установяване съществуване на вземане 46 312. 63 лв. при приет за разглеждане иск за установяване на вземане 75.60 лв. с оглед исковата молба, допълнителната искова молба и молбите за уточнение на иска. Така при изрично произнасяне в доклада, че искът е за 75.60 лв. с оглед направените от ищеца изменения, недопустимо съдът се е произнесъл по иск, който не е приет за разглеждане, а ако въззивният съд е счел, че направеното изменение е недопустимо, е следвало да обезсили решението по чл. 270 ал. 3 изр. 3 ГПК и не може за първи път да разглежда нов иск, който не е бил приет за разглеждане и разгледан, предвид забраната на чл. 214 пр. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че е необяснимо защо въззивният съд приема, че следва да разгледа иска в изменения му размер 46 312.63 лв., но не и в заявения и приет за разглеждане размер 75.60 лв. – ако изменението недопустимо, въззивният съд е следвало да обезсили решението и да върне делото за произнасяне по заявения иск за установяване на вземане 48 614.67 лв. преди поисканото изменение за вземане 46 312.63 лв. – решението е недопустимо – съдът се е произнесъл по иск, който не е бил приет за разглеждане, налице е „свръх петитум”.
В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа оплакването за недопустимост, алтернативно и касационни основания по въпросите: 1. В производството по чл. 422 ГПК към кой момент следва да се установи вземането – към издаване на заповедта или съдът следва да вземе предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, който въпрос счита, че се решава противоречиво от съдилищата и който е предмет на тълк.д.№4/2013 г. на ВКС,ОСГТК, 2.Може ли в производство по чл. 422 ГПК ищецът да измени иска относно размера и ако може и това изменение е прието, има ли правен интерес да оспорва с частна жалба допуснатото изменение – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, 3. Ако въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, може ли за първи път да се произнесе по този иск и как следва да процедира – да отмени решението и да разгледа иска или да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, 4. При договор за стоков кредит, обезпечен с ипотека, за да възникне задължение на купувача към доставчика, необходимо ли е стоката да бъде доставена (закупена) или задължението възниква с подписването на договора и учредяването на ипотеката, по който въпрос сочи, че решението противоречи на съдебната практика по въпроса за разпределението на доказателствената тежест в производството по иск по чл. 422 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, поддържа, че предявеният иск, съобразно допълнителната искова молба и уточнението, е за установяване към 26.08.2011 г. на вземане 46 312.63 лв., която сума е платена до размер 75.60 лв. към датата на постановяване на решението. Поддържа, че решението е правилно, тъй като възложителите по договора отговарят солидарно, [фирма] е поел задължение да учреди ипотека за обезпечение на вземанията на изпълнителя, гарантирал е изпълнението на своите и на „Ф. девелопментс” задължения. Поддържа, че в уточнението на иска липсва изменение – поддържал е, че сумата 75.60 лв. е задължението сега с оглед направените плащания след образуване на заповедното производство, а първоинстанционният съд неправилно приема, че това е изменение на иска, изразяващо се в намаление на размера – предмет на иска е вземането към минал момент и са ирелевантни настъпилите факти след датата на иска, каквото изменение е и недопустимо – фактите, настъпили по време на изпълнителното производство, няма как да имат отношение към спора, а и е обжалвал определението, с което е прекратено производство над сумата 75.60 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което частично е уважен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК и е постановено друго, с което искът е уважен и в друга част, цената на който иск не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е отменил обжалваното решение и постановил друго, с което по иска по реда на чл. 422 ГПК е приел за установено към 26.08.2011 г. вземане 46 312.63 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която сума е платена до размер на 75.60 лв. Посочил е, че предмет на иска е вземането по заповедта, издадена за 50 000 лв. – кредит, обезпечен с договорна ипотека с нот.акт №10/20.05.2011 г. и е установено, че към постановяване на първоинстанционното решение длъжникът е извършил плащане и дългът е останал 75.60 лв. – налице е изменение на иска, който ищецът поддържа до този размер и в такъв смисъл първоинстанционният съд го е уважил, при съобразяване на чл. 235 ГПК. Аргументирал е, че съдът следва да признае съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението и че неправилно е приел, че задължението е 9 142.30 лв., вместо 46 312.63 лв., но предвид извършеното плащане, към постановяване на решението е 75.60 лв. За неоснователен е приел довода за солидарна отговорност между [фирма] и [фирма], тъй като в заявлението е посочен длъжник „Д.”, което определя страните в процеса по чл. 422 ГПК, които следват и от основанието – учредената договорна ипотека, а не договора за доставка. Съдът е изложил, че правоотношенията между [фирма], от една страна, и [фирма] и [фирма], от друга, по повод договора за доставка, както и между [фирма] и [фирма], са неотносими към спора за установяване на вземането по заповедта, страните по заповедта са „Д.” и [фирма], а [фирма] е трето лице и по делото не могат да се обсъждат правоотношенията между други страни.
Обжалваното решение е вероятно недопустимо. Като е приел, че искът по реда на чл. 422 ГПК, е изменен от ищеца с допълнителната искова молба и последващите изменения до размер на 75.60 лв., въззивният съд не е съобразил, че за такова изменение у ищеца липсва правен интерес – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Предмет на иска по реда на чл. 422 ГПК е установяване на вземането към датата на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, а съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК съдът следва при съобразяване на фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, да посочи остатъка от задължението, което обуславя дали длъжникът има право на обратен изпълнителен лист. Противоречието в диспозитива на първоинстанционното решение, с което е уважен за 9 142.30 лв. искът по чл. 422 ГПК и същевременно е прекратено поради изменение на иска производството за разликата над 75.60 лв., е предпоставяло въззивният съд не само да отмени прекратяването на делото, но да върне същото на първоинстанционния съд за произнасяне по неизменения предявен иск, указвайки установеното противоречие в диспозитива и недопустимото изменение на иска. В частта, с която е разгледал иска за установяване на вземане за разликата над 9 142.30 лв. до предявения размер, въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй като има влязло в сила решение за установяване на вземане 9 142.30 лв. Въззивният съд недопустимо е разгледал иска над установено с влязло в сила решение вземане към датата на заявлението 9142.30 лв. – до предявения размер, за която разлика искът не е разгледан от първоинстанционния съд, който е прекратил производството по делото над 75.60 лв., а е следвало въззивният съд да върне делото за произнасяне в тази част.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че решението е недопустимо, като постановено по иск, какъвто не е предявен: при предявен иск за установяване на вземане в размер на 75.60 лв., искът бил разгледан за 46 312.63 лв. Предмет на иска по реда на чл. 422 ГПК е установяване на вземането към датата на заявлението, като съдът взима предвид и настъпилите факти от значение за спорното право след предявяване на иска, искът е предявен за 48 614.67 лв., уточняван по размер два пъти (на 46 312.63 лв. и на 43 881.45 лв.), и ищецът поддържа, че вземането към датата на постановяване на решението е изплатено до 75.60 лв., която сума касае непогасения остатък, а не вземането към датата на подаване на заявлението.
По изложените съображения за евентуална недопустимост на решението, не следва да се обсъжда кои от изложените от жалбоподателя въпроси са релевантни и следва по някои от тях да се допусне касационно обжалване и на кое основание, производството по делото не следва да се спира, тъй като е прието ТР от ВКС,ОСГТК по тълк.д.№4/2013 г.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 46 от 08.05.2013 г. по т.д.№99/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС държавна такса 926.40 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за ДТ в едноседмичен срок от съобщението и да представи по делото платежен документ, при неизпълнение на което задължение производството по делото ще бъде прекратено.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: