О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 29.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 472 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. М. чрез адвокат К. К. срещу решение № 1182/09.06.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 9 състав по т.д. № 140/2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо иск по чл.124 ал.1 ГПК на М. М. срещу [фирма] за установяване нищожност на решение на ОС на дружеството от 25.06.2013 г. и прекратяващо производството по евентуално предявения иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на същото решение.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът [фирма] /сега/ оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от М. М. – съдружник и управител в [фирма] по чл.124 ал.1 ГПК за установяване нищожност на решение на ОС на дружеството от 25.06.2013 г., а при условията на евентуалност за отмяна на същото решение на основание по чл.74 ал.1 ТЗ. Ищецът твърди, че на 01.10.2013 г. от връчена нотариална покана е узнал, че с решение на ОС на дружеството, състояло се на 25.06.2013 г. е бил приет Правилник за устройството, дейността и вътрешния трудов ред в дружеството. Предявил е иск по чл.124 ал.1 ГПК за установяване нищожност на това решение, като твърди, че такова решение не е било взето, тъй като ОС не е било проведено на тази дата и приемане на Правилника е извън компетентността на ОС. При условията на евентуалност е предявен иск по чл.74 ТЗ за отмяна на същото решение, тъй не бил надлежно поканен с покана, съдържаща дневния ред и своевременно получена от него. Решението не било взето с необходимото квалифицирано мнозинство. За да потвърди отхвърлителното решение по първия иск и прекратителното такова по втория, САС е приел, че на 18.06.2013 г. е проведено ОС на дружеството, за което не се спори и на което са присъствали двамата съдружници /ищецът М. М. и [фирма], чрез изпълнителния директор Д. И./. По делото е било спорно дали на това ОС на ищеца е връчена покана за следващо ОС на 25.06.2013 г. Представена е покана за събранието за 25.06.2013 г. с дневен ред, върху която няма подпис на ищеца за връчване, а вписване, че той е отказал да я получи, удостоверено на 18.06.2013 г. с подписи на две физически лица с трите им имена, едното от които /св. К. З./ в о.с.з. е потвърдило вписаните обстоятелства. Представен е и протокол от проведеното ОС на 25.06.2013 г. От така посочените писмени и гласни доказателства САС е приел, че на 25.06.2013 г. се е състояло ОС на дружеството, което е взело оспорваното решение. За неоснователно е прието оспорването на верността на съдържанието на протокола, който е частен удостоверителен документ, но в случая той материализира изявления на представителя на другия съдружник, като представлява едновременно и волеизявление, като елемент от взетото решение. В този смисъл, според САС, протоколът е достатъчно доказателство, установяващо, че този съдружник е присъствал на ОС и при отсъствието на другия съдружник-ищец и настоящ касатор протоколът установява проведено ОС и взето решение. С оглед на това САС е приел, че на 25.06.2013 г. се е състояло ОС и е взето оспорваното решение, поради което не е налице нищожност по смисъла на чл.124 ал.1 ГПК, както твърди ищецът, поради несъстояло се ОС на тази дата и невземане на оспорваното решение. За твърдяната от ищеца липса на компетентност на ОС да вземе това решение САС е посочил, че ОС на дружеството, в случая ООД /тогава/ има обща компетентност да се произнася по всички въпроси, като върховен орган на дружеството. По иска по чл.74 ал.1 ТЗ е прието, че е предявен след тримесечния срок по чл.74 ал.2 предл.последно ТЗ от деня на събранието – прието е, че ОС е проведено на 25.06.2013 г., тримесечният срок е изтекъл на 25.09.2013 г., а искът е предявен на 16.10.2013 г. и е недопустим.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай всички изложени доводи на касатора в изложението и озаглавени в него: „І. Фактическа обстановка. ІІ. Правна обстановка. ІІІ. Въззивно решение. ІV. Пороци на въззивното решение и основания за касационно обжалване.“, представляват подробни оплаквания за неправилност, свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства от САС, направените правни изводи въз основа на тях и то при превратното им тълкуване, без оглед на изложените от САС съображения. В този смисъл така изложените доводи не представляват въпроси, а доколкото са формулирани такива в тях /и то хипотетично поставени и необсъждани от САС/ не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а желание за друг изход на спора, при липса на доказателства за това. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски от същата страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1182/09.06.2016 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 9 състав по т.д. № 140/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.