Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
С., 3.06. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о. в закрито заседание на шести юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове : Л. Б.
С. Д.
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 76 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на [фирма], [населено място] и на Б. Г. Г. от [населено място], подадени от процесуалния им представител- адв. И. К. срещу определение № 660 от 7.12.2010 г. по ч.гр.д. № 634/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от № 3299/22.10.2010 г. по гр.д. № 2174/2010 г. на Варненския окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД чрез налагане на запор върху 85 дяла с номинална стойност 8 500 лв., притежавани от [фирма], [населено място], представлявано от А. А. К. в капитала на [фирма], [населено място] представлявано от Б. Г. Г..
В писмения отговор ответната страна – Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност изразява становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на [фирма], [населено място], а по отношение жалбата на Б. Г., че същата е процесуално недопустима, тъй като той не е обжалвал определението на първоинстанционния съд и по отношение на него то е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба на Б. Г. Г. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:
В законоустановения едноседмичен срок срещу определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск не е била подадена жалба от Г.. Производството пред Варненския апелативен съд е образувано по жалбата на [фирма], [населено място] срещу първоинстанционното опредение. Поради необжалването му от Г. определението на Варненския окръжен съд е влязло в сила по отношение на него, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По частната касационна жалба на [фирма], [населено място]:
Варненският апелативен съд е потвърдил определение № 3299/22.10.2010 г. по гр.д. № 2174/2010 г. на Варненския окръжен съд за допускане и на налагане на обезпечителна мярка по реда на чл.22 и сл. от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. По мотивирано искане на Комисията и обезпечаване на бъдещ иск по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху дружествени дялове, собственост на жалбоподателя.
В изложение към частната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. По въпроса допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки срещу трети лица- приобретатели, евентуални ответници при хипотезата на чл.7,т.2 ЗОПДИППД , при условие, че са добросъвестни по см. на чл.4, ал.2 от закона се поддържа противоречие на обжалваното определение с практиката на Върховен касационен съд, като са цитирани определение № 576 от 30.10.2009 г. IІІ г. о, определение № 215 от 21.04.2010г на III г. о., определение № 59 от 9.02.2010 г. на ІІІ г.о. и определение № 248 от 16.04.2010 г. на ІV г.о.
С обжалваното определение Варненският апелативен съд е приел, че частния жалбоподател е трето лице по см. на чл.24, ал.2 ЗОПДИППД и по отношение на извършената, след началото на наказателното преследване и след началото на производството по ЗОПДИППД срещу Б. Г., сделка между проверяваното лице и частния жалбоподател намира приложение разпоредбата на чл.7, т. 2 от закона, тъй като приобретателят е знаел за образуваното наказателно производство, както и че за да се ползва от правата на трето добросъвестно лице по см. на чл.4, ал.2 трябва да е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, което в конкретния случай не е установено.
Определение № 576 от 30.10.2009 г. на III г. о. не обективира противоречиво разрешение по поставения правен въпрос, доколкото по него въззивният съд е приел вероятна неоснователност на иска срещу трети лица- приобретатели, евентуални ответници при хипотезата н а чл.7, т.2 ЗОПДИППД, но при установен източник на дохода за придобиване на конкретно имущество от проверявания, изключващ връзка с престъпна дейност. Определение № 215 от 21.04.2010г на III г. о. също не дава основание да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос, тъй като в него е прието, че трето лице, което претендира самостоятелни права върху имущество по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, може да иска отмяната им като приложи декларация относно източниците на средства за закупуването му, като за да се ползва от правата на трето добросъвестно лице по см. на чл.4, ал.2 от закона трябва да е заплатило изцяло действителната стойност на придобитото имущество. В определение № 59 от 9.02.2010 г. е прието, че целево отпуснатият заем една година преди сделката за други нужди не установява законен произход на средства в размер на продажната цена. С определение № 248 от 16.04.2010 г. на ІV г.о. е прието, че са налице предпоставките на чл.7, т.2 от закона по отношение на третото лице- приобретател, което е знаело, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не влиза в противоречие с разрешението на същия в цитираните определения на ВКС, тъй като въззивният съд е приел, че е налице знание у жалбоподателя за наличието на започнало наказателно преследване срещу Б. Г., както и че независимо от представената декларация относно източниците на средства за закупуването липсват доказателства за заплащане на цялата сума по сделката.
По въпроса при наличие на повдигнато обвинение по текст от НК, попадащ в приложното поле на чл.3 ЗОПДИППД и презюмирана от закона нужда от обезпечаване длъжен ли е съдът да извършва проверка за вероятната основателност на бъдещия иск по чл.28 от същия не е налице приложното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като Върховният касационен съд се е произнесъл с определение по ч.гр.д. № 654/2008 г. на ІІ г.о. Съгласно установената практика, с която обжалваният съдебен акт е съобразен, проверката за вероятната основателност на бъдещия иск се извършва въз основа на писмените доказателства към молбата за допускане на обезпечителните мерки. В производството по чл.390 ГПК вр. с чл.23 ЗОПДИППД съдът извършва преценка за вероятната основателност на бъдещия иск въз основа на доказателствата, събрани по реда на чл.18 от закона, т. е. след преценка за редовност на документите от външна страна, без да изследва истинността на отразените в тях обстоятелства, чието оспорване може да бъде извършено в производството по чл.28 ЗОПДИППД. Доказването на престъпния произход на средствата, чието отнемане се претендира в производството по чл.28 от закона не е предпоставка за допускане на обезпечението.
По въпроса следва ли принципът за защита правата на третите добросъвестни лица, изрично залегнал в чл.4, ал.2 ЗОПДИППД да се прилага и когато част от активите на дружеството са придобити от трето лице или са приложими разпоредбите на чл.8, 9 и 10 от закона не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съдът по обезпечението не събира доказателства, нито извършва проверка дали приобретателят на имуществото е бил добросъвестен, тъй като въпросът за добросъвестността на третото лице, придобило имуществото по възмезден начин преди налагане на обезпечителната мярка е по съществото на иска по чл. 28 ЗОПДИППД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 660 от 7.12.2010 г. по ч.гр.д. № 634/2010 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :