О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 30.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.06.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3117/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№6220/08.04.2014г.,подадена от И. С. С.,чрез пълномощника му адвокат П. Т.,против решение № І-26 от 10.03.2014г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№2410/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1895/11.11.2013г.,постановено по гр.д.№3030/2013г. на Бургаски районен съд в обжалвана му част-за допускане извършването на съдебна делба на апартамент,разположен на втори жилищен етаж от сграда,находяща се в [населено място], [улица],с площ от 115 кв.м,описан в решението,при равни квоти-по ? идеална част за всеки от съделителите-М. Й. С. и И. С. С..
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията на член 280,ал.1,т.1,2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че страните са бивши съпрузи,чийто брак/сключен на 01.08.1987г./, е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№2792/2012г. по описа на БРС,като от нот.акт №98/1994г. е видно,че в полза на ищцата М. Й. е било учредено право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху описаното дворно място в [населено място],като е предвидено след извършване на строежа да придобие правото на собственост върху процесния недвижим имот-апартамент с площ от 115 кв.м,а с предварителен договор,сключен на 14.03.1994г. ищцата М. С./след прекратяване на брака С./ е възложила на изпълнителя по договора- [фирма] да изгради процесния имот срещу задължението да му изплати сумата от 923 00 лева, при определените в договора условия,като с изграждане на апартамента и прекратяване на гражданския брак между страните ищцата намира,че дяловете върху процесния имот са равни.Съдът е посочил,че ответника И. С. С.,в писмения си отговор пред БРС,е заявил,че имота не е съсобствен между страните,поради което не следва да се включа в делбата,защото е закупен със средства,осигурени му в качеството на едноличен търговец като заем от дружеството-партньор на фирмата му,които суми възстановил по-нататък с фирмената си дейност.В тази връзка съдът е анализирал доказателствата,писмени и гласни за получения заем,като е приел за категорично установено, че тази сума е дадена за закупуване на процесния апартамент.Съдът се е позовал на предвиденото в разпоредбата на член 22,ал.3 СК,според която предпоставките за изключване на презумпцията за съвместен принос относно имущество,придобито от съпруга едноличен търговец в резултат на търговската му дейност са:съпругът да е регистриран като ЕТ,в това му качество по време на брака да е придобил възмездно вещни права,те да са предназначени за упражняване на търговската му дейност и имуществото да е включено в предприятието му,като е стигнал до извода,че определящо за вещно-правния статут на вещта съгласно чл.22,ал.3 СК е нейното предназначение-целта за която имуществото е било придобито-за нуждите на семейството или за упражняване професията на съпруга-респ. за негово лично ползване,като в настоящия случай,с оглед събраните по делото доказателства е установено,че имотът е предназначен за задоволяване нуждите на семейството.Наред с това,въззивният съд е посочил,че въведените с въззивната жалба доводи от И. С. и искания за установяване на пълна,респ.частична трансформация на средства не следва да се обсъждат,тъй като се правят за първи път пред въззивната инстанция и са преклудирани съгласно чл.266,ал.1 ГПК,а конститутивния иск по член 29,ал.3 СК не е предявен.,Въззивният съд е стигнал до крайните си изводи,че макар и паричните средства за закупуване на процесния апартамент да са били осигурени от ответника С., като заем получен в качеството му на ЕТ,това не променя съсобствеността върху имота,придобит в резултат на съвместен принос,тъй като по признание на последния към този момент, съпругата му- ищцата М. Й. е отглеждала по-голямото им дете,което представлява принос за благополучието на семейството и домакинството,равнопоставен на приноса на другия съпруг за осигуряване на доходи за семейството,а полученият заем е бил за нуждите на семейството и не съставлява доход на ответника С.,изключващ съвместния принос,а като такъв подлежи на връщане от двамата съпрузи.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява/цитирам/:
„Процесуално правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело и обусловили правния извод на въззивния съд,по предмета на спора,безспорно е свързан с отричането на направеното възражение за пълна трансформация още с отговора по чл.131 ГПК на касатора”,
след което се цитира част от съдържанието на отговора на ответника по чл.131 ГПК,поставя се въпроса за начина на формулиране на възражението за пълна трансформация,съгласно предвиденото в закона,какво може да „отрича” въззивния съд, във връзка с наличие на направено възражение,които са оформени като подвъпроси ,и се посочва,че/цитирам/:
„ С уговорката,че посочените процесуалноправни въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд,за нас съществен материалноправен въпрос от значение за изхода на настоящия спор е този за ПРИНОСА на всяка от страните”.
Видно от изложеното по-горе в решаващите мотиви на въззивния съд,така формулираните като правни въпроси,всъщност са неотносими към последните и по своята същност са по съществото на спора,чиято основателност в случая е свързана с възражението на ответника,настоящ касатор, за изключителна собственост на процесния имот,който спор се решава от съда с преценката му на събраните по делото доказателства.В тази връзка и посочената от касатора задължителна практика е неотносима към решаващите изводи на съда,а в останалата част от изложението на касатора се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-26 от 10.03.2014г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№2410/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: