О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 05.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 266 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №495 от 27.10.2016г. по гр.д. №296/2016г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 175 от 28.04.2016г., поправено с решение № 250 от 04.07.2016г. по гр.д. №1049/2015г. на Смолянски районен съд за отхвърляне иска на Надежда К. Д. против А. Б. А. по чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване, че е собственик по давностно владение, считано от 1989г., на площ от 66 кв.м., оцветена в син цвят на скица № 1 към заключението на вещото лице, ведно с построената в тази площ селскостопанска сграда, застроена на 37 кв.м., както и че при изработване на кадастралната карта на [населено място] е допусната грешка като тази площ и сградата са заснети към поземлен имот с идентификатор № 44402.505.65, вместо в рамките на поземлен имот с идентификатор 444023.505.66.
Касационната жалба е подадена от ищцата Надежда К. Д., чрез пълномощника адв. М..Поддържа се, че решението е необосновано и е в противоречие с материалния закон. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали след като на ищцата е предадено държането на имота, тя има качеството на владелец или държател на имота; визира се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК. На второ място се поставя процесуалния въпрос: задължена ли е въззивната инстанция да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, както и да обсъди наведените доводи и възражения на страните. По този въпрос се изтъква противоречие с Решение № 57 от 08.06.2015г. по гр.д. № 6396/2014г. на І г.о.
Ответникът А. Б. А. представя писмен отговор, изготвен от пълномощника адв. Д.-Р., в който възразява срещу допускането на касационно обжалване предвид липсата на предпоставките за това. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищцата основава собствеността си върху имота на давностно владение, започнало през 1989г. когато е закупила дворно място в [населено място] с площ 441 кв.м. от наследниците на С. С., което владее и понастоящем, като спорната площ от 66 кв.м. е включена в този имот. Въззивният съд е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели и данните от техническата експертиза и е достигнал до извод, че спорното място не е част от имота, който ищцата е закупила без нотариален акт през 1989г. и поради това е отхвърлил иска й. Според свидетелите „продаденото” на ищцата място от наследниците на С. С. се намира южно от очертаната спорна площ, като ги разделя стена /дувар/ и са на различни нива. Що се отнася до селскостопанската сграда, тя е предоставена на ищцата от дядото на ответника, но само за ползване като плевня за сено; към 1990г и ответникът разрешил ползването, а ищцата опитвала да го склони да й прехвърли собствеността; в последните 5-6 години ищцата не ползва сградата. Техническата експертиза сочи, че претендираната от ищцата част попада в неурегулиран имот по скица на л. 54 от делото, очертан с плътна синя линия на скицата към решението. Този имот е записан на наследниците на дядото на ответника и няма данни ищцата да е деклариран от ищцата. В заключение съдът е приел, че на ищцата е била предадено само държането на спорния имот и тя е имала ясното съзнание, че собственик е ответника, след като е правила опити да го закупи от него. А липсата на намерение за своене прави невъзможно придобиването на имота по давност.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
И. на първо място въпрос дали ищцата е имала качеството на владелец или държател е фактически, а не правен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловен от преценка на конкретните събрани доказателства по делото, каквато именно е направил решаващия съд. Съдът е приел, че ищцата е допускана да ползва спорната площ с разрешение на собственика, което опровергава презумпцията на чл. 69 ЗС и изключва упражняването на фактическата власт с намерение за своене, без доказване на последващи действия по преобръщане на държането във владение. При тези съображения липсва противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК. Изводът на Смолянски окръжен съд за осъществявано от ищцата държане на спорната част и сградата в нея, е формиран след обстойна преценка на изнесеното от свидетелите и съпоставянето му с констатациите на вещото лице. С оглед на това липсва основание за касационен контрол и по втория въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата и да отговори на доводите и възраженията на страните. Тази дейност съдът е извършил в съответствие със закона.
При този изход ответникът има право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №495 от 27.10.2016г. по гр.д. №296/2016г. на Смолянски окръжен съд по касационната жалба на Надежда К. Д..
ОСЪЖДА Надежда К. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. С., да заплати на А. Б. А. от същото село сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: