О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
Гр. София, 08.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.03.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4299/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. К. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №9734/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] с пр. осн.128 КТ – за неплатено трудово възнаграждение над присъдения размер от 1608 лв. до претендирания от 3200 лв. и за лихва за забава върху него; за лихва за забава върху присъденото обезщетение по чл.224 КТ; за сумата от 23 442 лв. – обезщетение за вреди, нанесени на ищеца с незаконно задържане на трудовата му книжка от работодателя след прекратяване на тр. правоотношение, за периода 1.03.12 – 21.05.13 г., на осн. чл.226, ал.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение в частта по иска с пр. осн. чл.226, ал.2 КТ. В останалата част въззивното решение е необжалваемо на осн. чл.280, ал.2 ГПК, ред. ДВ бр.50/15 г. – постановено е по искове за тр. възнаграждение и обезщетение по тр. правоотношение с цена под 5 000 лв. Касационната жалба срещу необжалваемата част от решението следва да остане без разглеждане.
За допускане на обжалването на въззивното решение по иска с пр. осн. чл.226, ал.2 КТ касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че правният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, основания и аргументи в подадената въззивна жалба е решен от въззивния съд в противоречие с ТР №1/13 г. ОСГТК, т.1. Не е обсъдено и признанието на неизгоден факт от ответника по иска в отговора на исковата молба – че трудовата книжка на служителя е била предадена на работодателя още при сключване на тр. договор. В тази връзка намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона и развитието на правото е въпросът: Следва ли при формиране на изводите си въззивният съд да обсъди и съобрази направено от страна в съдебното производство признание на неизгодни за нея факти?
В противоречие с цитираната практика на ВКС е разрешен и процесуалният въпрос относно доказателствената тежест за установяване на обстоятелството липса на реализиран доход от работника в периода на задържане на тр. му книжка, при оспорване на това обстоятелство от работодателя. Според касатора в цитираната практика на ВКС по въпроса се приема, че ако в периода на задържане на тр. книжка, работникът не е реализирал социално осигурен доход и това обстоятелство се оспорва от работодателя, то в негова тежест е да установи, че работникът е реализирал доход и размера му. В противоречие с тази практика въззивният съд е възложил доказателствената тежест за нереализирания за периода доход, с който се съизмерва вредата, върху работника.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е отхвърлил иска по чл.226, ал.2 КТ, като е приел, че ищецът не е доказал по несъмнен начин, че е предал тр. си книжка на работодателя и че тя е била все още в негово държане към прекратяване на тр.правоотношение. Приложената по делото неподписана декларация няма доказателствена стойност. Извод, че тр. книжка е била при работодателя не се налага и от искането за връщането й, направено на 27.02.12 г. от ищеца, тъй като задължението за връщане на книжката от работодателя е възникнало по-късно – след прекратяване на тр. правоотношение на 1.03.12 г. Ответникът добросъвестно и своевременно е издал на ищеца други документи, удостоверяващи тр. правоотношение – УП – 2 и 3. От изложеното според въззивния съд се налага извод, че неправомерното задържане на трудовата книжка от работодателя не е доказано по безсъмнен начин от ищеца. Ищецът върху когото се разпределя доказателствената тежест, не е установил и наличието на претърпени от него вреди като част от фактическия състав на претендираната обезвреда.
При тези решаващи изводи на въззивния съд не е налице основание за допускане на обжалването по първите два въпроса. В отговора на исковата молба не се съдържа категорично признание на ответника, че тр. книжка на работника е била в предприятието – на л.27 ответникът е заявил, че работникът не се е явил в предприятието, за да представи тр. си книжка. На л.31 е пояснил, че трудовата книжка е била представена от работника при постъпването му на работа и му е върната веднага след първоначалното вписване на обстоятелства в нея. На осн. чл.348, ал.3 КТ книжката се съхранява от работника. Неподписаната декларация за предоставяне на тр. книжка за съхранение от работодателя, която е обсъдена в мотивите на въззивния съд, е оспорена в отговора на исковата молба. Посочено е, че работникът след прекратяване на тр. правоотношение не е извършил действия по предоставяне на тр. книжка за оформяне от работодателя, а последният няма общото задължение да го кани за оформяне на трудовата книжка. Алтернативно са изложени съображения, че ако се приеме, че тр. книжка е съхранявана от работодателя, то работникът има задължението да я потърси и да докаже, че работодателят не му я е предал и с това е изпаднал в забава. Такова доказване, според ответника по иска, в случая не е проведено.
При тези данни по делото изводите на въззивния съд относно неустановеност на незаконното задържане на тр. книжка са съответни на практиката на ВКС – доказателствената тежест за това обстоятелство е на ищеца. В случая той не е установил по несъмнен начин, че тр. книжка е била предадена за съхранение на работодателя и той не я е върнал надлежно оформена при поискване от работника, след прекратяване на тр. правоотношение – р. по гр.д. №3118/01 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1875/09 г. на четвърто г.о. и др. В първото от тях е прието, че основателността на иска по чл.226, ал.2 КТ се предпоставя от кумулативното осъществяване на следните юридически факти: прекратен тр. договор, незаконно задържане на тр. книжка и настъпили имуществени вреди в пряка причинна връзка с незаконното задържане. Задържането на тр. книжка с виновни действия на дл. лица на работодателя следва да бъде доказано – р. по гр.д. №67/90 г. на трето г.о. на ВС.Размерът на вредите е определен от закона – те се съизмерват с брутното тр. възнаграждение за времето на задържане на тр. книжка. Тежестта на доказване е на ищеца – чл.127 ГПК отм.
При съобразения с практиката на ВКС извод на въззивния съд за неустановеност на незаконното задържане на тр. книжка, като предпоставка за претендираната обезвреда, е безпредметно да се разглежда процесуалния въпрос за разпределянето на доказателствената тежест за установяване на вредата от задържането, като друга такава кумулативна предпоставка – р. по гр.д. №141/10 г. на ВКС, четвърто г.о..
Въззивното решение не противоречи на цитираното ТР №1/13 г. ОСГТК на ВКС по поставения в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и основания на въззивника. Поставеният в контекста на осн. по т.3 въпрос пък не обосновава общата предпоставка за допускане на обжалването, защото не се установява категорично признаване от ответника на твърдения неизгоден факт. Освен това признанието на факта се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, както е посочено в закона – чл.175 ГПК и практиката по прилагането му – р. по гр.д. №946/16 г. на първо г.о., р.по гр.д. №1151/16 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Застъпването на въпроса в практиката на ВКС по чл.290 ГПК изключва наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Не са налице основания за допускане обжалването на въззивното решение по иска с пр. осн. чл.226, ал.2 КТ и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №9734/16 г. от 27.07.17 г.в частта по иска с пр. осн. чл.226, ал.2 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. К. срещу същото въззивно решение в останалата обжалвана част по искове с пр. осн. чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, с цена под 5000 лв.
Определението само в частта за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
Председател: Членове: