О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 08.07.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 2163 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 39196 от 22.03.2016 г. на Д. Х. Х., чрез адвокат А. П. и адвокат Р. Н. против решение № 1184 от 09.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 7726/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I – ви брачен въззивен състав.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация Д. В. Р., чрез адвокат И. М. е депозирал писмен отговор, в който излага подробни съображения за липсата на предпоставки обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Претендира разноски.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Софийски градски съд е потвърдил решение № III – 86 – 111 от 07.06.2013 г., постановено по гр. д. № 15533/2009 г. на Софийски районен съд, III ГО, 86 състав, с което са отхвърлени предявените искове от Д. Х. Х. против Д. В. Р. за установяване на трансформация на лично имущество и за определяне на по-голям дял от придобития по време на брака недвижим имот, представляващ апартамент 3, находящ се в [населено място], в сградата на ЖСК „МОНОЛИТ – М“, вх. А, ет. 3.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не е установен принос на ищеца за придобиването на 5/10 ид. части от процесния недвижим имот от страна на ответницата. Съдът е обсъдил заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съгласно което доходите на ищеца надвишават доходите на ответницата в периода на брака им, но е приел, че тази разлика не представлява самостоятелно основание за уважаване на претенцията за определяне на дял от личното имущество на съпругата. Прието е, че двамата съпрузи са работели по време на брака, допринесли са съобразно възможностите си за придобиване на процесния имот, като същевременно са полагали лични грижи за домакинството и децата. Съдът е счел, че ищецът не е провел успешно доказване на основните си твърдения, че е получил сумата от 6 000 щатски долара въз основа договор за дарение от баща си и че е вложил посочената сума за заплащане на вноските към ЖСК. По делото не са ангажирани писмени доказателства, които да установяват посочения договор за дарение. Не са кредитирани показанията на свидетелката Д. (съпруга на бащата на ищеца), като въззивният съд е приел, че същите не могат да установят по безспорен начин предаването на въпросната сума. Не са кредитирани и показанията на свидетелката М. (сестра на ищеца), доколкото дадените от нея показания не разкриват лично възприети от нея обстоятелства, а възпроизвежда изявленията на трети лица.
Въззивното решение е постановено при условията на чл. 294 ГПК. В отменителното решение на ВКС (№ 65 от 11.06.2015 г. по гр.д.№ 5082/2014 г. на І г.о.) са дадени указания при новото разглеждане на делото от въззивния съд да се предприемат процесуални действия по отстраняване на противоречието между обстоятелствената част (сочеща на иск по чл. 29 от СК от 1985 г.) и петитума на исковата и уточнителните молби (заявен като по иск по чл. 21 СК). Не са дадени указания относно събирането на нови доказателства. Искания за събиране на такива не са заявени от ищцовата страна при новото разглеждане на делото от въззивния съд.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд изобщо не е изследвал всички форми на принос на другия съпруг. Твърди се, че събраните по делото доказателства категорично сочат, че приносът на ищеца в придобиването на общото имущество, съответно в придобитото лично от ответницата, значително надхвърля приноса на другия съпруг, като този извод не се основава единствено на аритметическата съпоставка на доходите на двамата бивши съпрузи, която съпоставка показва, че по време на брака доходите на ищеца надхвърлят близо 6,5 пъти доходите на ответницата, а следва да се съобразят и положените от тях грижи за домакинството и децата. Наред с това се подържа, че въззивният съд е постановил обжалваното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е дал указания относно релевантните факти, разпределението на доказателствената тежест, както и относно необходимостта да се ангажират съответните доказателства, тъй като дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, с необходимостта от даването на отговор на които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване, а именно: (1) „Налице ли е значителен принос на ищеца при придобиването на 5/10 ид. части от процесния недвижим имот от страна на ответницата, при положение, че по делото е безспорно установено и прието от съда, че ищецът – касатор е полагал грижи за домакинството и отглеждането на децата, но същевременно е реализирал по-високи доходи?” , (2) „Трябва ли съдът да разреши въпроса за значителността на приноса на ищеца като изследва всички проявни форми на приноса (работа в домакинството, грижи за децата и осигуряване на по-големи доходи), без дава приоритет на нито една форма за сметка на друга?” , (3) „Трябва ли съдът да извърши преценката за значимостта на приноса на ищеца, чрез съпоставяне на приноса на двамата съпрузи, като изследва осигурените и вложени в семейството доходи, количеството полаган личен труд и действията, чрез които е полаган личен труд в домакинството от всеки един от съпрузите?“ , (4) „Наличието на значително по-високи доходи на ищеца, при положение, че е полагал и грижи за децата и домакинството, дава ли основание приносът му за придобиване на процесните идеални части от недвижимия имот да се определи като значителен?“ , (5) „Длъжен ли е съдът да обсъди и оцени всички събрани и приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да прецени всички относими доказателства и да обсъди въведените от страните доводи и възражения, да обсъди доказателствата и защитните позиции на страните и да изложи мотиви?“ , (6) „Длъжен ли е въззивният съд да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и относно необходимостта да се ангажират съответните доказателства, когато дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна?“ и (7) „Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на ищеца да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които не са извършени в първата инстанция, поради отсъствие на доклад по делото и поради допуснати от първата инстанция други процесуални нарушения?“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси. Предмет на разглеждане от въззивния съд, при съобразяване на разясненията по т. 1, б. „б” от ППВС № 8/1980 г. от 17.06.1981 г., е била претенция за присъждането на част (4 от принадлежащите на ответницата 5/10 идеални части) от придобитата от ответницата след прекратяването на брака при действието на отменения Семеен кодекс от 1985 г. половина от жилището, изградено от ЖСК в резултат от членството на двамата съпрузи в ЖСК. Релевантните за претенцията обстоятелства са били заявени още с исковата молба и потвърдени с уточнителната молба от 27.10.2015 г. – че 86,3 % от стойността на апартамента са покрити с подарените на ищеца от баща му 6 000 щатски долара, а още 4,3% – със заплащането на 829 лева с лични на ищеца средства по време на фактическата раздяла на страните. Така заявените твърдения предопределят и предмета на доказване пред инстанциите по същество, като извършеният от въззивния съд анализ на доказателствата е съсредоточен именно върху тези обстоятелства, очертали основанието на претенцията. По тази причина първите четири поставени от касатора въпроси се явяват такива без обуславящо значение за изхода на спора. Събраните по делото доказателства във връзка със съотношението между доходите на страните по време на брака им са имали значение във връзка с предявения иск за определяне на по-голям дял от общото имущество на бившия съпруг – ищец при твърдение, че неговият принос в придобиването значително надхвърля приноса на бившата му съпруга. Производството по този иск е приключило с влязло в сила на 19.01.2015 г. при условията на чл. 296, т. 3 ГПК въззивно решение. Доколкото не са включени в предмета на спора, останал висящ след 19.01.2015 г., обстоятелствата, във връзка с които са поставени първите четири въпроса не са подлежали на изследване от въззивния съд и при формиране на изводите си относно наличието на принос в придобиването на личното за другия съпруг имущество съдът не е дължал да обсъжда дали са налице други проявни форми, освен обсъдените. Освен че не съставляват обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, по отношение на първите четири въпроса не са налице и допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Всички актове, на които се е позовал касаторът в тази връзка, съставляват практика (задължителна и решения на ВКС по отменения ГПК) по приложението на чл. 14, ал. 4, изр. ІІ от СК от 1968 г. и чл. 28, ал. 3 от СК от 1985 г. (аналогични на сега действащия чл. 29, ал. 3 от СК от 2009 г.), чийто фактически състав е различен от този на претенцията за получаване на дял от личното имущество. По тази причина релевираната съдебна практика е неотносима и не може да обоснове противоречие, налагащо допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Петият, шестият и седмият от въпросите съставляват обобщение на оплакванията за допуснати процесуални нарушения, обсъждането на които не може да бъде обект на дейността по селектиране на касационните жалби. Както е прието с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последното означава, че касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Отделно от това, както бе посочено по-горе, въззивният съд е обсъдил доказателства, доводите и възраженията на страните, относими към спорния предмет по иска за получаване на дял от личното имущество, съобразявайки се с въведените като основание на този иск обстоятелства. Доказателствените усилия на страните във връзка с тези обстоятелства са били изчерпани от страните още в рамките на първоинстанционното производство (за което свидетелствува и отсъствието на заявени в производството по чл. 294 ГПК нови доказателствени искания), което пък прави безпредметно даването на нови указания от съда. Специално по отношение на петия и седмия въпроси следва да се отчете и това, че същите са идентични с въпроси №№ ІІ.1 и ІІ.3. от изложението към касационната жалба на Д. Х. Х. против предходното въззивно решение, а съгласно ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК второто касационното обжалване не може да се допусне по същите правни въпроси, по които ВКС вече се е произнесъл при първата касация.
С оглед настоящото произнасяне касаторът дължи да възстанови на ответницата по касация разноските за защита пред ВКС. В конкретния случай е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лева, платимо по банков път. Доказателства за банков превод не са представени, поради което и с оглед разясненията по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК искането за присъждане на разноски в полза на Д. В. Р. следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1184 от 09.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 7726/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I – ви брачен въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. В. Р. за присъждане на разноски за защитата й пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: