О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София 09.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1094 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. А. чрез пълномощник адв.И. Я. срещу решение № 257 от 7.02.11г.,постановено по в.гр.дело № 3039/09г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решението от 16.07.09г.,постановено по гр.дело № 66/07г.на Окръжен съд-Благоевград,като присъденото обезщетение се счита дължимо на основание чл.59 ЗЗД.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като счита,че въпросът за приложението на чл.59 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба А. В. А. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му.Посочването на предмета на делото не осъществява изискването на чл.280 ал.1 ГПК касаторът да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на спора.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.За пълнота следва да се отбележи,че по въпросите на неоснователното обогатяване има трайна практика /ППВС № 1/79г./,която не се налага да бъде променена.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 от 7.02.11г.,постановено по в.гр.дело № 3039/09г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.