О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
гр.София, 30.03.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1427 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗАД”ДЗИ”, гр. С., против решението от 13.07.2009г., постановено по в.гр.д. №1142/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 03.06.2008г. по гр.д. №19899/2007г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от М. Н. Ц. от гр. С., срещу ЗАД”ДЗИ” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. Н. Ц. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявените от М. Н. Ц. срещу ЗАД”ДЗИ” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.325, т.5 от КТ, е незаконосъобразно поради това, че работодателят не е доказал по делото, че титулярът на длъжността се е завърнал на работа, т.е., че работодателят не е установил, че е възникнало правото на уволнение на приложеното от него правно основание.
Касаторът е формулирал материалноправен въпрос: за характера на допълнителното споразумение – дали изменя първоначалния договор или се сключва наред с него за вътрешно съвместителство.
Твърденията на касатора, че въззивният съд е приел, че допълнителното споразумение е за вътрешно съвместителство, не се подкрепя от мотивите на въззивното решение, с което е прието, че със споразумението по реда на чл.119 от КТ е изменен трудовия договор с ищеца, сключен на 7.10.2002 г. за длъжността „завеждащ техническа служба автотранспорт“, като се променят: длъжността – на „директор“, срокът на договора – по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, до завръщане на титуляра Е. П. и трудовото възнаграждение – от 350 на 600 лв. Във въззивното решение е прието, че страните са субекти на трудово правоотношение с правопораждащ юридически факт – трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 от КТ.
Касаторът се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Позоваването на приложеното влязло в сила решение по гр.д. №1770/2009г. на Софийски градски съд е неоснователно, тъй като с него и с въззивното решение релевираният правен въпрос относно характера на допълнителното споразумение, не е решен противоречиво. Безпротиворечиво в решението на въззивния съд и приложеното решение е прието, че допълнителното споразумение, с което се променят съществените елементи на трудовия договор и след сключването му, отношенията между страните се уреждат съобразно изменението.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.07.2009г., постановено по в.гр.д. №1142/2009г. на Софийски градски съд, по касационна жалба от ЗАД”ДЗИ”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: