О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
гр.София, 03.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и шести март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Б. И. гр.д. № 408/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Л. Б. Д., К. Б. Д. , В. Б. Д. , З. Г. Д. и М. Г. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 20.10.2008 г. по гр.д. № 1617/ 2007 г. С въззивното решение, след като са отменени изцяло основно и допълнително решение на Районен съд – София по гр.д. № 7171/ 1996 г., са уважени предявените от М. Б. Е. против касаторите искове за установяване на право на собственост и за обявяване за окончателен на предварителен договор от 20.12.2005 г., сключен между наследодателката на касаторите (като прехвърлител) и ищцата (като приобретател).
В касационната жалба се твърди от жалбоподателите, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, което противоречи на практиката на съдилищата и на разбирането в доктрината. Според касаторите това е въпросът може ли документ, който изхожда от неграмотен, да се счита за подписан, ако върху него не е положен отпечатък от пръст на неграмотния. Повдигнат е също въпроса дали лицето, което не може да чете, но може да се подписва, се счита за неграмотно по смисъла на процесуалния закон. Като спорен е посочен материалноправния въпрос за действителността на договора за издръжка и гледане, сключен при наличие на знание у приобретателя за неминуемата скорошно предстояща смърт на прехвърлителя. Според касаторите въззивният съд е отговорил неправилно на тези въпроси, в разрез с практиката на ВКС. На това основание се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – М. Б. Е. – оспорва жалбата. Взема становище, че повдигнатите от касаторите въпроси не са основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на жалбоподателите следвало да се квалифицират като основания по чл.281 от ГПК, обаче твърденията за наличие на пороци в обжалваното въззивно решение били неверни. Поради това моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално жалбата да бъде отхвърлена. Разноски пред касационната инстанция не претендира.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът може ли документ, който изхожда от неграмотен (включително такъв, който може да пише, но не може да чете), да се счита за подписан, ако върху него не е положен отпечатък от пръст на неграмотния, действително е съществен процесуалноправен въпрос. Този въпрос обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречащ с практиката на съдилищата смисъл. Представените към изложението решения на ВКС не касаят същия случай. В решение на ВКС № 503 от 27.09.1996 г по гр.д. № 158/ 1996 г на І г.о. на ВКС е прието, че грамотният може да се подпише с поставяне на пръстов отпечатък тогава, когато поради заболяване не може да пише – това няма нищо общо с настоящата хипотеза. Останалите две решения на ВКС (№ 61 по гр.д. № 40/1973 на ОСГК и № 313 от 06.03.1985 г. на І г.о.) визират хипотеза, в която неграмотният е поставил пръстов отпечатък пред нотариус – и тази хипотеза няма нищо общо с процесния случай. В конкретния казус става въпрос за документ, който е подписан саморъчно от прехвърлителя по предварителния договор и този подпис не е оспорен по реда на чл.154 от ГПК (отм.). Лицето, което може да се подписва не е неграмотно – по този въпрос не са представени доказателства за наличие на противоречива съдебна практика, следователно не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Поради това дори прехвърлителят да не е можел да чете, документът е съставен редовно, щом е подписан от него и щом му е прочетен преди това от свидетели, които са приподписали документа.
Що се касае до материалноправния въпрос за действителността на договора за издръжка и гледане, сключен при наличие на знание у приобретателя за неминуемата предстояща скоро смърт на прехвърлителя, то той е повдигнат едва с касационната жалба. Поради това въззивният съд изобщо не се е занимал с този въпрос, т.е. същият не е ”разрешен” с въззивното решение по смисъла на чл.280 от ГПК и не може да е основание за допускане на касационно обжалване. Допълнително следва да се отбележи, че по този въпрос няма противоречива съдебна практика. Сочените от жалбоподателя решения на ВКС отговарят еднозначно на същия – при наличие на знание у приобретателя за неизбежната скорошна смърт на прехвърлителя, договорът е нищожен поради липса на основание. Атакуваното въззивно решение не е постановено в противоречие с тази практика, а въобще не е взело отношение по въпроса и то поради това, че пред въззивния съд такъв въпрос не е бил повдиган. Недопустимо е той да се повдига за първи път едва в касационното производство.
Поради това не може да се приеме, че са налице твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, съответно искането в тази насока следва да се отхвърли като неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението Софийски градски съд от 20.10.2008 г. по гр.д. № 1617/ 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: