О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 10.06.2009 год..
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№84 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №73 от 09.01.09г. по ч.гр.д. №338/09г. Пловдивският окръжен съд, VІ с-в е оставил в сила определение №662 от 24.11.08г. по гр.д. №561/08г. на Пловдивския районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения от Д. агенция по горите и от Д. лесничейство П. срещу община Р. положителен установителен иск – за установяване правото на собственост на държавата върху 320 дка иглолистна гора от семенен произход, находяща се в местн.”Т”, землището на с. Л., община Р..
В. съд е приел, че с решение №Л942 от 02.10.2000г. на поземлена комисия гр. П. е било отказано възстановяване на собствеността върху процесната гора в полза на община Р., но с влязло в сила съдебно решение по адм.д. №5965/2000г. на ПРС, отказът на поземлената комисия е бил отменен по реда на чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ и е било признато правото на възстановяване на собствеността. Тъй като в административното производство държавата е била страна, чрез административния орган – ПК П. П. , тя е обвързана от съдебното решение по този спор и е недопустимо в друг процес отново да повдига спор за собствеността върху същата гора.
Определението на Пловдивския окръжен съд е обжалвано от Д. г. с. П.. В частната жалба се поддържа наличието на основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Сочи се решение №675/21.06.2007г. по гр.д. №628/06г. на ВКС, І ГО, което е по идентичен спор и в което ВКС е приел, че той следва да бъде разгледан по същество; решение №289 от 06.03.01г. по гр.д. №1530/2000г. на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че в спор за собственост гражданският съд може да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на решенията на поземлените комисии; както и влязлото в сила решение №38 от 10.04.06г. по гр.д. №2420/05г. на Пловдивския районен съд, с което е бил разгледан по същество иск с правно основание чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ, предявен от Д. дивечовъдна станция „Ч” с. С. срещу община Б.. По съществото на частната жалба се излага довод, че постановеното в административното производство решение за възстановяване на собствеността върху спорната гора в полза на община Р. няма сила на пресъдено нещо спрямо ДГС П. , което не е участвало в това производство.
Ответникът в производството – община Р. оспорва частната жалба. Излага доводи, аналогични на възприетите от въззивния съд, че държавата, чрез участието си посредством съответната поземлена комисия в административното производство за възстановяване на собствеността е обвързана от съдебното решение адм.д. №5965/2000г. на ПРС и не може да повдига спор за собственост за същия имот, посредством други свои органи.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване на прекратителното определение на въззивния съд. Налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали е допустим иск за собственост върху гора, предявен от държавата чрез органа си по чл.24, ал.1 от ЗГ /съответното държавно лесничейство/, тогава, когато чрез друг свой орган – поземлената комисия, а сега – ОС „З”, тя е участвала в административното производство по възстановяване на собствеността на същата гора в полза на друго лице.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Общинските поземлени комисии, сега – общински служби “З” /ОСЗ/, са органи, специално създадени за извършване на предвидените в ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ действия по възстановяване на собствеността върху земеделските земи и горите. Производството пред тях, включително и в съдебната фаза при постановен отказ за възстановяване на собствеността – чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и чл.13, ал.6 от ЗСГЗГФ, е административно по своя характер. То се развива само между лицата, подали искане за възстановяване на правото на собственост и поземлената комисия, съответно ОСЗ. Постановените в административното производство решения за възстановяване на собствеността не обвързват трети лица, които не са участвали в него. В случай, че не са били налице всички предпоставки за възстановяване на собствеността, тези решения не създават собственически права.
В производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, респ. по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ, поземлената комисия, съответно – ОСЗ, участва като орган, чиито решения се обжалват, а не като представител на държавата, на когото е възложена защитата на нейната собственост. Такива правомощия не са предоставени на поземлените комисии нито със ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, нито с подзаконовите нормативни актове по приложението им. Ето защо не може да се приеме, че постановените в тези производства решения обвързват държавата, в качеството и на собственик на земеделски земи и гори и че тя е лишена от правна възможност да брани правата си по общия исков ред. Предвиденото с чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ /ДВ бр.13/07г./ участие на държавни органи, на които е възложено стопанисването и опазването на горите, в производството по чл.13, ал.2 и ал.6 от ЗВСГЗГФ, също не може да обвърже държавата с влязло в сила решение за собствеността на горите, предмет на това производство,тъй като в него тя не може да заявява самостоятелни права. Видно от мотивите към законопроекта за изменение на ЗВСГЗГФ, разширяването на възможностите за процесуално представителство по споровете за възстановяване на горите и земите от горския фонд с административен и исков характер, предвидено чрез участието на регионалните поделения на НУГ, осигурява по-добра защита на държавния интерес от гледна точка на компетентност и достъп до информация. Следователно целта на законодателното изменение не е да обвърже държавата чрез участието и в това производство и тя да не може да предявява искове за собственост.
По изложените съображения предявеният от държавата срещу община Р. иск за собственост е процесуално допустим. Производството по него неправилно е било прекратено от районния съд, съответно – неправилно това определение е било оставено в сила от въззивната инстанция. Тези определения следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за разглеждане на предявения иск.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №73 от 09.01.09г. по ч.гр.д. №338/09г. Пловдивският окръжен съд, VІ с-в.
ОТМЕНЯ определение №73 от 09.01.09г. по ч.гр.д. №338/09г. Пловдивският окръжен съд, VІ с-в и оставеното с него в сила прекратително определение №662 от 24.11.08г. по гр.д. №561/08г. на Пловдивския районен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на производството по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: