3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 11.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №1887/2015 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Е. Х. – М. от [населено място] и М. Е. Д. от [населено място], подадена от пълномощниците им адвокат Т. Р. и адвокат Ф. Д., срещу определение №52 от 26.01.2015 г. по ч. гр.дело № 5/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение №4062 от 17.10.2014 г. по т. дело № 884/2014 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото в частта относно иска за унищожаване на пълномощно рег. № 6635 с удостоверено съдържание рег. № ..на нотариус Л. Г. поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Производството е прекратено и в частта за прогласяване недействителността за над 1/6 идеална част от процесния имот за всяка от ищците на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ., рег. № ., нот.д. №..на нотариус рег. №116 на Нотариалната камара, вх. рег. №., акт № ., т. X., дело №.. на СВ-гр. Варна, поради липса на съгласие, на основание чл. 42, ал.1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради недействителност на упълномощителната сделка на посочените основания, евентуално за прогласяване недействителността на договора поради порок в представителството – поради договаряне във вреда на представлявания на основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл.40 ЗЗД, евентуално, поради липса на представителна власт да договаря сам със себе си или с други лица, които също представлява, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 вр. чл. 38 ЗЗД, евентуално за прогласяване на договора за сключен при условията на абсолютна симулация, евентуално за относително симулативен, като прикриващ дарение на основание чл. 26, ал.2 пр.последно във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Според въззивния съд ищците не са легитимирани да предявяват искове за прогласяване на недействителността на договора за покупко-продажба в неговата цялост. Съдът е посочил, че всяка от ищците като наследник притежава съответна част от наследството. Всяка от тях има правен интерес да предяви само онези права, които и принадлежат по силата на наследственото правоприемство, но не и правата на останалите наследници или на наследството като цяло. Въззивният съд е приел също така, че упълномощителната сделка, чието унищожаване се иска, не може да се извърши поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Според жалбоподателките обжалваното определение е неправилно поради противоречие с разпоредбите на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за произнасяне по въпроси, свързани с правния интерес от предявяване на установителен иск; трябва ли правният интерес да е непосредствен или може да има евентуален интерес; за да се приеме, че има правен интерес трябва ли да са нарушени имуществени права на ищците или е достатъчно да се предполага, че постановеното решение ще има отражение върху имуществената сфера във връзка с предстоящи правни спорове. Освен това се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси относно приложението на чл. 297 ТЗ по отношение на едностранни сделки, в случаите когато упълномощител и пълномощник са физическо лице и търговец; търговска сделка ли е упълномощаването от физическо лице за сключване на договор с търговско дружество; търговска ли е сделката за покупко-продажба на недвижим имот, сключена между търговец и физическо лице, която не е свързана с упражняваното от търговеца занятие и дали спорът за търговския характер на сделката подлежи на разрешаване със съдебния акт по съществото на спора или е въпрос по допустимостта на иска. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представено е решение на ВКС. Посочени са ТР №8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и други решения на ВКС.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторите са формулирали въпроси, които не са обусловили изхода на делото. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че според разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК никой не може да предявява пред съд от свое име чужди права освен в предвидените от закона случаи и упълномощаването като едностранна сделка, с която се цели възникване на представителна власт, не може да бъде направено поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №52 от 26.01.2015 г. по ч. гр.дело № 5/2015 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.