O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
Сифия, 11.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева гр. дело № 2545 / 2018г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5184/23.05.2018 г. на М. Л. Ж. срещу разпореждане № 119 от 14.05.2018 г. на съдията –докладчик по ч. гр. д. № 3490/ 2017 г. по описа на ВКС, IV – то г.о., с което е върната като недопустима частна жалба срещу определение № 425 от 18.09.2017 г. на същия съд по същото дело.
Иска се отмяна на разпореждането като незаконосъобразно. По същество се развиват оплаквания и се отстраняват неточности в приключилото с определение № 425 от 18.09.2017 г. на ВКС, IV – то г.о., по ч. гр. д. № 3490/ 2017 г. производство по чл. 274, ал.3, т.1. ГПК, в което не е допуснато касационно обжалване.
Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу преграждащ съдебен постановен от друг състав на ВКС, така допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да върне частната жалба срещу определение № 425 от 18.09.2017 г. на ВКС, IV – то г.о., по ч. гр. д. № 3490/ 2017 г. съдията- докладчик е приел, че като насочена срещу необжалваем съдебен акт, така лишена от предмет, същата е недопустима тъй като е насочена срещу акт, с който не е допуснато касационно обжалване на въззивно съдебно определение и който не попада в категорията определения посочени в чл. 274 ГПК.
Изводите в обжалваното разпореждане изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС.
Видно от делото, върнатата с обжалваното сега разпореждане частна жалба е насочена срещу определение № 425 от 18.09.2017 г. на ВКС, IV -то г.о., по ч. гр. д. № 3490/ 2017 г., с което касационният състав не е допуснал касационно обжалване на определение №373 от 22.06.2017 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 283/2017 , с което е било потвърдено определение № 1113 от 25.04.2017 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 686/2917 г. за прекратяване на производството по предявения от настоящия жалбоподател иск за обезщетение за вреди срещу А. А., в качеството му на прокурор към Окръжна прокуратура – В..
Кои категории определения подлежат на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност е очертано в нормата на чл. 274, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, дейността на отделния състав на касационната инстанция във фазата по допускане на касационното обжалване не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Чрез нея се извършва селекция на касационните жалби по посочени от законодателя в чл.280, ал.1, т. т.1-3 и чл. 280, ал. 2 ГПК критерии.
Проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК има самостоятелно значение и се отличава от процесуалните въпроси, разрешавани с определенията по чл.274, ал.1 ГПК.
С оглед на тази специфика не може да се приеме, че определението по чл. 274, ал.3, т.1 вр чл. 278, ал.4 вр чл. 288 ГПК прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалване на това определение не е и изрично предвидено от процесуалния закон в нормите, уреждащи посочената фаза на касационното производство. Ето защо то не попада и в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Следователно като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол, частната жалба е била лишена от предмет, така недопустима, поради което правилно е била върната с обжалваното сега разпореждане от състава на ВКС, което като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 119 от 14.05.2018 г. на ВКС, IV-то г.о., по ч. гр. д. № 3490/ 2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: