3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315
С., 13.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 9 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 314/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК образувано по частна касационна жалба на С. Д. С. против въззивно определение № 219 от 11.04.2011 год. по ч. гр. дело № 242/2011г., с което след частична отмяна на първоинстанционното определение ОБЕЗСИЛИЛ на основание чл. 415, ал. 2 ГПК издадената по ч. гр. дело № 26/2011 год. по описа на Добрички районен съд Заповед № 6/05.01.2011 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредено О. И. Димитрова да заплати на С. Д. С. сума в размер на 1000 лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за заем, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявлението 05.01.2011 год. до окончателното и изплащане, както и сторените от заявителя разноски в размер на 25 лв. платена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение и ПОТВЪРДИЛ определение № 114/09.03.2011 г. по ч. гр. дело № 26/2011 год. на Добрички районен съд в частта, с която е оставено без разглеждане, като недопустимо, искането на О. И. Димитрова за обезсилване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 26/2011 год. на Д..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпроса – по направено искане за обезсилване на заповед за изпълнение по чл. 415, ал. 2 ГПК, длъжен ли е съдът да извърши служебна проверка дали заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, ако заявителят не е представил доказателства за това. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата О. И. Димитрова в писмен отговор на частната касационна жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е дадено разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение от фактическа страна е прието, че със Заповед за изпълнение № 6/05.01.2011 год. по реда на чл. 410 ГПК е разпоредено длъжникът О. И. Димитрова да заплати на С. Д. С. сумата 1000 лв. неизплатено парично задължение по договор за заем, със законна лихва от датата на заявлението 05.01.2011 год. до изплащане на задължението, както и да заплати 25 лв. разноски за държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар. По реда на чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът е възразил писмено против заповедта за изпълнение, поради което с разпореждане от 11.01.2011 год., съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства за това по ч. гр. дело № 26/2011 год., в противен случай заповедта ще бъде обезсилена. Разпореждането е било съобщено на заявителя на 13.01.2011 год., и тъй като в едномесечния срок същият не е представил доказателства да е предявил иска си по чл. 422 ГПК против длъжника, с молба от 08.03.2011 год. длъжникът е поискал обезсилване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК. При тези обстоятелства, от правна страна е прието, че с изтичането на едномесечния срок за предявяване на иска 14.02.2011 год. е настъпила преклузия на правото на заявителя-кредитор да представи доказателства, че е предявил в срок иска по чл. 422 ГПК, което произтича от императивния характер на нормата на чл. 415, ал. 2 ГПК. Прието е, че съдът не е длъжен да извършва служебна проверка за това, а всяко предявяване на доказателства след изтичането на срока не може да възобнови вече преклудираното право за запазване на заповедта за изпълнение, която следва да бъде обезсилена.
Поставеният правен въпрос с обжалваното определение е разрешен в съответствие с установената съдебна практика на ВКС – цитирано от съда определение по ч. т. дело № 245/2010 год., с което при идентичен случай е прието, че с изтичането на едномесечния срок настъпва преклузия на правото за запазване на заповедна за изпълнение, ако заявителят в този срок не е представил доказателства, че е предявил иска по чл. 422 ГПК, тъй като съдът не е задължен да извършва служебна проверка за установяване на това обстоятелство.
Посоченото основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да намери приложение по поставения правен въпрос, не само поради наличието на установена съдебна практика на ВКС, но и поради правната характеристиката на основанието, насочено към отстранява непълнота на закона, неговото тълкуване, към промяна на противоречива съдебна практика или непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Такива доводи не се съдържат в изложението, а видно от изложеното, с обжалваното определение поставеният правен въпрос е разрешен при точно прилагане на закона.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 219 от 11.04.2011 год. по ч. гр. дело № 242/2011 год. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Д. С. да заплати на О. И. Димитрова съдебни разноски за касационното производство в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ