О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 14 март 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., против въззивно решение на Окръжен съд-Хасково № 263/10.10.2012 г., постановено по гр. д. № 672/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Свиленград № 192/29.06.2012 г., постановено по гр. д. № 221/2012 г., с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от И. К. Б. ЕГН [ЕГН] от С. против „Поделение за товарни превози-П.”, [населено място] към [фирма], [населено място].
С жалбата са обосновани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретното оплакване в жалбата е срещу извода на съда, че работодателят не е доказал, че е извършил законосъобразен подбор по чл. 329 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулиран е следният материалноправен въпрос: За да е упражнено правото на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, следва ли да се приеме, че за работодателя съществува задължение за посочване на критериите за оценка и също така задължение за подробно определяне съдържанието на отделните показатели на оценяване, по който касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с широко разпространеното в практиката разбиране, че практическата дейност по подбора не е регламентирана от закона и формата, в която ще се извърши подборът, както и създаването на писмени документи не са условие за неговата законност, в който смисъл счита, че е задължителната съдебна практика на ВКС с посочване на Р. № 525/21.06.2010 г. по гр. д. № 14468/2009 г., ВКС, ІV г. о. и Р. № 187/15.03.2010 г. по гр. д. № 3912/2008 г., ВКС, ІІІ г. о. Формулиран е и процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 3 на ТР № 2/2.07.2004 г., ВКС, ОСГК и с мотивите на ТР № 1/17.07.2001 г., ВКС, ОСГК, Р. № 126/2.05.2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.-чл. 280, ал. 1, т 1 ГПК/, а именно: относно задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази правилата на логиката, по който въпрос счита, че съдът при съобразяване на установени по делото факти е следвало да достигне до правилния извод за осъществено в конкретния случай типично съкращаване на щата, при което от щатното разписание се премахват за бъдеще щатни бройки и свързаните с тях трудови функции. Към изложението са приложени Р. № 126/2.05.2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г., ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 218а ГПК /отм./ и Р. № 116//10.09.2012 г. по гр. д. № 1429/2012 г., Бургаски окръжен съд/няма данни да е влязло в сила/.
За ответник по касация И. К. Б. ЕГН [ЕГН] от С. е подаден писмен отговор от адвокат В. О.-АК-Х.. Аргументирано е становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение и е заявена молба за присъждане разноски за касационната инстанция по договор за правна помощ /липсва приложен договор за правна помощ/.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Основният правен извод на въззивния съд, за да приеме, че прекратяването на трудовия договор с ищеца е незаконно е неизпълнена от работодателя доказателствена тежест за извършване на законосъобразен подбор. От фактическа страна съдът е приел за установено, че подборът е извършен от комисия, назначена с 2 заповеди на управителите на дружеството, с които са регламентирани ред и начин за извършване на подбора. Съставен е протокол за подбора, в който на ищцата е поставена обща оценка 13 и тя е една от двамата от сравняваните общо 16 служители на длъжност „ръководител, търговска експлоатация” в Район „Товарни превози”-Д. /К./, предложени за съкращаване с най-ниски оценки. Съдът е счел, че няма доказателства за начина на поставяне на оценките по определените от работодателя критерии и при оспорване на подбора от ищцата в тази насока при съдебния контрол е невъзможно да се направи преценка дали работодателят законосъобразно е извършил подбора спрямо всички служители. Посочено е, че е в тежест на работодателя да установи по делото дали преценката на работата на сравняваните служители съответства на действителното фактическо положение и тъй като това не е установено за съда е невъзможно да упражни съдебен контрол относно законността на подбора и на упражненото спрямо ищцата право на уволнение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният с изложението първи въпрос не е правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Посоченият въпрос не е обусловил изхода на делото. Въззивният съд е приел, че подборът е опорочен не поради неправилно въведени от работодателя критерии и показатели за извършването му, а поради неизпълнена от работодателя доказателствена тежест за установяване по делото, че при подбора е осъществено обективно оценяване на ищцата и на другите сравнявани служители по отделните показатели при положение, че ищцата е оспорила обективността на поставените с протокола за подбор и в картата за индивидуално оценяване оценки. От показанията на свидетелите на ищцата прекият й ръководител свид. Н. и свид. Г. е установено, че ищцата е една от най-добрите служители и че на работа са оставени служители, които работят по-лошо от нея.
Правният извод на съда е съобразен с ТР № 3/16.01.2012 г., ВКС, ОСГК, според което при съдебния контрол за законност на извършения подбор следва да се проверява съответстват ли поставените при подбора оценки с действително притежаваните от сравняваните работници и служители професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Формулираният втори въпрос, касаещ основанието за уволнение /налице ли е реално съкращаване на длъжността, заемана от ищцата/ също не е правен въпрос в цитирания по-горе смисъл. По този въпрос в касационната жалба няма оплакване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Молбата на ищцата-ответник по касация за присъждане направените от нея разноски за касационното производство не е подкрепена с доказателства.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Хасково, първи въззивен граждански състав № 263/10.10.2012 г., постановено по гр. д. № 672/2012 г. по касационна жалба от [фирма],[ЕИК], [населено място], [улица] чрез процесуален представител старши юрисконсулт Р. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: