1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 15.04. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на осми април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4679/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Българска национална телевизия срещу решение № 6822 от 9.10.19г. по в.гр.дело № 2757/19г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 543561 от 23.11.18г.по гр.дело № 45308/18г.на СРС,72 състав.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, предявени от Р. П. К..
Жалбоподателят поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Приложима ли е разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ за всяко предприятие по смисъла на §1 т.2 от ДРКТ,включително спрямо БНТ като работодател, предвид на това ,че от една страна ,същата е място,където се полага наемен труд,а от друга – има специфичен правен статут съгласно ЗТР,свързан с осъществяване на обществените й функции едновременно с реализирането на стопански дейности,целящи постигане на конкретни финансови резултати, залегнали като бизнес задача за изпълнение в договора за управление, сключен между генералния директор на БНТ и СЕМ; 2.Статутът на генералния директор на БНТ съвпада ли с този на управителя по смисъла на чл.328 ал.2 КТ,т.е.сключеният от него договор със СЕМ договор за управление на обществената телевизия, имащ за предмет изпълнението на „бизнес задача за управление“, квалифицира ли се като договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Р. К. чрез адв.Л. М. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЧР 250/4.05.18г.на генералния директор на БНТ, с която е прекратен трудовия договор на Р. П. К., на длъжност „ главен продуцент”, на основание чл.328 ал.2 КТ – поради сключване на договор за управление, е незаконосъобразна.Прието е, че БНТ не е предприятие, за което е приложима хипотезата на чл.328 ал.2 КТ, както и договорът за управление, сключен на 1.09.17г.с генералния директор на БНТ не носи характеристиките на договор за възлагане на управление на предприятието по смисъла на чл.328 ал.2 КТ.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Отговор на поставените въпроси е даден в решение № 102 от 2.07.18г.по гр.дело № 2512/17г.на Трето г.о. на ВКС, което е съобразено от въззивния съд.В него е посочено,че под „предприятие“ по смисъла на чл.328 ал.2 КТ се разбира организация, която развива стопанска дейност. Разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения.В частност е прието,че БНР, ведно с Българската национална телевизия, са определени в самия закон като обществени доставчици на радио, съответно на аудио-визуални медийни услуги, различни от търговските доставчици – чл. 6 ЗРТ.Целта, с която е създадено БНР, неговата обществена роля и възложена мисия, както и преследваните от него търговски и стопански интереси, включително начинът, по който се формира бюджетът му и основните източници на финансиране, го определят не като стопански субект, който има своя пряка цел постигане на печалба. Обстоятелството, че част от приходната част на приетия от Народното събрание на Република България самостоятелен бюджет на БНР, включен в единния Републикански бюджет, се формира и чрез частни финансови източници – реклами и спонсорство, не превръща обществената масмедия в търговско предприятие, чиято основна задача е постигане на търговска, стопанска печалба. Осъществяването на посочената стопанска дейност не представлява пряко намерение и обществено стремление на националната обществена медия, а само една, макар и незначителна, финансова възможност за финансиране на съществената, целевата дейност на БНР. Практически всяко юридическо лице е страна и по гражданско-правни сделки, но само това обстоятелство не го превръща в стопански субект. В заключение е посочено,че БНР не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително, като нито нормативният акт, нито практиката признават „предприятие в широк смисъл“, даващо право на работодателя за уволнение на разглежданото основание.
Настоящият съдебен състав намира,че посочената практика е приложима и в разглеждания случай, предвид обстоятелството,че Българското национално радио и Българската национална телевизия са с еднакъв статут съгласно Закона за телевизия и радио.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с решение № 111 от 12.03.12г.по гр.д.№ 726/11г.на Четвърто г.о.на ВКС,в което е прието, че основанието по чл.328 ал.2 КТ е неприложимо в сферата на държавната администрация.
Решение № 778/21.07.99г.по гр.д.№ 987/98г.на Трето г.о.на ВКС е постановено в производство по чл.218а б“а“ ГПК/отм./ и няма характер на задължителна практика.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване /разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ при наличието на съдебна практика по поставените въпроси.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на основание чл.38 ал.2 вр.с ал.1 т.3 ЗА жалбоподателят БНТ следва да бъде осъден да заплати на адв.Л. М. адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1091.33 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6822 от 9.10.19г.,постановено по в. гр.дело № 2757/19г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Българска национална телевизия [населено място], [улица] да заплати на адвокат Л. М. М. от САК,ЕГН [ЕГН], със служебен адрес : [населено място],ул.“20 април“№ 13, ет.2, на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата сумата 1091.33 лв / хиляда деветдесет и един лв и тридесет и три ст / адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.