Определение №315 от 17.6.2015 по търг. дело №2473/2473 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 17.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.05.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ

при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2473 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Л. Н. от [населено място], чрез адв.К.Н., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 489 от 18.03.2014 год., по в.гр.д.№ 3694/2013 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС от 10.07.2013 год., по гр.д.№ 15028/2012 год. за отхвърляне на предявения от същата, като ищец, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма], [населено място] за разликата над сумата 15 600 лв. до пълния заявен размер от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в посочената по- горе негова част, по съображения за допуснато нарушение на закона – чл.52 ЗЗД, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС се свежда до приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди. Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС е посочено ППВС № 4/68 год..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ е уважен до размера на присъдената сума, въззивният съд е приел, че съобразно тежестта и характера на уврежданията на ищцата, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, особено първите 15-20 дни, вкл. проведеното 3-дневно болнично лечение и указания и лечебно- охранителен режим в рамките на следващите 30-40 дни, благоприятните прогнози за физическото и психическо здраве на същата с малка вероятност за допълнителни бъдещи усложнения, както и ноторно преживяния стрес от пътния инцидент, обезщетението от 15 600 лв. се явява справедливо по см. на чл.52 ЗЗД.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага извод, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като обуславящ изхода на конкретното дело е значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Общия размер на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди е определен от въззивния съд в пълно съгласие с постановките на ППВС № 4/68 год., според които понятието „справедливост” не е абстрактно, а всякога свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид, за да се възмезди пострадалия за причинените му неимуществени вреди в съответствие с установения от законодателя в чл.52 ЗЗД принцип. Последните, примерно изброени в цитираното ППВС по начин, позволяващ наред с други, от значение за физическото и емоционално състояние на лицето, които преценени от решаващия съд да очертаят онзи необходим и достатъчен паричен еквивалент, обезвъзмездяващ увреденото лице, съобразно общественото разбиране за справедливост на определения етап от развитие на обществото са съобразени от Софийски апелативен съд, поради което твърдяното отклонение от задължителната практика на касационната инстанция в случая- отсъства.
Що се касае до въведеното в касационната жалба оплакване за несъобразяване на присъденото обезщетение с определения лимит на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, то е необходимо единствено за пълнота на изложението да се посочи, че последният би могъл да бъде възприет единствено за ориентир относно съществуващата към релевантния за спора момент икономическа конюнктура в страната, както явно е счел и въззивният съд, но при ясната и категорична разпоредба на чл.52 ЗЗД не и за база за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, каквато е лишената от основание в закона теза на касатора
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд 489 от 18.03.2014 год., по в.гр.д.№ 3694/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top