О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№315
София, 18.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4833 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 108899 от 17.08.2017 г. С. Ж. П. и Х. П. П. чрез пълномощника им адвокат Х. С. против решение № 4216 от 13.06.2016 г., постановено по гр.д. № 4905 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, II-а състав, с което е признато за установено по отношение на С. Ж. П. и Х. П. П., че М. С. Р.-Д. е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор 14831.6501.1003, означена с букви и цифри 1, 2, 3, 5, И, 1 на комбинирана скица № 5 към заключение на СТЕ на вещото лице В. Г. от 29.09.2016 г., приподписано от съда и неразделна част от съдебното решение, представляваща част от бивш имот пл. № 680 в м.“Край село“ по кадастрален план на [населено място], кад.лист Г-9-6-А от 1985 г., като е отхвърлено искането за предаване владението върху имота.
М. С. Р.-Д. е подала чрез процесуалните си представители адвокат Р. К. и адвокат А. Ч. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира и възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 108/26.06.1996 г., с който е закупила празно дворно място, находящо се в [населено място] – [населено място], м. Край село, с площ от 600 кв.м., представляващо имот пл. № 680, нанесен в кад. лист Г-9-6-А, като продавачите по сделката на ищцата са се легитимирали с констативен нотариален акт № 57, дело № 2193 от 20.06.1996 г. Ответникът С. Ж. П. е закупил по време на брака с ответницата Х. П., с договор, сключен с нотариален акт № 162/2005 г., реална част от нива, цялата с площ от 1176 кв.м., а реалната част с площ от 588 кв.м., съставляваща имот № 048004 по плана за земеразделяне на [населено място], като се явяват последващи приобретатели на закупения имот, с първоначално придобивно основание реституция по ЗСПЗЗ. Идентичността между процесната реална част от имот с идентификатор 14831.6501.1003, означена с букви и цифри 1, 2, 3, 5, И, 1 на комбинирана скица № 5 към заключение на СТЕ на вещото лице В. Г., с част от закупения от ищцата имот пл. № 680, попълнен в кад. план през 1986г., идентичен с имот пл. № 726, попълнен през 1997 г., е установена безспорно от заключението, поради което възраженията на ответниците за липса на реален обект на правото на собственост са приети за неоснователни – имот пл. № 680 е бил нанесен под нов кадастрален номер 726 през 1997 г., а ищцата се легитимира с договор за покупко-продажба от 1996 г., в който имотът е индивидуализиран съгласно действащия към този момент кад. план, а и нанасянето на недвижимите имоти в кадастралния план няма правопораждащо вещни права действие.
Във връзка с тези изводи на въззивния съд в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК С. Ж. П. и Х. П. П. поставят въпросът: допустимо ли е съдебно решение, с което е приет за разглеждане иско по чл.108 ЗС относно поземлен имот, който не е съществувал в действащия кадастрален план към датата на завеждане на исковата молба, нито в друг одобрен кадастрален или регулационен план и може ли със съдебното решение да се обособява предмета на търсената защита.
Въпросът е обоснован с установените по делото факти, че имот с пл. № 680 не е съществувал по действащия кадастрален план, нанесен е на 20.05.1996 г. в неодобрен кадастрален план и на следващата година е бил заличен на основание решение от 6.08.1997 г. на ПК-П., с което имот 726 е възстановен на праводателите на ответниците, т.е. към момента на предявяване на иска имот № 680 не е съществувал и не е индивидуализиран чрез нанасяне в одобрен план. Въпросът е свързан с тезата на касаторите, че за да бъде годен обект на вещни права поземленият имот следва да бъде нанесен в одобрен план. Посочената теза обаче е отречена с постановяването на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК, с което при тълкуването по т.2 и т.4 е изходено от виждането, че за да бъде разграничен един поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта, а е достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени и затова липсата на техническо отразяване на границите на един имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост.
По същите съображения липсват основания за допускане на касационно обжалване и по поставения материалноправен въпрос: може ли да бъде придобит по давност недвижим имот, който не е съществувал юридически като обособена кадастрална единица по действащ кадастрален план в периода, за който се твърди дваностно владение и годен обект на собственост и на владение ли е имот, нанесен в неодобрен кадастрален план, без нанасянето да е одобрено със заповед на компетентния орган – кмет на общината, главен архитект.
Във връзка с индивидуализацията на имота в съдебното решение касаторите поставят въпросите:
1) допустимо ли е под формата на „уточнение на иска“ пред въззивната инстанция да се променят основанието и петитума на иска и да се предявяват нови искове
2) допустимо ли е решение, при което съдът се е произнесъл по предмет, различен от заявения с исковата молба
Въпросите са обосновани с тезата, че съдът се е произнесъл за имот, който не съвпада с имота, описан в исковата молба и уточненията към нея – имотът заявен с исковата молба е с № 680 по неодобрен кадастрален план и е с площ 600 кв.м., а съдът се е произнесъл за реална част от 300 кв.м. от имот с идентификатор 14831.6501.1003. Въпросът не може да обоснове допускане до касационно обжалване, тъй като в случая се касае не до изменение на иска, а до изпълнение задължението на съда /дори и без искане на ищеца/ да отрази в решението си индивидуализацията на имота, в който попада спорната реална част по действащия план/кадастрална карта. Отразявайки индивидуализацията на спорния имот съобразно отразеното в одобрената в хода на процеса кадастрална карта съдът е действал в съответствие с практиката на ВКС по решение № 68/14.07.2015 г. по гр.д. № 7224/2015 г., ІІ г.о., според което във всички случай при спор за собственост, съдът следва да съобрази и отрази в решението си и индивидуализацията на спорния имот по кадастрална карта, щом същия е заснет в нея и според трайната практика на ВКС посочването на тази индивидуализация в хода на процеса не съставлява изменение на иска, нито служебното й съобразяване от съда съставлява произнасяне по непредявен иск.
Касаторите поставят и въпроса: длъжен ли е съдът, който разглежда делото с ответници – двама необходими другари да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение между единия от необходимите другари и същата насрещна страна.
Въпросът е свързан с изводите на въззивния съд, че ответниците не се легитимират като собственици, тъй като с решение от 26.02.2009 г. по гр.д. № 14471/2006 г. на СРС, 30 с-в, влязло в сила на 16.06.2010 г., е отхвърлен предявения от С. Ж. П. срещу М. С. Р.-Д. установителен иск за признаване правото му на собственост върху нива от 0.588 дка, с № 48051 по плана на [населено място] с твърдяно придобивно основание именно договора, сключен с нотариален акт № 162/2005 г., както и придобивното основание на праводателите на П., а именно решение от 06.08.97 г. на ПК-Л. за възстановяване правото на собственост. Съдът в производството по чл.97, ал.1 ГПК /отм/ е осъществил косвен съдебен контрол върху решението на органа по поземлена собственост, произнесъл се е и по материалноправните предпоставки за земеделска реституция и е приел, че не е настъпил реституционен ефект в полза на наследниците на Г. А. с решението на ПК-Л. от 06.08.97 г., поради което всички последващи сделки на разпореждане не са породили вещно-транслативен ефект. Поради това материалноправната легитимация на С. П. спрямо ищцата М. Р., в качеството му на последващ приобретател на процесния реституиран по ЗСПЗЗ имот с решението от 06.08.97 г. на ПК Л., е отречена със сила на присъдено нещо, която съдът е длъжен да зачете по арг. от чл.220, ал1 ГПК /отм./ и затова правоизключващото възражение на С. П. е изцяло неоснователно, поради отричането със сила на присъдено нещо на заявеното от него вещно право на собственост спрямо същата страна, на същото основание, с влязъл в сила съдебен акт и всички негови доводи в тази връзка за право на собственост на заявеното основание са преклудирани. Независимо че Х. П. не е била страна по гр.д. № 14471/2006 г. на СРС по отношение на нея не се налага различен извод, тъй като правопораждащия фактически състав – договор за покупко-продажба, сключен по време на брака на въззивниците, не е породил целения вещнотранслативен ефект по отношение на двамата приобретатели предвид отричането със СПН на настъпил реституционен ефект по ЗСПЗЗ по отношение на първоначалните им приобретатели.
По поставения въпрос не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посочената от касаторите практика на ВКС не дава тълкуване на субективните предели на силата на пресъдено нещо в хипотеза, в която влязлото в сила решение е постановено по иск на необходим другар за собственост на имот, за който се прилага режима на съпружеска имуществена общност. В тази хипотеза неучаствалия по делото съпруг е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика, от която е изходено при постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по т.д. № 3 от 2016 г. на ОСГК, а именно че процесуалните действия, извършени от единия съпруг по предявен иск за собственост, могат да доведат и до неблагоприятно засягане на общото право, защото от силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще бъде обвързан и неучаствалият в делото съпруг, като в този случай защитата на другия съпруг е обезпечена чрез възможността да иска на основание чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила съдебно решение или определение за прекратяване на производството поради отказ от иска.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на М. С. Р.-Д. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат /1/2 от заплатените 800 лв. по договор за правна защита и съдействие с адвокат Р. К. и адвокат А. Ч./
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4216 от 13.06.2016 г., постановено по гр.д. № 4905 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, II-а състав.
ОСЪЖДА С. Ж. П. и Х. П. П., двамата с адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ап.9, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.4, адвокат Х. С. да заплатят на М. С. Р.-Д., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адвокат Р. К. и адвокат А. Ч. разноски за настоящото производство в размер на 400.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: