7
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 745 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 21225/29.11.2018 г., подадена от “Кремиковци” АД – в несъстоятелност, представлявано от синдика Ц. Б., чрез юрисконсулт М. срещу решение №2360/09.10.2018г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д.№545/2018г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 6587/28.09.2017 г. по гр. д. № 6433/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против Столична община, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.17а ЗППДОбП /отм./, да бъде признато за установено, че “Кремиковци” АД – в несъстоятелност е придобило право на собственост върху апартамент № 104 в [населено място], район “Искър”, [жк], [жилищен адрес] с идентификатор …………… по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № ………../03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпросите:
1. Предаването на имоти на съответните жилищни служби и предприятия към градските народни съвети по силата на Разпореждане № 156 на Бюрото на Министерския съвет от 24.07.1973 г. „за образуване към окръжните народни съвети на държавни стопански предприятия /ДСП/ за благоустройствено строителство и за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд“, представлява ли предоставяне на общинското предприятие РДСП „Експлоатация и поддържане на сградния фонд“ правото да стопанисва и управлява имота по смисъла, който е възприет и заложен в приетите по-късно Разпореждане № 279/30.12.1973 г. на МС на НРБ, както и чл. 39, ал. 2, вр. с чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм./;
2. Терминът „право на стопанисване и управление“, изразен в Разпореждане № 156 на Бюрото на Министерския съвет от 24.07.1973 г., идентичен ли е по съдържание и включените в него правомощия с правото на стопанисване и управление върху имота по смисъла, заложен в понятието от по-късно приетата нормативна уредба по ЗМСМА и ЗППДОбП /отм./.
Поддържа, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Столична Община, представлявана от кмета Й. Ф., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Ф., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване като излага и съображения за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
“Кремиковци” АД – в несъстоятелност е предявило срещу Столична община установителен иск за признаване правото си на собственост върху апартамент № 104 в [населено място], район “И.”, [жк], [жилищен адрес] с идентификатор ……………… по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № …………../03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с твърдението, че правото на собственост е придобито на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./, тъй като имотът е предоставен за стопанисване и управление през 1975г. на праводателя му МК “Кремиковци”, отдаван е под наем на работници и служители и е включен в капитала на дружеството. Ответникът издал Акт за общинска собственост № ……../19.01.1993г. за същия апартамент и с това е дал повод за завеждане на иска.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва твърдението, че предявилото иска дружество е собственик на процесния имот като прави възражение, че същият е общинска собственост – актуван, като частна общинска собственост с акт № …./19.01.1998г., на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС, а в последствие преактуван с акт за общинска собственост № ………../16.09.2014г.; заведен в балансовите сметки на Столична Община – район „И.” от датата на предаването му с протокол от 28.12.1999г. от Областен съвет – Област София.
От фактическа страна в обжалваното решение е прието, че с АДС № ……../22.10.1975г. блок 124, находящ се в [населено място], район “И.”, [жк], в който се намира процесният апартамент № 104, е актуван като държавна собственост като „основание за одържавяване”, е посочено, че блокът е новопростроен, приет с акт обр.16. В т.7 от акта за държавна собственост, озаглавен ”Наименование на учреждението или предприятието, на което е отстъпен имотът за ползване”, е вписано: ”МК ”Кремиковци”, предаден за управление и стопанисване на РДСП „Експлоатация и поддържане на сградния фонд” във връзка с 156 -то разпореждане. Посочено е, че съгласно разпореждане № 156/24.07.1973г. на Бюрото на Министерски съвет за образуване към окръжните народни съвети на държавни стопански предприятия за благоустройствено строителство и за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд /ДВ, бр.64 от 1973г./, към СГНС е образувано държавно стопанско предприятие за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд, представляващо юридическо лице с предмет на дейност: ремонт и поддържане на сградния фонд, ремонтно – строителни услуги на гражданите, стопанисване на държавния и ведомствения жилищен фонд, преустройство на сгради и свързаните с тях пристройки и надстройки. Взето е предвид, че според т.2 на разпореждането ИК на ОкрНС и на СГНС могат да създават, съобразно нуждите си, клонове на държавните стопански предприятия, които да бъдат подчинени и на съответните общински/районни/народни съвети. В т.3 е предвидено, че до края на 1973г. министерствата, ведомствата и държавните стопански организации, с изключение на МНО, ДСО „БДЖ” и ДМП ”Горубсо”, трябва да предадат на държавните стопански предприятия за стопанисване собствените си жилищни сгради заедно с одобрените им архитектурно-строителни проекти и всички активи и пасиви по отношение на ремонта, поддържането и стопанисването на сградите към датата на тяхното предаване. Това се отнася и за новопостроените жилищни сгради, които следва да се предадат на държавните стопански предприятия в едномесечен срок от въвеждането им в експлоатация, като ведомствата си запазват правото да настаняват свои работници и служители в предадените жилища. Изложени са съображения, че запазеното право на ведомствата и предприятията да настаняват и опразват от жилищата свои работници и служители, е израз на социалната политика, водена от държавата за осигуряване на работещите в съответните ведомства и държавни предприятия, но не означава притежаване на правото на стопанисване и управление, или разделяне на това единно право на отделни правомощия в полза на различни лица субекти. Посочено е, че в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 7 от 24.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 4147/2013г., ІІ г.о., ГК. Обобщено е, че процесният имот към 1975г. е бил държавна собственост и е бил предоставен за стопанисване и управление на РДСП “Експлоатация и поддържане на сградния фонд“ към съответния район на СГНС, което лице е различно от праводателя на ищцовото дружество. Формиран е решаващ правен извод, че МК ”Кремиковци”, респ. правоприемникът му – фирма с държавно имущество „Кремиковци”, не е притежавал право право на стопанисване и управление по смисъла на чл.39, ал.2, вр чл.42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм/ върху процесния апартамент, тъй като от акта за държавна собственост № 9201/22.10.1975г. се установява, че това право е било предоставено на друго държавно предприятие – РДСП „Експлоатация и поддържане на сградния фонд” – район „В. Л., поради което при преобразуването на фирмата с държавно имущество в търговско дружество – „Кремиковци” ЕАД, не се е породило право на собственост върху процесния апартамент, по силата на разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП /отм./.
Поставените въпроси се свеждат до това дали по силата на РМС № 156 от 24.07.1973г. на РДСП ”Експлоатация и поддържане на сградния фонд” се прехвърля правото на стопанисване и управление върху ведомствените жилищни имоти по смисъла на чл.39, ал.2, вр чл.42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм/.
Приетото в обжалваното въззивно решение изцяло кореспондира с възприетото в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение №7 от 24.02.2014г. по гр.д. № 4147/2013г. на ІІг.о. по същия правен въпрос, касаещ предходна правна уредба – по ПМС № 202/1961г., което настоящият състав изцяло споделя.
По разгледания въпрос: предаването на имоти на съответните жилищни служби и предприятия към градските народните съвети по силата на ПМС № 202/1961г. води ли до предоставяне правото на стопанисване и управление по смисъла на чл.15, ал.1 ПДИ /отм./ или имотите остават ведомствени с оглед запазеното право на министерствата, ведомствата и подчинените им предприятия да настаняват/опразват свои работници и служители в жилищните сгради; съответно терминът „стопанисване и управление“ касае ли единно право или включените в него правомощия могат да се разделят между различни субекти, в решение №7/24.02.2014г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№4147/2013г. е проследена правната уредба в периода 1952-1975г. относно управлението и стопанисването на държавните жилищни имоти. Посочено е, че според чл.3 от Правилника за държавните имоти /отм./ управлението и стопанисването на държавния жилищен фонд се извършва от народните съвети, както и от другите държавни учреждения и предприятия, на които са предоставени държавни жилищни сгради, като министерствата и другите държавни учреждения и предприятия се грижат за запазване на жилищния им фонд, за своевременно провеждане на текущ и основен ремонт на сградите, както и за подобряване на жилищно-битовите условия на обитателите /чл.6/. Управлението и стопанисването се осъществява чрез създаване на жилищни фондове към народните съвети, които се обособяват като предприятия на самоиздръжка, и жилищни фондове към другите учреждения и предприятия, на които са предоставени жилищни сгради, които се обособяват на самоиздръжка или се организират като бюджетни служби /чл.10/, като жилищните фондове експлоатират включените в тях имоти чрез отдаването им под наем /чл.12/. С ПМС № 202 от 25.10.1961 г. „за предаване на ведомствения жилищен фонд на жилищните служби и предприятия към народните съвети и подобряване стопанисването и поддържането им”, всички ръководители на министерства и ведомства, и председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, са задължени до 31.03.1962г. да проверят състоянието и организацията по стопанисването и поддържането на жилищните сгради и помещения на подведомствените предприятия и с участието на Министерството на финансите да преценят кои жилищни сгради, помещения и места, е целесъобразно да се предадат за стопанисване на народните съвети, като предаването на ведомствени жилищни имоти на жилищните служби и предприятия към народните съвети да продължи и за в бъдеще с оглед постепенното уедряване на държавния жилищен фонд и подобряване на стопанисването и поевтиняване на издръжката му. В т.2 на Постановлението е регламентирано едновременно предаване на набраните амортизационни отчисления за основен ремонт и средствата и материалите, предвидени за стопанисване и ремонтиране на имотите, заедно със съответния фонд работна заплата, а в т.3, че министерствата, ведомствата и подчинените им предприятия и учреждения запазват правото си да настаняват свои работници и служители в жилищните сгради и помещения, които предават на народните съвети, вкл. и при опразването им в бъдеще. При извършеното тълкуване на посочената нормативна уредба е направен извод, че стопанисването и управлението на държавните жилищни имоти, включва задължението за тяхната поддръжка и запазване, използването им по предназначение чрез отдаването им под наем и правото на разпореждане чрез продажбата им по предвидения в закона ред. Разделянето на правото на стопанисване от правото на управление е несъвместимо с изследваната правна уредба. Запазеното право на ведомствата и предприятията да настаняват и опразват от жилищата свои работници и служители, предвиденото впоследствие изискване за тяхно предварително съгласие за продажба на жилището, а с НПЖДЖФ/отм./ и право да определят купувача, не може да обоснове извод, че правото на стопанисване и правото на управление са принадлежали на различни субекти. В заключение е прието, че по силата на ПМС № 202 от 25.10.1961 г. стопанисването и управлението на предадените от учреждения или предприятия жилища, е предоставено на народните съвети, които са имали правото на разпореждане с тях.
ПМС № 202 от 25.10.1961г. е отменено с приложимото по настоящия казус Разпореждане № 156 на Бюрото на Министерски съвет от 24.07.1973г. „за образуване към окръжните народни съвети държавни стопански предприятия за благоустройствено строителство и за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд”. С него се образува към СГНС ДСП за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд и се задължават министерствата, ведомствата и държавните стопански организации да предадат до края на 1973г. за стопанисване собствените си жилищни сгради, заедно с одобрените архитектурно-строителни проекти, и всички активи по отношение на ремонта, поддържането и стопанисването на сградите, както и звената си за ремонт, поддържане и стопанисване на ведомствения жилищен фонд. Постановено е също така новоизградените жилищни сгради да се предават на тези предприятия, като ведомствата си запазват правото да настаняват свои работници и служители в предадените жилища. Тази последваща уредба не внася принципна промяна по отношение на стопанисването и управлението на ведомствените жилища, то продължава да се осъществява от нарочно създадени предприятия към народните съвети. Разпореждането е израз на същата политика на уедряване на държавния жилищен фонд, подобряване на стопанисването му и поевтиняване на издръжката му. С оглед на това дадените разрешения в посочената практика на Върховния касационен съд са приложими и при действието на РМС № 156/1973г. – както беше посочено по-горе, в решение №7/24.02.2014г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№4147/2013г. е даден принципен отговор на основния и обуславящ изхода на спора въпрос дали предаването на имоти съответните жилищни служби и предприятия към градските народни съвети води до предоставяне правото на стопанисване и управление или имотите остават ведомствени с оглед запазеното право на ведомствата да настаняват свои работници и служители в жилищните сгради, които предават на градските народни съвети, като е прието, че въпреки запазеното право на ведомствата и предприятията да настаняват в жилищата свои работници и служители, стопанисването и управлението на жилищата е било предоставено на народните съвети, които са имали и правото на разпореждане с тях. Доколкото в конкретния случай въззивният съд е приел, че към 1975 г. процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление по смисъла на чл.39, ал.2, вр чл.42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм/ на РДСП „Експлоатация и поддържане на сградния фонд” – район „В. Л., а не на праводателя на ищеца, поради което не е налице елемент от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП /отм./ и същото не е придобило правото на собственост върху процесния апартамент на това основание, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е съобразено със съдебна практика по обуславящия изхода на делото правен въпрос, която не се нуждае от осъвременяване, поради което не е налице и допълнителното основание за ангажиране компетентността на касационната инстанция по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разноски в полза на ответника по касационна жалба не следва да бъдат присъждани независимо от изхода на производството, доколкото същият не е заявил претенция за разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2360 от 09.10.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по в. гр. д. №545/2018г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: