4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С., 02,04,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №`393/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –гр. Г. / н/ против решение № 3 от 11.01.2012 г. по т.д. № 192/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК дружеството –касатор, чрез пълномощника си- адв. К. е посочила, че счита, че е налице основание по „чл.281, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК”, поради което решението следвало да бъде отменено, като „ неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.” Това искане страната е мотивирала с наличие на противоречие по отношение на въпроси, за които е поддържала, че били поставени с въззивната жалба и решението, на които били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поставени са множество въпроси като – „ Недопустимо ли е предявяване на изтекли договорни лихви и неустойки след подаване молбата за откриване производство по несъстоятелност,2/ нищожно ли е предявяването на наказателни лихви в периода от началната дата на неплатежоспособността до датата на подаване на молбата като кредитор за включване в списъка на предявените вземания, 3/върху кого тежи доказателствената тежест… относно съществуване на вземането, погасяването му по давност… откриване производство по несъстоятелност 4/ при направено възражение за нищожност на договор или съглашение за изменение, или при невъзможен предмет, върху кого тежи доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск.” Страната е счела за важен и въпроса свързан с прекъсване на давността в случай когато производството по откриване на несъстоятелност е образувано по молба на кредитор, който нямал съдебно установено вземане. Направено е общо и лаконично оплакване, че „ липсва обоснованост на съдебните актове” както на първостепенния така и на въззивния съд. Нямало и установена практика по „този въпрос”. Страната накратко е изложила оплакване за неправилност и на прието за „ нищожност на изменение на условията на акредитива и нищожност на ипотеката”,свързано с разпределение на доказателствената тежест. Други доводи няма развити. Приложени са едно решение и две определения по чл.288 ГПК на ВКС.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да бъдат приети за релевантни въпреки, че са хипотетични, като не е обоснована връзката им с решаващите изводи на съда съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, страната е сочила само решение №132/11г. на ВКС, ІІ т.о. с което обаче със задължителна практика е разрешен въпроса свързан с това дали се прекъсва погасителната давност с подписването на анекс към договора за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужваните кредити към търговските банки, с който анекс се променя погасителния план за изплащане на задълженията. Въззивният съд е приел, съобразно установените факти, че след като с анекса се променя и падежа на първата вноска, то този падеж е и началния момент на дължимостта й и спрямо него е извършена преценката за това, че вземането не е погасено по давност. Или след като със обсъжданото решение на ВКС е прието, че всяко споразумение с кредитора, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането има за последица прекъсване на изтеклата до тогава погасителна давност и премествате на началния й момент към деня, в който според новото споразумение вземането е станало изискуемо, то не е налице противоречие в правните изводи по сравняваните съдебни актове.Следователно, не се обосновава соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Страната не е сочила доводи по чл. чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложените определения на ВКС по чл.288 ГПК не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК – арг. т.2 и 3 ТГРОСГК №1/09г.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната, не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на множество хипотетични въпроси и общото твърдение, че липсва съдебна практика. Липсват доводи за неяснота или непълнота на приложима норма, която би обосновала нуждата от тълкуване, поради което не се установява и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 от 11.01.2012 г. по т.д. № 192/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: