1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С., 20.04. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март ,две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4351/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. К. Т. с пълномощник адв. А.В. срещу решение №3724 от 04.05.2016г по гр.дело № 5791/2015г. на Софийски градски съд в частта с което след частична отмяна на решение от 05.03.2015г на по гр.д № 51596/2012г на СРС ,искът на касатора на основание чл. 61 ал.3 ЗЗД във вр чл. 59 ал.1 ЗЗД за извършени необходими и полезни разноски в общи части на жилищна сграда е отхвърлен за разликата над сумата 3379,58лв, до уважения на първа инстанция размер.
Софийски градски съд е посочил в решението друга правна квалификация на иска ,предявен от съсобственик , извършил необходими ремонти в общи части на сградата , срещу другия съсобственик за припадащата му се част . Изтъкнал е , че искът е бил разгледан на предявеното основание от първостепенния съд, но посочената квалификация по чл.41 ЗС не е прецизна , тъй като самостоятелните обекти в сградата са два и между съсобствениците в случая се прилагат разпоредбите на чл. 30 ал.3,чл. 31 ал.1 и чл. 32 ЗС , а не разпоредбите на З. и свързаното с този закон правило на чл. 41 ЗС. От фактическа страна е прието , че претендираните и заплатени само от ищеца материални и дейности се свеждат до конкретно доказаните : подмяна на 2000 бр. керемиди тип „марсилски” със стари , но здрави (по 0.50лв на брой), вложен 4 куб.м дървен материал при подмяна на констукцията на покрива – съгласно стойностите , посочени от вещото лице , както и посочените средства труд и материали при поставяне на обшивка и хидроизолация ,представляващи необходими разноски .До размера на 1 / 2 от сбора им е налице обогатяване за ответника , доколкото в сградата е имало два самостоятелни обекта на собственост . Отчитайки , че като собственик на втория жилищен етаж ищецът е извършил ремонт на покрива (обща част) ,но при противопоставяне на ответника като собственик на първия етаж, въззивният съд е приложил правилото на чл. 61,ал.3 ЗЗД. Правилата за обезщетяване при водене на чужда работа без пълномощие в тази хипотеза въззивният съд е приел за препращащи към неоснователното обогатяване по чл. 59 ал.1 ЗЗД .
В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост . Като е възприел друга квалификация на иска, въззивният съд не е обсъдил всички доказателства .
В изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС при направени разходи по поддържане на съсобствен имот ,за който съсобственик не е заплатил разходвани суми , в случая необходими разноски. Първата квалификация на иска е дадена от районния съд , докато въззивния съд е възприел чл. 59 ал.1 ЗЗД . Това не променя фактическата обстановка , но на практика сумите ,които ищецът е заплатил и доказал съгласно приетата експертиза , не е постановено да му бъдат съответно възстановени. Поради това се изтъква приложена практика на ВКС по прилагането на чл. 59 ал.1 ЗЗД , както и практика на съдилищата по прилагането чл. 41 ЗС. Сочи се и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,предвид противоречива практика по двата текста на закона- чл. 59 ал.1 ЗЗД и чл. 41 ЗС. Не се сочи в какво се изразява противоречието, не е направена съпоставка между приложената практика и обжалваното решение по отношение на фактите и правните разрешения . Изтъква се че въззивният съд „променя предявения иск” ,че произнася иск, който не е предявен от ищеца. Въззивният съд не е определил новата доказателствена тежест .Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква ,тъй като би следвало да се прилага точно закона .
Ответникът по жалбата В. А. Д., чрез адв. Ст П. от САК оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване. Не са формулирани правни въпроси , не са посочени конкретни касационни основания , нито решения на ВКС , на които обжалваното въззивно решение противоречи . Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
Липсва ясно формулиран правен въпрос , което е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване. В случая правният въпрос не може да бъде ясно изведен и от тезата на защитата в изложението. Тя е непоследователна и вътрешно противоречива.Смесва се квалификацията на иска което е дейност на съда по прилагане на материалния закон с разглеждането му на предявеното основание, което се свежда до обсъждане на обстоятелствата, на които искът е основан и на последиците които ищецът извежда от тях . Прилагането на множество различни решения на ВКС , в което е давана квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД , или чл. 41 ЗС, без никаква селекция на съдържанието им , без довод за връзка с обстоятелствата по спора и без да е ясно коя правна теза на защита се подкрепя с прилагането им , не би могло да обективира формулиране на правен въпрос ,нито да представлява обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,или на селективния критерии по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Такава обосновка е и невъзможна без да се постави конкретен правен въпрос , разрешен в противоречие със задължителна за въззивния съд практика на ВКС, или противоречиво резрешаван .
Общото в приложените множество решения на въззивни съдилища е срещането на нормата на чл. 59 ал.1 ЗЗД, или чл. 41 ЗС в текста им . Самите решения са по дела за обезщетяване при лишаване от ползване на собствена вещ , в размер на среден пазарен наем (реш.№1085/2012 на САС,реш.№984/2012 на САС ,реш. № 205/2015г на САС, реш.. №1085/2012 г на САС) , или по претенции срещу етажен собственик за припадащите му се разноски (решение от 16.12.2011г по гр.д №10353/2011 на СГС, адм. отделение). Очевидно липсва връзка с решаващо произнесените правни въпроси по делото, те не са и посочени в изложението .
Не е налице основание за допускане до обжалване по служебния критерий , за проверка по допустимостта на решението. За пълнота следва да се посочи ,че искът е разгледан на предявеното основание , а дадената от въззивния съд квалификацията е съответна на указанията в практиката на ВКС относно приложимия при конкретните обстоятелства закон , предвид следното :
В случай като настоящия, при собствениците на етажи в двуетажна сграда са само двама ,с равни права и задължения в общите части , уредбата на отношенията се извърши по правилата за съсобствеността , тъй като на практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата сграда. В този смисъл е решение № 520/2010г по гр.д №496/2010г ІV г.о ,постановено по реда на чл. 290 ГПК . Относимите към случая по делото разрешения , свързани с приложимия закон , са дадени и с решения № 520/2010г по гр.д №496/2010г ІV г.о , реш. № 85/2014г по гр.д № 1157/2014г ІІ г.о на ВКС и др. , постановени по реда на чл. 290 ГПК , включително реш. №238/2013г по гр.д №1012/2012 ІV г.о – изтъкнато от въззивния съд , според която практика правилата на съсобствеността за приложими ,приложими са правилата за водене на чужда работа без пълномощие ( (гестия) , като в зависимост от определени обстоятелства последните препращат към правилата на неоснователно обогатяване (чл. 59 ал.1 ЗЗД ). Когато ремонта е предприет от единия собственик действал и в свой интерес , приложимо е разрешението , указано в реш.№132/2009 по т.д № 563/2008 І т.о и реш. № 85/2014г по гр.д № 1157/2014г на ВКС Претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост , касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Когато работата е предприета и в собствен интерес , заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му. (реш.№132/2009 по т.д № 563/2008 І т.о, реш. № 85/2014г по гр.д № 1157/2014г ІІ г.о на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК), а в случай, че се е противопоставил, съгласно чл. 61 ал.3 ЗЗД се прилагат правилата на неоснователното обогатяване (чл. 59 ал.1 ЗЗД). Налице е и задължителното тълкуване по прилагането на института, дадено в ППВС № 6 от 1974 г. , ТР № 85 от 1968 г в неотменената с постановлението негова част , както и ППВС № 1/1979г ,на което се е позовал въззивния съд .
Въззивният съд е изяснил от фактическа страна по настоящето дело , че страните са собственици на самостоятелни обекти в двуетажна жилищна сграда , като ищецът не е била натоварен с извършване на ремонт, включително на покрива и другият съсобственик се е противопоставил.При това положение са приложими правилата на гестията и по-конкретно разпоредбата на чл.61, ал.3 от ЗЗД на която се е позовал и Софийски градски съд,за да приложи правилата на неоснователното обогатяване (чл. 59 ал.1 ЗЗД). На следващо място , от претендираните като необходимо извършени с иска ремонтни дейности първоинстанционният Софийски районен съд е приел за доказани само тези , свързани с необходим ремонт на покрива на сградата, но при остойностяването им е било възприето първоначалното заключение на вещото лице за средна пазарна цена при влагане на нови материали , поради това искът е бил частично уважен до размера от 11 136 лв. По въззивна жалба на ответника единствено – тъй като ищецът не е обжалвал решението в частта , с която искът му е бил отхвърлен , Софийски градски съд е отчел обстоятелството че при ремонта на покрива керемидите са били изцяло подменени със стари и употребявани , а не с нови такива Поради това е възприел стойностите , посочени в допълнителното заключение на СТЕ (0.50лв на брой), при същите количествени показатели . Видно от решаващите съображения на съда , не квалификацията и въпросът за приложимия закон е обусловил отхвърлянето на иска за разликата над сумата 3379,58 лв до присъдения на първа инстанция размер , а доказателствата за разходите (обедняването) на ищеца , съответно обогатяването при ответника, с оглед на конкретно вложеното като материали в подмяната на покрива ,като доказателствата тежест не е променяна в резултат на квалификацията и е била съответно указана в доклада по делото .
В отговора на ответника се претендират 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение ,но договор за правна помощ не е приложен . Поради това разноски не се присъждат
Ето защо Върховният касационен съд , ІІІг.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №3724 от 04.05.2016г по гр.дело № 5791/2015г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .