5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
[населено място] ,22,04,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети април,през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3872 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба , подадена от В. П. Д.,С. П. Д. и Г. Г. Д. против решение № 1302 / 28.06.2013 год. по гр.д.№ 1274 / 2013 год. на Софийски апелативен съд , ГО , VІІІ състав, в частта с която със същото са отхвърлени исковете им,след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявени с правно основание чл.226 ал.1 КЗ , за обезщетяване на неимуществени вреди,претърпени от смъртта на съпруга на първата и баща на втория и третия от касаторите , в причинна връзка с ПТП от 28.11.2009 год.,настъпило по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ в ЗД [фирма] лек автомобил , за разликата от 45 000 лева за първата , съответно по 40 000 лева за останалите двама, до присъдените от първоинстанционния съд суми от по 56 000 лева за всеки от касаторите, както и в частта, в която е потвърдено решението за отхвърляне на исковете над този размер до претендираните от първата 150 000 лева и по 120 000 лева за всеки от останалите двама. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД , относно извода за съпричиняване на пострадалия и чл.52 ЗЗД,относно размера на присъденото обезщетение, като несъобразено с критерия за справедливост,въведен от законодателя и законодателно уредените минимални нива на застрахователно покритие / лимити /, съгласно чл. 266 КЗ ,доколкото твърди приложими и измененията в същите до постановяването на решението, както и съгласно пар. 27 ал.2 ПЗР на КЗ , към момента на застрахователното събитие .
Ответната страна – ЗД [фирма] – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочен срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Касаторите са предявили искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за обезщетяване претърпени от смъртта на съпруга на първата и баща на останалите двама неимуществени вреди , която смърт е настъпила в резултат на ПТП от 28.11.2009 год., причинено по вина на водача на застрахован при ответника по ЗЗ „Гражданска отговорност„ лек автомобил – Х. А.,призната с подписано споразумение , в образуваното срещу същата наказателно производство по нохд № 484/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд. В споразумението е прието нарушение от същата на правилата за движение по пътищата – чл. 47 ал.1 ППЗДвП – управление на автомобила със скорост , по-висока от означената за участъка, в който е настъпипо ПТП и причинена поради това смърт по непредпазливост на Г. С. Д. / 55 годишен /. Първоинстанционният съд, приемайки съпричиняване от страна на пострадалия, предвид предприет от същия забранен ляв завой ,с цел подход към бензиностанция , находяща се на противната страна на пътя, с което е попаднал в платното на движение на Х. А., която с оглед управлението с по-висока от разрешената скорост не е могла да предотврати удара, е определил 30 % за пострадалото лице.Определяйки справедлив размер на обезщетението от по 80 000 лева за всяко лице, с оглед приетото 30 % съпричиняване, съдът е определил обезщетение от по 56 хиляди лева всекиму.
Въззивният съд е възприел дължимия по справедливост размер от 80 000 лева за обезщетяване претърпени от пълнолетните деца на пострадалия неимуществени вреди и справедлив такъв за съпругата от 90 000 лева . Приел, е обаче , различна – 50 % – степен на съпричиняване от пострадалия наследодател , което е предпоставило и намаляване на присъдимото обезщетение до 45 000 лв. за съпругата и по 40 000 лева за всяко от децата. При определяне справедлив размер на обезщетението съдът е кредитирал гласните доказателства по делото / св.Д. Д. /, установяващи много близки отношения и непреодоляна и до момента загуба , независимо от обстоятелството, че наследодателят, по икономически причини, е живял и работил в друго населено място.Съдът е възприел като ирелевантно за редуциране размера на дължимото обезщетение и обстоятелството , че касаторката С. С. – дъщеря на починалия – пребивава преимуществено в САЩ,където учи. Отчитайки възрастта на пострадалия в аспект на значителния период от време за в бъдеще , за който и предвид смъртта му, съпругата остава без емоционална опора, но от друга страна пълнолетието на децата,предполагащо създаване на свои семейства, въззивният съд е обосновал завишеното обезщетение за съпругата. В събраните гласни доказателства не са въведени факти и обстоятелства, обосноваващи извод за по-интензивни болки и страдания ,неотчетени от съда, доколкото преценката за степента на близост между лицата с право на обезщетение и наследодателя винаги предпоставя съобразяване с конкретното й проявление. Съдът е посочил ,като съобразен при определяне на обезщетението,момента на настъпване на застрахователното събитие и стандарта на живот в страната към този момент / края на 2009 год. / .
За приетото съпричиняване, въззивният съд е съобразил допуснатата повторна САТЕ,установяваща по-висока от разрешената скорост на автомобила на делинквентката Х.А.,предпоставило непредотвратимост на удара, както и предприетата забранена маневра „ ляв завой „ от починалия.Приел е, че всяко от двете обстоятелства, е в равностойна причинна връзка с увреждането , доколкото поведението на всеки от участниците в ПТП закономерно предпоставя настъпването на крайния резултат.
В изложение, вкл. допълнително такова по чл.280 ал.1 ГПК , касаторите не формулират самостоятелен правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД, макар от изложението им да се оформят няколко относими такива : за прилагане , като ориентир за конкретните икономически условия, при определяне размера на обезщетението, стандарти на живот, меродавни за европейския гражданин въобще, както и за съобразяване нарастването на застрахователните лимити и след ПТП и размера им към момента на присъждане на обезщетението, съгласно чл.266 КЗ / в сила от 11.06.2012 год, респ. пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ от 01.01.2010 год.. По същество се оспорва и правилността на определеното , съгласно действащия до 01.01.2010 год. / с оглед ПТП от 28.11.2009 год./ лимит на минимална застрахователна сума – 700 000 лева – пар.27 ал.2 ПЗР КЗ. Касационната инстанция няма правомощието да формулира вместо касатора правния въпрос, на базата на обстоятелствената част на изложението, а единствено да го конкретизира и уточни, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Дори да се допусне, че такива съставляват риторично отправените, възприети от настоящия състав със смисъла на предявени нравствени дилеми към обществото, въпроси , не е формално посочен, съответно и не е обоснован допълнителен селективен критерий във формално посочените хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. С пар.4 от ПЗР на КЗ законодателят сам е определил способа за съобразяване на общоевропейски стандарт при определяне дължимите обезщетения, с въвеждане ежегодно задължение за осъвременяване на минималните размери по чл. 82 ал.1 КЗ ,увеличавайки ги с процентното увеличение на Европейския индекс на потребителските цени,публикуван от Евростат, съответно на минималните размери на застрахователната сума по чл. 266 КЗ , респ. пар. 27 ал.2 ПЗР КЗ , на всеки 5 години / пар.4 ал.3 от същата разпоредба.Следователно приложимите застрахователни лимити сами отчитат общоевропейски стандарт на потребление, като база за осигуряване реципрочност на обезщетенията в отделните европейски държави и за националния съд остава определянето им , в съответствие с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,съобразявайки лимитите единствено като ориентир на конкретните икономически условия на живот / в този смисъл реш.№ 1 от 26.03.2012 год. по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. , реш.№ 95 от 24.10.2012 год. по т.д.№ 916 / 2011 год. на І т.о. ВКС /, но в крайна сметка – на базата на действително търпимите от пострадалите вреди, преценени в съответствие със събраните доказателства.Правилността на тази преценка се осъществява на основанията по чл. 281 т.3 ГПК в различна от настоящата фаза на касационното производство. Касаторите не са въвели довод за вложен в критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД от въззивния съд смисъл, различен от вложения от законодателя, в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год. , освен формалния довод за разликата между действащия до 01.01.2010 год. лимит от 700 000 лева за застрахователно събитие при едно пострадало лице / пар.27 ал.2 ПЗР КЗ / и определения от съда, на базата на събраните гласни доказателства / разпит на един свидетел / справедлив общ размер на дължимите обезщетения на касаторите – 250 000 лева.
Идентични са съображенията и относно изложението относимо към касационния довод за противоречие на въззивното решение с чл. 51 ал.2 ЗЗД,относно приетото съпричиняване . Отново няма формулиран правен въпрос.Логиката на касаторите, е че макар в нарушение на закона осъществявайки маневра „ ляв завой „ и поставяйки се по този начин в пътното платно на насрещно движещия се автомобил на делинквента , наследодателят следва да се възприема като препятствие – условие на пътя, с което делинквента е следвало да се съобрази , без поведението му да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.Правен въпрос ,относим към приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, освен неформулиран, не е и обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК / цитираното ТР № 28 / 1984 год. на ОСНК на ВС не съставлява задължителна практика ,съгласно т.2 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / , както и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – цитиран формално.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1302 / 28.06.2013 год. по гр.д.№ 1274 / 2013 год. на Софийски апелативен съд , ГО , VІІІ състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :