3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 25.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2089 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №199 от 08.01.2014г. по гр.д.№7898/14г. на Софийски градски съд, ІІ-А ГО е потвърдено решение от 28.12.12г. по гр.д.№46691/11г. на Софийски районен съд, 36 с-в, с която Р. Т. и Л. Т. са осъдени на основание чл.109 ЗС по иск на Л. И. и Б. И. да премахнат паянтова сграда с площ от 4 кв.м., построена в УПИ ІV-610 от кв.16 по плана на вилна зона „М. долина-Г.” [населено място].
Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти – ищците са собственици на УПИ ХІІ-611, а ответниците – на УПИ ІV-610. Ответниците са построили на общата граница на двата имота паянтова сграда /барака/ с площ около 4 кв.м., която навлиза в имота на ищците с 23 см. По този начин се засяга правото на собственост на ищците и те не могат да го упражняват в пълен обем. Не е приет за основателен доводът на ответниците, че навлизането им в чуждия имот е в рамките на допустимата грешка по чл.18 от Наредба №3/28.05.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и по тази причина не следва да бъде отчитано от съда. Прието е, че посочената разпоредба се отнася само за допустимите грешки при графическото изобразяване на кадастралните граници и отделните обекти. Изложени са и съображения, че процесната сграда представлява допълващо застрояване по смисъла на чл.41 ЗУТ; че липсват данни тя да е предвидена в действащия ПУП или да е разрешено застрояването и от главния архитект при условията на чл.41, ал.2 ЗУТ, както и че регулационната линия, на която е построена сградата, не е вътрешна, а странична, а по силата на чл.21, ал.4 ЗУТ постройките на допълващото застрояване могат да се изграждат свързано /на калкан/ само на вътрешните имотни граници, при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния УПИ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Р. А. Т. и Л. И. Т.. Те считат, че въззивното решение противоречи на текстове от Наредба №3/28.05.2005г., както и че се основава на неточно установени от вещото лице по делото координатни точки. Искат отмяна на това решение в частта по иска с правно основание чл.109 ЗС и в частта за разноските.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Определят ли се с Наредба №3/28.05.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и по-специално с чл.18, чл.19 и чл.23, ал.11 допустимите грешки и на границите при измерване на място или само допустимите грешки при графическото изобразяване на имотните граници.
2. Прилагат ли се разпоредбите на Наредба №3/28.05.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и за измерванията на място, включително и за тези, извършени от допуснати от гражданските съдилища технически експертизи или само за графическото изобразяване на данни.
Ответниците в производството Л. С. И. и Б. С. И. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Поставените въпроси се свеждат до това дали разпоредбата на чл.18 от Наредба №3/28.05.2005г. може да намери съответно приложение и в случаите, когато е допусната минимална грешка при пренасяне на границите на имотите от кадастралната карта върху терена. Тези въпроси биха имали значение по конкретното дело само ако спорът за собствеността на земята, която се намира под процесната сграда, не беше разрешен с влязло в сила решение. В случая обаче с първоинстанционното решение по делото е бил уважен предявеният от Л. С. И. и Б. С. И. срещу Р. А. Т. и Л. И. Т. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху дворно място, намиращо се по протежението на общата граница между съседните имоти на страните, включително и онази част от мястото на ищците, което се намира под спорната стопанска сграда на ответниците. Решението за предаване владението на мястото, намиращо се под процесната сграда, е влязло в сила и това определя резултата по иска с правно основание чл.109 ЗС. Ето защо не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по този иск.
С оглед този резултат, липсват основания за промяна на въззивното решение и в частта за присъдените разноски.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №199 от 08.01.2014г. по гр.д.№7898/14г. на Софийски градски съд, ІІ-А ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: