1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№315
С., 26.09.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 5459 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. А., чрез пълномощника й адвокат К. Г., против определение № 145 от 24.04.2014 г., постановено по гр.д. № 5797 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 70501/13.06.2013 г. на М. П. А. против решение № 3315/7.05.2013 г. по гр.д. № 520/2006 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-В въззивен състав.
А. С. М. оспорва частната жалба, а А. М. А. не е подал писмен отговор.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че с въззивното решение е отменено решение от 28.10.2005 г. по гр.д.№ 21043/2003 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 41 състав, в частта, с която съдът е отменил на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том ІV, рег.№ 26927, дело № 726 от 1999 г. на нотариус Б. Я. и е оставил без уважение искането на отмяна на посочения нотариален акт и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата част по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2, във връзка с чл.42, ал.1 и чл.36, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС предявени от А. С. М.. Касационната жалба е приета за процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2, предложение първо ГПК в редакцията от ДВ, бр.100/21.12.2010 г., тъй като цената на процесния имот съгласно чл.69, ал.1, т.2, предложение първо ГПК е 2783,70 лева, т.е. до 5000 лева, видно от представеното удостоверение за данъчна оценка, изх.№ 0019-2131/10.10.2002 г., както и от представения по делото нотариален акт № 13, том ІV, рег.№ 26927, дело № 726/1999 г. – 2226,50 лева.
В частната жалба се поддържа, че цената на иска е определена неправилно, тъй като представената данъчна оценка е за ? ид.ч. от имота, а данъчната оценка на целия имот е над 5000.00 лв. Д. е неоснователен, тъй като в документа изрично е посочено, че данъчната оценка за целия имот е 2783.70 лв., а за идеалната част на лицето, на чието име е издадена – 1391.90 лв. Следва да се отбележи и, че исковата молба е предявена на 4.02.2003 г. и съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК цената на иска се определя върху ? от данъчната оценка.
В обобщение изводът на съставът на ВКС, ІV г.о., че цената на предявените искове е под 5000.00 лв. и касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК е правилен, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 145 от 24.04.2014 г., постановено по гр.д. № 5797 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: