Определение №315 от 27.4.2012 по ч.пр. дело №139/139 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 315

гр. София, 27.04.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 139 по описа за 2012г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на длъжника С. И. С. от [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. К. И. М., срещу определение № 4 от 03.01.2012г. по ч. т. дело № 266/2011г. на Силистренски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определение № 4499 от 13.10.2011г. по ч. гр. дело № 1298/2011г. на Силистренски районен съд, гражданска колегия, с което е оставено без уважение искането на С. И. С. за спиране на принудителното изпълнение по отношение на нея по заповед за изпълнение № 3085, издадена на 21.07.2011г. по ч. гр. дело № 1298/2011г. на Силистренски районен съд, по която е допуснато незабавно изпълнение.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и по изложени в частната касационна жалба съображения моли за отмяна на въззивното определение и уважаване на молбата за спиране.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за процесуалната й недопустимост, евентуално за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение, с което се потвърждава определение, с което е оставена без уважение молбата за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК, не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а се разглежда правилността на съдебния акт по искането за спиране на изпълнението на присъденото вземане. С него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване – определение № 614 от 09.11.2009г. по ч. т. д. № 589/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 306 от 27.04.2010г. по ч. т. д. № 257/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 434 от 04.06.2010г. по ч. т. д. № 277/2010г., I т. о., ТК, определение № 498 от 05.07.2010 г. по ч. т. д. № 288/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 394 от 18.05.2010г. по ч. т. д. № 363/2010г., ВКС, ТК, I т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационно обжалване на определенията по чл. 420 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. И. С. от [населено място] срещу определение № 4 от 03.01.2012г. по ч. т. дело № 266/2011г. на Силистренски окръжен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар