О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
гр.София, 27.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 267/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. К. Т. срещу определение на Великотърновски апелативен съд № 15/ 31.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 19/ 2012 г., с което е потвърдено разпореждане на Русенски окръжен съд по гр.д.№ 1147/ 2011 г. и по този начин на частната жалбоподателка е върната подадената от нея искова молба срещу Н. Р. Б., представлявана от м.-п. Б. М. Б., за заплащане на сумата 10 000 000 евро.
Жалбоподателката поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като исковата й молба е редовна и съдържа всички посочени в чл.127 от ГПК реквизити. Неправилно съдът оставил същата без движение и дал указания да отстранява нередовности, тъй като такива нередовности не са били налице. Поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато за да се отговори на материалноправният въпрос може ли държавата да отговаря пряко, а не чрез нейните органи, по предявен иск на основание ЗОДОВ. Поради това моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
По поставеният от жалбоподателката въпрос има установена задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 3 от 22.04.2004 г. В т.5 от цитираното решение е изяснено, че пасивно легитимирани по исковете по ЗОДОВ са съответните държавни органи – юридически лица, в чиито състав включен причинилият с действията си вреди държавен орган. Искът се предявява срещу държавата, но чрез нейният надлежен субституент. Следователно на въпроса е отговорено с обвързващо тълкуване и то в смисъла, в който законът е приложен от въззивния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос, по който законът е ясен и практиката уеднаквена, няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Великотърновски апелативен съд № 15/ 31.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 19/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: