ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315
София, 04.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 7443 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. С. от [населено място], чрез пълномощника му адв.Р. К. срещу решение №1436 от 08.07.2014г., постановено по в.гр.д. №482/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав, с което е потвърдено решение №4478 от 06.01.2013г., постановено по гр.д. №397/2013г. по описа на Благоевградския окръжен съд.С първоинстанционното решение ответникът И. К. С. е осъден да заплати на Б. Д. Н. сумата от 7000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба Б. Д. Н. от [населено място], обл., не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение №1436 от 08.07.2014г., постановено по в.гр.д. №482/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав е потвърдено първоинстанционното решение №4478 от 06.01.2013г., постановено по гр.д. №397/2013г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в обжалваната от ответника – касатор в настоящата инстанция част, с която И. С. е осъден да заплати на ищеца Б. Д. Н., сумата от 7000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на стойността на един брой „гатер”-машина за обработване на дървен материал, с който ответникът неправомерно се е разпоредил, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е придобил по силата на договор за покупко-продажба от 14.11.1997г., сключен по реда на чл.30 и чл.33 от ЗППДОбП, собствеността върху дърводелска работилница, представляваща обособен обект от имуществото на [фирма], [населено място], за което му е издаден нотариален акт №, т., дело №г. на нотариус при РС-Р.. В съставения приемо-предавателен протокол от 09.12.1997г. са били надлежно описани закупените от Н. помещения, машини и съоръжения, както и тяхното състояние, включително и един брой „гатер”, който е бил в добро състояние и без липсващи принадлежности. На 30.04.1999г. ответникът С. отстранил ищеца от закупения имот и установил фактическа власт върху него, машините и съоръженията. Спорът между страните относно собственоста върху имота е разрешен с влязло в сила съдебно решение в полза на ищеца, като последният е бил въведен във владение на имота на 26.05.2004г. В съставения констативен протокол е отразено отсъствието на процесната дървообработваща машина- „гатер”, която е била налична в деня, в който ответникът е осъществил фактическа власт върху имота. Събрани са и свидетелски показания за наличието на машината в деня, в който ответникът е завладял неправомерно имота, както и за нейното отсъствие в деня, в който ищецът е въведен отново във владение. От заключението на приетата в първата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на процесната дървообработваща машина в периода, в който ответникът я е владял, възлиза на 7000.00 лв.
От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД, в която разпоредба е регламентиран съставът на отговорността за непозволено увреждане, включващ следните елементи: противоправно деяние-действие или бездействие; вреди-имуществени или неимуществени; вредите да са пряка и непосредствена последица от деянието и вина, която се предполага до доказване на противното. В разглеждания случай, при условията на пълно и главно доказване, проведено от ищеца в първата инстанция, е установено, че ответникът самоволно е установил фактическа власт върху имота на ищеца, в това число и върху процесната дървообработваща машина, която не е била налична в деня, в който ищецът е бил въведен отново във владение на имота. Това обстоятелство обосновава извод за наличието на неправомерно деяние и претърпени от ищеца-собственик имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, чиято стойност възлиза на 7 000.00 лв., до който размер искът е основателен. Съдът е приел за основателен и акцесорния иск, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не са налице. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК касационното обжалване е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т. е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл. 290, ал. 2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т. 1 от ТР № 1/19.II.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Приложеното от касационния жалбоподател по настоящото дело изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба съдържа съображения, формулирани по начин, насочен единствено към проверка правилността на обжалваното решение, което не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване. Изложението съдържа основно твърдения за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно според жалбоподателя кредитиране на изводите на приетата от първата инстанция съдебно-техничическа експертиза, което обаче е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, подлежащо на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато. В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда относно преценката на събраните по делото доказателства. В случая по същество се отнася до твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не са налице основания за допускане на касционно обжалване.
За пълнота следва да се посочи, че решение на Софийски апелативен съд не е постановено в противоречие, а напротив в съответствие с посоченото от жалбоподателя решение №189 от 14.07.2005г. по гр.д.№2219/2003г., ІV г.о. на ВКС. В последното е прието, че съдът изгражда своите изводи не само от отделните факти, но и от връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед неговия предмет и вида на търсената защита. В съответствие със задължителната практика на ВКС, въззивният съд е обсъдил всички релевантни обстоятелства и събраните по делото гласни и писмени доказателства и е формирал собствени фактически констатации и правни изводи за наличие на елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД /т.19 от Т.Р. №1/2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК/.
С оглед изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1436 от 08.07.2014г., постановено по в.гр.д.№482/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.