4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
[населено място], 06.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2794/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. К. П. срещу определение №2812/30.08.2017г.,постановено по т.д.№2018/2017г. по описа на Софийски апелативен съд по реда на чл.248 от ГПК,с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Наведени са оплаквания за неправилност на приетото от въззивния съд,че в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение само в размер на 3755,92 лв. от направените от нея 5867,49 лв. Жалбоподателката счита,че минималното адвокатско възнаграждение,предвидено в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде определено спрямо материалния интерес по всеки от трите обективно съединени искове поотделно и така изчислено,то възлиза на 4240,36 лв. Наред с това,според нея, съдът не е съобразил доводите й срещу възражението на въззивника за прекомерност на платеното от нея адвокатско възнаграждение, както и разпоредбата на §2 от ДР на наредбата,която го ограничава в действията по намаляването на същото до двукратния размер на минималното ,предвидено в наредбата адвокатско възнаграждение, което в случая е 8480,72 лв.
Ответната по частната жалба страна [фирма] се е противопоставила на уважаването й по съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. при определяне размера на подлежащото на присъждане като разноски в производството адвокатско възнаграждение – поотделно върху интереса по всеки от исковете; за липса на правна и фактическа сложност на развилото се пред въззивната инстанция производство и за неприложимост на §2 от ДР към наредбата, поради отмяната му към датата на произнасянето по разноските с решение на ВАС.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С решение №1776/19.07.17г. апелативният съд се е произнесъл по съществото на спора,като е отказал да уважи въззивната жалба на [фирма]. В мотивите на същото,касаещи приложението на разпоредбата на чл.78 ГПК, е прието по направено от въззивника възражение, че направените от жалбоподателката – въззиваема в производството пред тази инстанция, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5867,49 лв. са прекомерно завишени. Този извод е обоснован с това,че производството се е развило само в едно открито съдебно заседание,без събиране на нови доказателства. Позовавайки се на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е определил като подлежащо на възстановяване от противната страна в полза на въззиваемата платеното адвокатско възнаграждение до размер на сумата 3755,92 лв. /аналогично на присъдените от първата инстанция такива/. За да остави без уважение молбата на П. за преразглеждане и изменение на решението в тази му част по реда на чл.248 ГПК въззивният съд се е мотивирал по същия начин относно доводите за липса на прекомерност.Допълнително е посочил,че §2 на ДР на наредбата е прогласен за нищожен с решение на ВАС,което е в сила от 05.02.16г.,поради което посочената разпоредба не се прилага занапред. За да мотивира неоснователност на искането възнаграждението да се изчисли върху материалния интерес по всеки от исковете /въпреки,че крайната сума от 3755,92 лв. е сбор от изчисления, направени върху материалния интерес по всеки от исковете,но до размера на уважената им част,видно от мотивите на СГС/,съдът е посочил,че в случая следва да се изхожда от адвокатското пълномощно,в което хонорарът е договорен и заплатен като функция от общия материален интерес,а не за всеки отделен иск.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
В производството пред въззивния съд е представен договор за правна защита и съдействие,удостоверяващ уговаряне между П. и процесуалния й представител на адвокатско възнаграждение в абсолютен размер 5867 лв. и заплащане на тази сума в брой. Обжалваемият интерес е в размер на уважената част от цената на иска,формирана по правилата на чл.68 и чл.69 ал.1 т.1 ГПК – присъдената с първоинстанционното решение сума от 40 895,89 евро /с левова равностойност 79 985,41 лв./. Въззивното решение е изцяло в полза на въззиваемата,поради което направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5867 лв. принципно подлежат на присъждане в тежест на въззивника. Същото обаче не е уговорено между страните като сбор от суми,получени чрез съответно начисляване върху всеки от предявените искове поотделно,а като обща сума върху целия материален интерес.Поради това, зачитайки свободата на договаряне между страните по договора за правна защита, съдът няма основание за прилагане правилото на чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г./нова – ДВ бр.84/16г./, което би възложило неоснователно в тежест на противната страна на разноски в по-голям размер от понесените такива и съответни на подлежащите на репариране такива,съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК.Поради това при преценката си по възражението за прекомерност и съобразяване на минимално установения по наредбата размер на адвокатско възнаграждение, подлежащо на присъждане, съдът следва да изхожда от възприетата в чл.7 ал.2 на същата наредба система на изчисление – върху материалния интерес по делото.В случая материалният интерес по въззивната жалба е в размер на 79 985,41 лв.,спрямо който минималното адвокатско възнаграждение,изчислено по чл.7 ал.2 т.4, възлиза на 2929,56 лв. Неоснователно е било искането на молителката съдът да съобрази нормата на §2 от ДР на Наредба №1/2004г.,доколкото към момента на произнасянето с атакуваното определение /а и с въззивното решение/ посочената норма вече не е намирала приложение,поради обявяването й за нищожна с посоченото решение на ВАС. Съгласно задължителната съдебна практика /т.3 от ТР №6/13г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС/, същата и по време на действието си не е била обвързваща за съда,който е бил свободен да присъди при преценка за прекомерност разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в намален до минималния по наредбата размер.
Правилна е преценката на въззивния съд за прекомерност на заплатеното от ищцата за процесуално представителство пред въззивната инстанция адвокатско възнаграждение – същото е уговорено и заплатено в двукратен размер над минималния такъв.Същевременно във въззивното производство извършените от адвокатския пълномощник процесуални действия се свеждат до подаване на писмен отговор на въззивната жалба на противната страна и явяване в съдебно заседание,в което, след изслушване становищата на страните, е даден ход на устните състезания в рамките на които е изложена кратка пледоария. Доказателства не са събирани,не са извършвани други процесуални действия,усложняващи процедурата и фактологията по делото.Спорът пред въззивната инстанция е бил сведен изцяло до правната му страна. Поради това апелативният съд правилно и законосъобразно,отчитайки тези обстоятелства, е приел за прекомерно адвокатско възнаграждение,платимо в размер, който е идентичен на размера на уговореното и платено такова за производството пред първоинстанционния съд.В правото му по чл.78 ал.5 ГПК е да присъди в тежест на противната страна размер на сторените от спечелилия делото разноски до предвидения като минимален по наредбата размер,който в случая е 2929,55 лв. Като е присъдил 3755,92 лв. съдът не е нарушил закона,поради което постановеното от него определение,с което е отказал да измени този краен резултат, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2812/30.08.2017г.,постановено по т.д.№2018/2017г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.