О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С., 7.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІI гр. отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 248 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу определение от 20.09.2011 г. по гр.д. № 387/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което на основание чл.23, ал.4, т.7 вр. ал.5 З. е разрешено извършване на разпоредително действие – извършване на плащане в размер на сумата 5000 лв. ведно с дължимата на банката комисионна за операцията от сметка IBAN BG77 BUIB 9888 2098 4247 00, открита в [фирма], клон Г., с титуляр [фирма], [населено място], общ. Г., запорирана въз основа на определение № 2 от 21.03.2009 г. по ч.гр.д. № 2/2009 г. на Габровския окръжен съд, чрез превод по банкова сметка IBAN BG 43 FINV 9150 10 BG FINVBGSF, с титуляр Г. И. М., която сума е необходима за заплащане на разноските по гр.д. № 387/2011 г., образувано по жалба на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу решение, постановено по гр.д. № 91/2009 г. на Габровския окръжен съд. Поддържа се, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът неправилно приел, че ответника С. С. няма достатъчно средства и не е в състояние да заплати неизплатената част от адвокатския хонорар на процесуалния му представител по делото адвокат Г. М.. От представените по делото писмени доказателства се установявало, че ответника за времето след налагане на обезпечителните мерки е извършвал разходи за строителство на мандра в [населено място], от което можело да се направи извод, че разполага със средства и не е изпаднал в състояние на невъзможност да поеме разноските във връзка със заплащане на адвокатския хонорар. Поддържа се също така, че в хода на производството по делото от посочената сметка съдът четири пъти е разрешавал извършване на плащане за разноски в производството.
Ответникът С. Н. С., действащ лично и като едноличен търговец с фирма “Л. – С. С.” и Д. М. С. чрез адвокат Г. М. изразяват становище, че жалба е недопустима, а по същество неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд приел, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 1.06.2009 г. и пълномощно се установява, че ответникът С. Н. С., действащ лично и като едноличен търговец с фирма “Л.-С. С.” е упълномощил адвокат Г. М. да го представлява по делото, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 23 000 лева., платимо по банков път. От представените извлечения от банковата сметка на Г. М. от 8.06.2009 г. и 10.09.2009 г. се установява, че на 1.06.2009 г. по сметката на титуляра са постъпили 10 500 лв., а на 9.09.2009 г. сумата 7 500 лв. или общо сума в размер на 18 000 лв. Наредител на двете суми е С. С., а основанието е “за адвокатски услуги”. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил иска на К. за отнемане имуществото на ответниците по реда на З. и е присъдил в тяхна полза разноски, част от които са разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лв. Приел е, че от представеното пълномощно се установява, че адвокат М. е упълномощен да представлява ответника до окончателното свършване на делото и че сумата от 5000 лв. представляваща разликата между договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е заплатена. Имуществото на ответниците е възбранено и запорирано по реда на З., а заплащането на адвокатско възнаграждение представлява разноски по производството и попада в приложното поле на чл.23, ал.4, т.7 от закона и е основание за даване на разрешение за разпореждане с посочената сметка, върху която е наложена обезпечителна мерка.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 З. съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за посрещането на изчерпателно изброени нужди на ответника в производството по закона, между които е и заплащане на разноски във връзка с производството по този закон, каквото е и адвокатското възнаграждение. Разрешението на съда се дава в случай на невъзможност на ответната страна да заплати съответния разход, което може да се установи както от приетите по делото доказателства, така и от представени от страните в производството по чл.24, ал.5 З. други доказателства. Основанието по чл.23, ал.4, т.7 З. е поддържано от ответника по иска и чрез представените доказателства е установено, че дължи за адвокатско възнаграждение сума в размер на 5000 лв. По делото няма данни ответникът лично и като едноличен търговец да разполага с друго имущество извън това, върху което са наложени обезпечителните мерки, от което имущество той би могъл да заплати този разход. Адвокатският хонорар на процесуалния представител на проверяваното лице са разноски във връзка със производството по З. по смисъла на чл. 24, ал. 4, т. 7 З.. При твърдения на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за наличие на друго имущество, извън възбраненото и запорирано, тежестта за установяване на съществуването му е нейна, тъй като в това специално производство няма отклонение от общия принцип за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая твърденията на частния жалбоподател за наличие на парични средства извън запорирани такива, с които ответникът по иска да заплати задължението си не са доказани. Ето защо правилно съдът е преценил искането по чл.23, ал.4 З. за основателно и е определил размера на необходимите средства за изпълнение на задължението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.09.2011 г. по гр.д. 0 387/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: