О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1926 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от наследниците на К. И. Д. , а именно Р. А. И., И. А. М. , И. А. К., Г. А. Е., Д. Т. К., С. Т. В., К. С. Й. , Д. С. Й., И. Д. К., С. Д. К., Л. А. К., Е. А. С., С. А. К., Л. А. К., Г. А. К., Н. А. Г., Е. никифорова И. , Г. Н. М. , Д. Н. Г., Л. Т. Х. , Й. Б. , К. Б. , С. В. К. , А. В. П. против решение от 18.03.2009г., постановено по гр.д. № 4* по описа за 2006г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 27.12.2001г. по гр.д. № 8646/1999г. на СРС. С последното е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците З. Л. Н. и У. Л. М. са собственици на дворно место с площ 230 кв.м., съставляващо имот № 10 от кадастрален лист А-19-3-В по кадастралния план на с. Б., м. “Я”, Нови Искър от 1980г., съставляващ част от бивш имот 11 при градини: улица, дворно место на В. К. , наследници на Т. М. Д. и имот, ползван от ТКЗС.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процесния имот, който не е бил заснет като самостоятелен имот макар е попадал извън регулацията по плана от 1932г., действащ и към момента на колективизацията е имал селищен характер, защото е бил застроен с единственото жилище на наследодателите на ищците. Съдът е приел, че по комасационния план от 1946г. процесния имот не е попадал в имота, предоставен на наследодателя на ответниците. Наследодателят на ищците е получил по този комасационен план имот в м.”Я” с площ 6,285 дка. С н.а. № 10,т. ХІV/15.05.1975г. наследодателката на ищците И е призната за собственик по обстоятелствена проверка на основание наследство и давност на не урегулирано дворно место с площ 835 кв.м., част от което е процесното от 230 кв.м. Съдът е приел, че не е имало пречка за придобиване по давност на този имот, тъй като той не е бил включен в ТКЗС, което е удостоверено с официални документи: у-ние № 50/06.02.1974г., издадено от ТКЗС, което установява, че имота е бил единствено жилище на бабата на ищците Б. Писмо от 23.11.1979г. на АПК също установява, че имота не е имал кооперативен характер, а е ползван за живеене. За този имот е извършена съдебна делба по гр.д. № 1724/1975г. и със спогодба, оформена в протокол от 06.12.1978г по същото дело,. имота е разделен на две. Процесната част попада в дела, получен от И. Д. Към този момент е действал плана от 1965г. и по него имота макар да попада извън регулацията е заснет с пл. № 11 от 435 кв.м. По изготвения кадастрален план от 1980г. имота е разделен на три части, като за една част от него е отреден парцел. І-11 и са образувани още два имота 9. Процесната площ е заснета като имот № 10 и е включена в плана за земеразделяне като част от имот 12003, възстановен на ответниците.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че.съдът необосновано е приел, че процесния имот не е бил включен в комасационния план от 1946г. като част от имота, предоставен на наследодателя на касаторите, че неправилно е прието, че този имот няма кооперативен характер и може да бъде придобит по давност.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса за приложението на придобивната давност по отношение на имоти, които са попадали извън регулацията и са били включени в ТКЗС. Касаторите считат, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, позовават се на Р № 974/11.12.2008г. по гр.д. № 3526/2007г., Р № 2665/2004г. ІV гр.о. на ВКС, и Р № 3 от 09.1994г. по гр.д. № 2/1994г. на Пленума на ВС.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно. Считат, че приложената практика не е относима към спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото се касае до не оценяем иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба правен въпрос относно приложението на придобивната давност по отношение на имоти, които са извън регулацията и са били включени в ТКЗС е свързан с предмета на спора и обуславя крайния извод по него. Този въпрос обаче е разрешен от въззивния съд съобразно съдебната практика. /Решение № 1* от 17.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4611/2007 г., II г. о., ГК/. Представеното Р № 3 от 09.1994г. по гр.д. № 2/1994г. на Пленума на ВС не намира приложение, тъй като процесния имот е попадал до 1990г., когато е отменен ЗСГ извън регулацията. Р № 974/11.12.2008г. по гр.д. № 3526/2007г е неприложимо, тъй като в казуса, разрешен с него е касаел придобиване по ЗТПС, процедурата по който не е била спазена, а съдът е приел, че в този случай страната не може да придобие и по давност имота, защото е част от поземления фонд от който са оземлявани собствениците. Третото решение ., Р № 2665/2004г. ІV гр.о. на ВКС е неприложимо, защото по него е разгледана хипотезата, когато част от имота е попадал извън регулацията и е бил включен в ТКЗС, а останалата част е била в регулацията. Съдът е приел, че за частта извън регулацията се прилага забраната на чл. 86 от ЗС, а за частта в регулацията действа забраната на ЗРПрВПрВННИ (отм.), а и имота не се е ползвал като единствен жилищен.. Както вече се посочи в казуса по настоящото дело е безспорно установено с писмени доказателства – удостоверения от ТКЗС от 1974г. и писмо от АПК от 1978г., че имота не е бил включван в ТКЗС, бил е единствен жилищен за наследодателите на ищците и не е попадал в регулацията, поради което за него не се прилагат и двете посочени забрани за придобиване по давност. С нормата на чл. 29, ал.1 т.4 от ЗСГ /отм/ се забранява придобиване по давност на недвижими имоти, когато този способ има за цел заобикаляне на забраната за придобиване на вещни права по другите способи. Придобиването по давност на единствен жилищен имот, попадащ извън регулацията, но невключен в блокове на ТКЗС не е забранено от закона – ЗСГ, поради което за него не действа и забраната за придобиване по давност.
Следователно наведеното основание за допускане до касация не е налице. Формулираният правен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.03.2009г., постановено по гр.д. № 4* по описа за 2006г. на Софийски градски съд по касационната жалба на наследници на К. И. Д. , починал на 10.11.1942г: Р. А. И., И. А. М. , И. А. К., Г. А. Е., Д. Т. К., С. Т. В., К. С. Й. , Д. С. Й., И. Д. К., С. Д. К., Л. А. К., Е. А. С., С. А. К., Л. А. К., Г. А. К., Н. А. Г., Е. никифорова И. , Г. Н. М. , Д. Н. Г., Л. Т. Х. , Й. Б. , К. Б. , С. В. К. , А. В. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: