О П Р Е Д Е Л Е И Е
№315
София, 16.04.2009година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3783/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. „А” гр. В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд № 128 от 20.06.2008г. по гр.д. № 187/2008г.
Ответницата Р. Ц. е подала възражение, с което оспорва както допустимостта на касационното обжалване поради отсътвие на предпоставкита на чл.280 ГПК, така и основателността на жалбата по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
С обжалваното решение В. окръжен съд е оставил в сила решението на В. районен съд № 34 от 11.02.2008г. по гр.д. № 212/2007г., с което е отхвърлен иска на Е. „А” гр. В. против Р. К. Ц. за плащане на сумата 7040.65 на основание чл.207 ал.1 т.2 КТ, както и обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл.280 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения с обжалваем интерес над 1000лв., в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението към касационната жалба по настоящото дело, депозирано с вх. № №* от 29.07.2008г. се сочат като съществени следните въпроси:
1. За отговорността на отчетника по трудово правоотношение за липси и прилагането на общите норми на гражданското законодателство в областта на непозволеното увреждане. Този въпрос е уреден изрично в чл.212 КТ, който препраща за неуредените случаи за имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ и на работника за отчетническа дейност към гражданския закон. В случая обаче е прието от съда, че искът е неоснователен, защото не са доказани предпоставките на чл.207 КТ поради което въпросът за приложението на ЗЗД е бил извън предмета на делото. Същественият въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да е конкретен и да е свързан с правния спор като страната не трябва само да го посочи, но и да обоснове значението му за решаване на делото, както и предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, на които се позовава. При липса на мотиви в тази насока в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касационно обжалване не може да се допусне.
2. За доказателствената сила на подписания частен документ, начинът на опровергаването му по чл.154 ал.3 ГПК /отм./ и приложението на чл.133 б.”е” ГПК . Поддържа се, че в нарушение на съдебната практика съдът не е зачел доказателствената сила на саморъчно подписаната декларация от ответницата от 08.09.2006г. , с която тя е направила извънсъдебно признание, че дължи сумата , установена като липса при извършената ревизия в аптеката, в която тя е работила по трудов договор. Действително в посоченото от касатора решение №28/1999г. По гр.д. № 3114/1997г. е прието, че писменото признание на неизгодни факти има доказателствена сила срещу лицето, което ги е подписало, но това не означава, че тази доказателствена сила е абсолютна и направеното признание не може да бъде оборено с други доказателства. Ищцата по настоящото дело е оспорила както съдържанието на документа, така и валидността на волеизявлението и в рамките на правомощията си за преценка на доказателствата по чл.188 ГПК /отм./ въззивният съд е приел, че оспорването е доказано като е основал изводите си на счетоводните експертизи. Следователно няма нарушение на посочената съдебна практика относно доказателствената сила на частните документи.
3. Въпросът за разпределяне на доказателствената тежест по иска по чл.207 КТ също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В решението на ВКС, ІV г.о. №449/2006г. от 03.07.2006г., приложено към касационната жалба е прието за доказано получаването и заприходяването на липсващата стока и в тази връзка съдът е посочил, че в тежест на отчетника е било да докаже възражението си, че липсата се дължи на причини, за които не е отговорен. Разглежданият случай е различен, защото по настоящото дело е бил спорен въпроса именно за получаването на лекарствата от ответницата, което по общото правило на чл.127 ал.1 ГПК /отм./ е следвало да се установи от ищеца.
С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд № 128 от 20.06.2008г. по гр.д. № 187/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: