О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.315
гр.София, .15.06. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 110/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 239/04.08.2008 год., постановено по гр.дело № 143/2008 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила пъвоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 314/03.12.2007 год., допълнено с решение № 79/06.03.2008 год., постановени по търг.дело № 5/2005 год., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца-касатор срещу „П”АД, гр. П. обективно съединени искове за заплащане на сумите: 1 073 123,03 лева-представляваща първа, втора и трета разсрочени вноски от покупната цена по договор за приватизационна продажба от 25.06.1999 год. на 69906 бр.акции, представляващи 26.4% от капитала на „П”АД, гр. П., ведно със законната лихва; сумата 343 975,42 лева-обезщетение за забавено плащане на посочената главница за периода до предявяването на иска; сумата 156 062,12 лева-първа, втора и трета разсрочени вноски от цената по приватизационен договор от 04.07.2000 год. за покупка на още акции, представляващи 10.55% от капитала на приватизираното дружество, ведно със законната лихва, както и сумата 28 656,87 лева-обезщетение за забавено плащане на тази сума за периода от падежа на всяка вноска до предявяването на иска пред съда.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил данните по делото, което е довело до погрешни крайни изводи за нищожност на процесните приватизационни договори за закупуване на акции от приватизираното дружество и в тази връзка-за неоснователност на предявените искове за заплащане претендираните разсрочени вноски от цената на закупените акции. Навеждат се доводи, че информацията за финансовото състояние е предоставена на органа по приватизация от приватизираното дружество, като ръководството му следва да отговаря за верността на данните. Поддържа се становището, че дори да е налице разминаване на данните, изложени в информационния проспект и действителното финансово състояние на дружеството, това се дължало на факта, че ръководството на „П”АД е укрило данни и по този начин е въвело в заблуждение органа по чл.3 ЗППДОП/отм./, който не е длъжен да проверява верността и пълнотата на предоставената му информация.
В допълнително изложение приложено към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК като излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „П”АД/в ликвидация/,гр. Пловдив излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основания за допускане на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение, като е направил извода за неоснователност на предявените обективно съединени искове за заплащане на първите три разсрочени вноски от цената за закупените акции по сключените от ответника с А. за приватизация на 25.06.1999 год. и на 04.07.2000 год. договори за приватизация на „П”АД, гр. П., както и исковете за заплащане на обезщетение за забавено плащане на посочените главници за периода до предявяване на исковете, които претенции имат акцесорен характер. Анализирайки целият фактически и доказателствен материал по делото решаващият съд е приел, че и двата приватизационни договори са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.първо и трето ЗЗД, поради противоречие със закона и накърняващи добрите нрави. Нарушени са според апелативния съд разпоредбите на чл.28 ЗППДОП/отм./ и действуващата към момента на сключване на договорите Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, приета с ПМС № 105/15.06.1992 год./отм./ във връзка с изискванията за предоставяне на задължителна информация на потенциалните купувачи за правното и финансовото състояние на приватизираното дружество, чиито акции са предмет на договорите. Събраните по делото доказателства, включително заключенията на назначените експертизи сочат, че данните по предложения информационен меморандум на купувача драстично се разминават с действителното състояние на дружеството към момента на продажбите като скриват вече настъпила свръхзадлъжнялост и фактическа неплатежоспособност на приватизираното дружество. Според данните по делото, продаваното дружество, за което едноличният собственик на капитала-държавата официално е гарантирал на купувачите, че разполага със собствен капитал от 644 хил.лева, всъщност е било не само напълно декапитализирано, но дори е нямало активи, с които да покрие пасив от 716 хил.лева, който факт рефлектира и върху базата за определяне стойността на закупените акции. В тази връзка извода на съда е, че обществено нетърпимо и противоречащо на добрите нрави, вместо да гарантира вярна и пълна информация, държавата чрез органа по чл.3 ЗППДОП/отм./ независимо от причините е предоставила на купувачите недостоверна информация относно приватизирания обект, като е обявила, че продаваните акции са покрити с оценяем положителен актив. Поради тези съображения са отхвърлени претенциите на А. за с. к. за заплащане на уговорените с приватизационните договори разсрочени вноски от цената на закупените акции.
С оглед на изложеното формулираният изрично от касатора материалноправен въпрос е: следва ли приватизиращият орган да проверява достоверността на информацията, предоставена му от ръководството на приватизираното дружество и дали при обективно разминаване на данните изложени в информационния проспект с действителното финансово състояние поради укрита или погрешно подадена първична информация на приватизиращия орган, сключеният приватизационен договор се явява нищожен поради противоречие с добрите нрави. Така поставеният материалноправен въпрос не е съществен, тъй като от него не зависи изхода на спора. Изрично в обжалваното решене въззивният съд е приел, че с оглед създадената от закона процедура за достоверно информиране от значение в случая е обективният и установен по делото факт на погрешно и невярно представяне на обекта-предмет на предложената от държавата сделка, а не причините за драстичното разминаване на действителните данни с тези по предложения на купувачите информационен проспект. Това е така, защото съгласно действуващата към момента на сключване на процесните приватизационни договори нормативна уредба, органът по чл.3 от ЗППДОП/отм./ сам избира на кого да възложи анализа на правното състояние на имуществото и оценката на обектите за приватизация, след което разглежда и решава дали да приеме изготвените по реда на наредбата оценки и анализи. Освен това, пар.6 от ПЗР на Наредбата, приета с ПМС № 105/1992 год., предвижда възможност за изготвяне на допълнителен анализ за актуализация на данните, когато са изтекли повече от два месеца от първоначално изготвения анализ. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на поставения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от изложеното, не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като липсват данни, че приложеното към касационната жалба решение № 118/24.04.2008 год. по т.дело № 78/2006 год. на Пловдивския окръжен съд е влязло в сила, а съдебна практика формират именно влезлите в сила решения.
Неправилно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 239/04.08.2008 год., постановено по гр.дело № 143/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: