6
гр. д. № 2013/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 316
София, 10.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 4 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3170/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от И. Х. И. и И. Х. И. касационна жалба срещу решение № 2637 от 27.12.2012 г. по гр. д. № 2567/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 13222/2011 г. на Варненски районен съд, с което е допуснато да се извърши делба на апартамент № 52, намиращ се в [населено място], [улица], ет. 9, с идентиф. № 10135.2560.180.3.25, с площ от 100.05 кв. м. между К. Ц. Г., В. К. Н., И. Х. И. и И. Х. И. при права 5/8 ид. ч. за първия съделител и по 1/8 ид. ч. за останалите трима. Касационният довод е за необоснованост и неправилно прилагане на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по няколко правни въпроса в противоречие с практиката на ВКС. Формилурани са четири процесуални въпроса: – допустимо ли е въззивният съд да събира нови доказателства, ако такива не са посочени от страната пред първоинстанционния съд, поради неизпълнение на задължението на съда по чл. 146 ГПК и длъжен ли е въззивният съд да изготви нов доклад по делото; – налице ли е оспорване на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК отм. и представлява ли възражение за трансформация твърдението на ответниците, че ищецът няма принос в придобиване на имота и че той е лична собственост на наследодателката, придобита чрез прехвърлени членствени права от баща й; – допустими ли са свидетелските показания за установяване на прехвърлени членствени права от бащата на наследодателката на страните по делото, след като ответниците се позовават на трансформация в резултат на безвъзмездно прехвърлени права на низходящ; – следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички доказателства след тяхната съвкупна преценка. Формулираният материалноправен въпрос е за това възниква ли автоматично СИО по отношение на имот, придобит чрез участие само на единия съпруг в Ж.. Поддържа се наличието на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, което се обосновава с позоваване на решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК. По отношение материалноправния въпрос се обосновава основание по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК с твърдението, че е разрешен в противоречие с възприетото в ПП на ВС на РБ № 8/1980 г. и т. 2 на ППВС № 3/1983 г.
Ответникът по касация К. Г. намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че твърденията за пълна или частична трансформация не са релевирани в срока по чл. 147 ГПК, не са ангажирани доказателства за влагане на лични средства в придобиване на имота, поради което изводите, че не е оборена презумпцията за придобиване на имота от съпрузите в режим на СИО, е обоснован от установените по делото правнорелевантни факти.
Ответницата В. Н. не е взела становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна с писмени доказателства е установено, че ищецът К. Г. е сключил брак с наследодателката М. Г. на 07.01. 1980 г. М. Г. и баща й В. В. са били приети за членове на Ж. с решение на общото събрание, взето на 17.12.1980 г. Преди откриване финансирането на кооперацията двамата са внесли сумата 1000 лв. На 23.01.1986 г. са сключили договор за заем за закупуване на жилище с Д. за сумата от 12 000 лв., от който сумата 3424.00 лв. е изплатена от Г., чрез удръжки от трудовото й възнаграждение за времето от 1986 г. до 1991 г. Няма доказателства за това как и от кого е изплатена останалата част от заема.
От представеното удостоверение, издадено на 11.04.2012 г. от фирмено отделение на Варненски окръжен съд, се установява, че по ф. д. № 86/1978 г., с фирмено наименование Ж. „З.”, не е приложен протокол от проведено общо събрание, на което да е било взето решение за прехвърляне на членствените права на В. В. на дъщеря му М. Г..
Правото на собственост върху имотът, предмет на делба, е придобит от Г., в качеството й на членкооператор на Ж. през 1988 г., за което се е снабдила с нот. акт на основание на чл. 35 ЗЖСК. Г. е починала през 2007 г. и е оставила за наследници К. Г., съпруг, касаторите, нейни деца от предходен брак, и ответницата В. К. Н., дъщеря от брака й с ищеца. В отговора на исковата молба ответниците И. И. и И. И. са направили възражение, че имотът е индивидуална собственост на наследодателката, като придобит на основание членственото й правоотношение в Ж..
Процесуалното искане на касаторите за допускане на гласни доказателства за установяване прехвърляне на членственото правоотношение от В. на дъщеря му и за положения от двамата личен труд за изграждане на кооперацията е оставено без уважение.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че имотът е придобит от наследодателката по време на брака й с ищеца, поради което той е станал СИО. Недоказано е останало твърдението, че баща й В. й е прехвърлил членствените си права и платените от него вноски, поради което не е налице основание за уважаване искането за признаване на трансформация на лични средства, вложени от Г. в придобиване на имота. Презумпцията за съвместен принос, установена в чл. 19, ал. 3 СК, съдът е намерил за необорена. Съобразно това е определил правата на съсобствениците в имота в размер на 5/8 за ищеца, преживял съпруг, и по 1/8 ид. ч. за останалите наследници- деца на наследодателката.
Материалноправния въпрос за това, дали придобитият по време на брака жилищен имот на основание членствено правоотношение в Ж. става семейна имуществена общност, е зададен некоректно, защото е непълен. Не е посочен моментът на придобиване на вещни права, който настъпва със снабдяването на членкооператора с нот. акт на основание чл. 35 ЗЖСК. Този момент е релевантен за извода дали имотът е станал индивидуална собственост на съпруга член кооператор или е придобит в режим на СИО.
Придобивното основание на Г. е възмездно и след като е осъществено по време на брака (със снабдяването с нотариален акт през 1988 г.), съобразно нормата на чл.19, ал. 1 СК (отм., но действал при придобиване на вещното право) имотът е станал съпружеска имуществена общност – в този смисъл са и задължителните указания по приложение на материалния закон в ППВС 5/72 г., т.2.)
Изводът на съда не е направен в противоречие с възприетото в т. 1 на ПП № 8/1980 г. на ВС на РБ, поради което не обосновава основанието по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него. Цитираното постановление е прието при действието на СК от 1968 г. Принципните му разрешения намират приложение и при действието на СК от 1985 г. Принципът на общност върху някои имущества, придобити по време на брака от съпрузите, е установен с нормата на чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. Той е възприет и доразвит и в чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. с въведеното изискването за съвместен принос при придобиването. Принципът на общността се изразява в автоматичното възникване на съвместно съпружеско притежание върху придобиваните на общо основание и на лично основание имущества по време на брака дори и когато е придобито само на името на единия съпруг. Възникването е по разпореждане на закона, когато е придобито имущество от тези, които СК обявява за общи. Релевантен за прилагането на този принцип е времето на придобиването на имуществото от съпрузите. В този смисъл е и възприетото в ППВС № 5/1972 г. С разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. отм. е установена презумпцията за съвместен принос при придобиването на имущество по време на брака, която е оборима.
ППВС 8 /1980 г., на което е направено позоваване, разрешава случаите, в които членственото правоотношение в Ж. на единия съпруг е възникнало по време на брака, но снабдяването с нот. акт на основание чл. 35 ЗЖСК, който е правопораждащия правото на собственост факт, е станало след прекратяването му. Съобразно това Постановлението не намира приложение в разглежданата хипотеза. Разрешението на материалният въпрос не е дадено в противоречие с него, поради което не обосновава поддържаното основание за допускане на касационна проверка.
Бракът между наследодателката и ищецът е прекратен през 2007 г., със смъртта на съпругата, при действието на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. отм. Съгласно тази разпоредба имотът, предмет на делба, се счита придобит в режим на съпружеска имуществена общност. В случай че касаторите, като наследници на починалата съпруга, твърдят, че имотът е придобит в резултат на изключителния принос на наследодателката им, те носят доказателствената тежест за установяване на този факт. За да се обори презумпцията следва да се установи, че другият съпруг не е участвал в придобиването на имота нито със средства и труд, нито с участие в домакинството и отглеждането на децата. Установяването му, ще е основание да се приеме, че презумпцията е оборена.
В случай, че касаторите са твърдяли, че имотът или част от него е придобит със средства, индивидуална собственост, на съпругата членкооператор, те са разполагали с правната възможност да предявят иск по чл. 23, ал. 1 СК (аналогичен на чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. отм.) По делото ответниците, в качеството им на наследници на наследодателката Г., тяхна майка, която е била член-кооператор в Ж. по времетраене на втория й брак с ищеца по иска, не са установили, че апартаментът е придобит в резултат единствено на приноса на наследодателката им, поради което е направен обоснован извод, че имотът е придобит в резултат на съвместен принос на съпрузите и презумпцията по чл. 19, ал.1 СК отм. не е оборена.
Процесуалния въпрос за допустимост на гласни доказателства за установяване на прехвърляне на членствени права е разрешен при правилно прилагане на закона. Този факт подлежи на установяване само с писмени доказателства. По делото не е установено такова да е съставено по предвидения за това ред и да е унищожено, което би било основание по чл. 165, ал. 1 ГПК за допускане на съдиране на гласни доказателства.
Следващите два процесуални въпроса за това допустимо ли е въззивният съд да събира нови доказателства, ако такива не са посочени от страната пред първоинстанционния съд, поради неизпълнение на задължението на съда по чл. 146 ГПК и длъжен ли е въззивният съд да изготви нов доклад по делото също са разрешени при правилно прилагане на закона и задължителната практика на ВКС, която приема, че правото да се правят доказателствени искания се преклудира след повеждане на първото по делото съдебно заседание.
Изготвеният от първоинстанционният съд доклад по делото е в съответствие с твърденията на касаторите и направените доказателствени искания в отговора на исковата молба и в първото съдебно заседание, проведено на 21.02.2012 г. Касаторите са поддържали единствено твърдение, че дядо им В. е прехвърлил членствените си права в полза на майка им Г., факт, който е ирелевантен след като по делото е установено, че Г. е била членкооператор и на собствено основание – приета с решение на общото събрание на Ж.. Твърдение, че стойността на апартамента или част от нея е изплатена със средства, индивидуална собственост на наследодателката, не са навеждани нито в отговора на исковата молба, нито в първото съдебно заседание, поради което за съда не е възникнало задължение да дава указания на страните, за това кои носи доказателствената тежест за оборване на презумпцията за съвместен принос.
Въззивният съд няма задължение да изготвя нов доклад по делото дори и в случаите, когато такъв не е изготвен, каквато хипотеза не е налице в случая. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и да представят доказателства, които са могли да представят в срок в първоинстанционното производство – чл. 226, ал.1 ГПК, изключения от това правило са уредени в ал. 2 на нормата, но на тях касаторите не се позовават.
Доводът за това, че част от заема от Д. е изплатен със средства на В. и че стойността на апартамента е платена с лични средства на членкооператораката Г., е направен едва в съдебното заседание проведено на 17.04.2012 г. от В.. Искането за допускане на доказателства за установяване на тези обстоятелства е оставено без уважение, поради пропускане на скока по чл. 147, ал. 1 ГПК и е завършено разглеждането на делото.
Предвид единственото направено твърдение от касаторите в първоинстанционното производство за прехвърляне на членствено право, поставеният процесуален въпрос за това допустимо ли е въззивният съд да събира нови доказателства, ако такива не са посочени от страната пред първоинстанционния съд, поради неизпълнение на задължението на съда по чл. 146 ГПК, не е обусловил изхода на спора и не може да бъде определен като основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение по него.
Ответникът по касация К. Г., чрез пълномощника си адв. К. Р., е направил искане за присъждане за разноски за касационното производство с отговора по касационната жалба, но към същия не е приложен списък на разноските и доказателство, че са направени, поради което такива няма да бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2637 от 27.12.2012 г. по гр. д. № 2567/2012 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: