7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София, 12.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия В. ч. т. дело № 239 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца М. А. Ш. от [населено място] чрез процесуални представители адв. С. Б. и адв. Р. Ж. срещу определение № 3472 от 14.10.2016г. по ч. гр. дело № 4541/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в частта, с която е потвърдено определението от 21.06.2016г. по гр. дело № 5486/2014г. на Софийски градски съд, ГК, I отд. , 7 състав, с което като резултат е оставена без уважение молбата на М. А. Ш. за изменение на постановеното по делото решение от 10.03.2016г. в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника ЗД [фирма], [населено място] адвокатско възнаграждение над 8 949,98 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че съдът не е взел предвид незначителността и формалността, с която са извършени процесуалните действия от защитата на ответника; изводът за размера на адвокатското възнаграждение от 17 490 лв. не съответства на предвиденото в чл. 78, ал. 5 ГПК изискване за определяне на размер не по-нисък от минималния по Наредба № 1/2004г. на ВАС и е в грубо противоречие със задължителната практика. Частният жалбоподател поддържа становище, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004г. в настоящата й редакция.
В частната касационна жалба е инкорпорирана и молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението на САС в частта, с която не е уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство пред САС по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на извода на въззивната инстанция за недължимост на адвокатско възнаграждение в производството по чл. 248 ГПК, включително определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Следва ли да се присъжда адвокатско възнаграждение над определения с Наредба № 1/2004г. на ВАС минимален размер при условие, че съдът изрично е приел, че делото не се характеризира с правна сложност при преценка на допустимостта, съответно на основателността на предявения иск?
2. Следва ли обикновените процесуални действия на процесуално представителство да се възнаграждават от съда допълнително с произволно избрана от съда сума над определения с Наредба № 1/2004г. на ВАС минимален размер на адвокатското възнаграждение?
3. Дължи ли се присъждане на адвокатско възнаграждение във въззивното производство по чл. 248, ал. 3 ГПК? Има ли определението по чл. 248 ГПК характеристика на завършващ производството в съответната инстанция самостоятелен акт?
По отношение на първите два правни въпроса частният жалбоподател поддържа, че са решени в противоречие с т. 3 на ТР № 6/2012г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, а третият въпрос е решен в противоречие с определение № 153/25.02.2013г. по ч. т. д. № 1035/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 143/27.09.2016г. по гр. д. № 2331/2016г. на ВКС, ГК, II г. о. Ответникът ЗД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ал. И. оспорва частната касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 248 ГПК в частта, с която е потвърдено определението на Софийски градски съд, с което като резултат е оставена без уважение молбата на М. А. Ш. за изменение на постановеното по делото решение от 10.03.2016г. в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника ЗД [фирма], [населено място] адвокатско възнаграждение над 8 949,98 лв.
В частта, с която частният жалбоподател е направил искане за отмяна на определението на САС в частта за разноските за въззивното производство и е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА, частната касационна жалба има характер на молба за изменение на определението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК. В Гражданскопроцесуалния кодекс в сила от 01.03.2008г. не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 ГПК /отм./, предвиждаща самостоятелно обжалване на въззивното решение, респективно определение в частта за разноските, ако не се обжалва съдебният акт по същество. Определението на САС в частта за разноските за въззивното производство не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд не е компетентен да се произнесе по подадената молба. Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението, респективно определението в частта за разноските от съда, който го е постановил. Определението на въззивния съд по искането за изменение на решението/определението в частта за разноските за въззивното производство подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради изложените съображения частната касационна жалба в посочената й част следва да се изпрати на Софийски апелативен съд по компетентност.
С решението по делото СГС е осъдил ЗД [фирма] да заплати М. А. Ш. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 130 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от ПТП, настъпило на 02.01.2013г., неимуществени вреди и сумата 11 543, 40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.01.2013г., както и сумата 114, 60 лв. – разноски по делото. СГС е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 512 543 лв.; осъдил е ответното застрахователно дружество да заплати на представителите по пълномощие на ищеца на основание чл. 38 ЗА сумата 3 280,86 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер на 5 661, 73 лв.; осъдил е ищеца да заплати на ответника сумата 23 320 лв. – деловодни разноски и възнаграждение за адвокат. С обжалваното пред въззивната инстанция определение СГС е приел, че минималното адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете от 370 999, 60 лв. възлиза на 11 659,99 лв., но предвид фактическата и правна сложност на делото няма основание за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да остане в размер на 23 015, 96 лв. /23 320 лв.– 304, 04 лв. деловодни разноски/, което е платено.
Въззивният съд е приел, че делото, образувано по искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на пострадалия срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, в случая не се характеризира с правна сложност при преценка на допустимостта, съответно на основателността на исковете. Изложил е съображения, че за сложността на делото не може да се изхожда дефинитивно от размера на материалния интерес по делото.
За да намали присъденото адвокатско възнаграждение от 23 015, 96 лв. на 17 490 лв., решаващият съдебен състав е отчел извършените по делото процесуални действия, включително от ответника, представляван от пълномощника си, в четирите проведени съдебни заседания, съобразил е, че ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е предприел защита по същество срещу исковете, както и кратък допълнителен отговор, взел е предвид, че по делото във връзка със спорните факти и процесуалното поведение на ответника са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения на съдебно-медицински, автотехнически и комплексна експертизи. Отчитайки посочените обстоятелствата, въззивната инстанция е заключила, че размерът на адвокатското възнаграждение, платено от ответника, което следва да бъде възложено в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете, възлиза на 17 490 лв., поради което заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, съпоставено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора, обусловил е правните изводи на въззивната инстанция и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частния жалбоподател доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първите два правни въпроса по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС. Позоваването от частния жалбоподател на противоречие с т. 3 на Тълкувателно решение № 6/2012г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно. В посоченото Тълкувателно решение е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В мотивите на т. 3 е посочено, че когато съдът е сезиран с искане за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В посоченото Тълкувателно решение не е прието, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК задължава съда при направено искане и констатиране, че са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение, винаги намаляването да бъде в размер на минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004г. размер. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Ограничението за намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение е минималният размер, под който съдът не би могъл да определи дължимото възнаграждение, но не задължава съда да намали възнаграждението точно в този размер. Адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да прецени дали съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва да се намали при спазване на определения минимум в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 36 ЗА.
В настоящия случай въззивният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС е съобразил доказателствените факти и доказателствени средства, повдигнатите правни въпроси, преценил е обема на извършената работа от страна на процесуалния представител на ответника, отчел е извършените по делото от страните процесуални действия, проведените съдебни заседания, съобразил е, че ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е предприел защита по същество срещу исковете, както и допълнителен отговор, взел е предвид, че по делото във връзка със спорните факти и процесуалното поведение на ответника са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения на съдебно-медицински, автотехнически и комплексна експертизи, и въз основа на това е направил преценка за несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, поради което е намалил договорения адвокатски хонорар.
По отношение на правните въпроси, посочени в т. 3 от изложението, настоящият съдебен състав не следва да се произнася, тъй като същите са относими към молбата за изменение на определението на САС в частта за разноските за въззивното производство по чл. 248 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на САС. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3472 от 14.10.2016г. по ч. гр. дело № 4541/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в частта, с която е потвърдено определението от 21.06.2016г. по гр. дело № 5486/2014г. на Софийски градски съд, ГК, I отд. , 7 състав, с което като резултат е оставена без уважение молбата на М. А. Ш. за изменение на постановеното по делото решение от 10.03.2016г. в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника ЗД [фирма], [населено място] адвокатско възнаграждение над 8 949,98 лв. до 17 490 лв.
ИЗПРАЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата на М. А. Ш., инкорпорирана в частната касационна жалба, за изменение на определение № 3472 от 14.10.2016г. по ч. гр. дело № 4541/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в частта разноските – присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.