О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София 12.07.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 231 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищцата Е. П. Д. против определение № 19420/30.12.2011 г. по гр. дело № 10174/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 1021329/16.05.2011 г., подадена от Е. П. Д./озаглавена въззивна жалба/ срещу решението от 18.04.2011 г. по гр.дело № 5000/2007 г. на Софийски районен съд в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от ищцата Е. П. Д. искове да бъдат осъдени ответниците да преустановят действията, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху процесния парцел, като освободят площта около южната и източната фасада на къщата от всички свои движими вещи, натрупани там, като преместят ламаринения навес, подпрян на източната фасада на къщата, така че площта около източната фасада на сградата да бъде свободна и достъпна за ползване, като преместят скелето, находящо се върху площта около южната фасада на къщата, върху което скеле са подпрени лозовите насаждения, така че тази площ да бъде свободна и достъпна за ползване, както и за осъждане на ответниците да ориентират стълбата на лозовите насаждения, които ще попаднат в техния дял за реално ползване на дворното място, към двора, а не към южната фасада на къщата и е прекратено производството по делото в тази част и която има характер на определение.
Поддържаното от жалбоподателката основание за неправилност на обжалваното определение е нарушение на материалния закон. Иска отмяна на определението и връщане на делото на Софийски градски съд за разглеждане на спора по същество.
В изложението са формулирани правните въпроси – 1. материално правен въпрос – налице ли е правен интерес от петиторна защита за осигуряване на достъп до ивицата за общо ползване около изградената в процесния имот жилищна сграда при условие, че съдебното решение, с което се разпределя реалното ползване на съсобствения имот и се обособява тази ивица, след влизането му в сила ще бъде изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 20/25.02.2003 г. по гр.дело № 2543/2001 г. на ВКС IV г.о., 2. трябва ли диспозитивът на съдебното решение по чл.32,ал.2 ЗС да съдържа преценка за условията на неговата изпълняемост с оглед ограниченията относно извършваните действия при въвеждането във владение в определената за ползване част от дворното място – ограничения, обусловени от правната природа на иска по чл.32,ал.2 ЗС – т.е. трябва ли в диспозитива на съдебното решение по чл.32,ал.2 ЗС да бъдат указани действията, които съдебният изпълнител трябва да извърши, за да приведе в изпълнение това съдебно решение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба П. Б. Д., чрез адв.Е. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Определението на Софийски градски съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение частна жалба на Е. П. Д./озаглавена въззивна жалба/ срещу решение от 18.04.2011 г. по гр.дело № 5000/2007 г. на Софийски районен съд в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от ищцата Е. П. Д. искове за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху процесния парцел, подробно описани в същото решение. С решението на Софийски районен съд от 18.04.2011 г. в останалата част е разпределено ползването на процесния недвижим имот между жалбоподателката-ищца и ответниците П. Б. Д. и Р. П. Д..
Прието е, че в хода на делото пред първата инстанция жалбоподателката е поискала с молба от 04.03.2008 г., впоследствие доуточнена изменение на предявения иск с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС – изменение на искането за осъждане на ответниците да освободят площта около южната и източната фасада на жилищната сграда от всички свои движими вещи, натрупани върху нея, да преместят ламаринения навес, подпрян на източната фасада на къщата, така че площта около източната фасада на сградата да бъде свободна и достъпна за ползване, да ориентират стъблата на лозовите насаждения, които ще попаднат в техния дял за реално ползване на дворното място, към двора, а не към южната фасада на къщата, така че процесната площ около южната фасада на сградата да бъде свободна и достъпна за ползване. С определение от 07.07.2008 г.първоинстанционния съд е допуснал поисканото изменение на иска. Впоследствие с постановеното решение от 18.04.2011 г. съдът се е произнесъл по същество по предявения иск с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС и е оставил без разглеждане предявените искове за осъждане на ответниците да преустановят действията, описани по-горе.
Въззивният съд е приел, че с молбата за изменение на иска пред първоинстанционния съд са въведени нови факти и е поискана друг вид правна защита, поради което е предявен нов иск с пр.осн.чл.109 ЗС и че не се касае за изменение на иска за разпределение на ползването по чл.32, ал.2 ЗС. Прието е, че двата иска са различни. С решението по чл.32,ал.2 ЗС не се решава спор за собственост между страните, а им са оказва съдействие за определяне на начина на ползване на общата вещ, с оглед на което и производството представлява спорна съдебна администрация. С това решение не се създават вещни права в полза на съсобствениците върху реалните части от съсобствения имот, които им се предоставят за ползване. Прието е, че искът с пр.осн.чл.109 ЗС е иск за защита на собствеността – срещу всяко пряко или косвено неоснователно действие, имащо вредно отражение върху имота или създаващо пречки за собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост. Прието е, че с решението, с което е уважен иск с пр.осн.чл.109 ЗС се признава правото на собственост на ищеца и се осъжда ответника да преустанови нарушението и/или да възстанови фактическото положение, което е било преди нарушението. При тези съображения съдът е направил извода, че със заявените нови обстоятелства и искане жалбоподателката е предявила нов иск, което следва да се извърши в отделно производство, но не и по реда за изменение на вече предявения иск, поради което е оставена без уважение частната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която са оставени без разглеждане исковете на жалбоподателката за преустановяване на действията, описани по-горе.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката Е. Д. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 20/25.02.2003 г. по гр.дело № 2543/2001 г. на ВКС IV г.о. е застъпено становището, че влязлото в сила решение на съд, с което се разпределя реалното ползване на съсобствен недвижим имот, представлява изпълнително основание по смисъла на чл.237, б.”а” ГПК/отм./ и при наличието на такова решение липсва правен интерес от петиторна защита за завземане на определената с решението част. С посоченото решение е прието, че при разрешен спор между съсобственици за ползване на съсобствен имот предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС с твърдения, че ответникът не допуска ищеца до определеното му от съда място за ползване от същия имот ищецът няма правен интерес от търсената с иска по чл.108 ЗС защита. Прието е, че защитата е дадена с разпоредбата на чл.237,б”а” ГПК/отм./, според която на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, че решението за разпределение на ползването на съсобствен имот има изпълнителна сила между съсобствениците и представлява изпълнително основание по смисъла на чл.237,б.”а” ГПК/отм./.
Поставеният правен въпрос не е разрешаван от въззивния съд с обжалваното определение, нито е формирал решаващите му изводи, поради което не е налице соченото противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателката. Същият касае приложението на чл.32, ал.2 ГПК, който текст е ясен и не се нуждае от тълкуване. По приложното му поле е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството или в обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК на определението на Софийски градски съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 19420/30.12.2011 г. по ч.гр.дело № 10174/2011 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 12703/06.02.2012 г., подадена от Е. П. Д. от [населено място], [улица],ет.2.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: