3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 316
С., 13.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 8 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 306/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на В. Н. Т. и П. А. Т. против определение от 01.04.2011 год. по гр. дело № 89/2010 год. на Великотърновски окръжен съд, с което е отказана правна помощ на жалбоподателите.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да откаже предоставяне на правна помощ поискана от жалбоподателите за привеждане в редовност на частна касационна жалба, съобразно указания на съда дадени с разпореждане от 04.02.2011 год. е прието, че молителката Т. работи по трудов договор с месечно възнаграждение 363,17 лв., а молителят Т. не е представил доказателства по указанията от 22.02.2011 год., двамата молители са имали ангажирани адвокати в първоинстанционното производство, от които са се отказали, поради което е преценено, че не са налице предпоставките на чл. 23 от Закона за правна помощ (ЗПП), тъй като доходите на молителката, макар и в ниската граница, надвишават минималната работна заплата.
Настоящите жалбоподатели не са били доволни от решението на Великотърновския окръжен съд № 62/23.03.2010 год. по гр. дело № 89/2010 год. Подали са касационна жалба, която с определение от 20.05.2010 год. е оставена без движение с указания до процесуалните представители на жалбоподателите за привеждането й към изискванията за редовност по чл. 284, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Указанията са съобщени на процесуалните представители на жалбоподателите – адвокатите Ж. и Д. на 07.06.2010 год., които в дадения срок не са отстранили нередовностите на касационната жалба. С разпореждане на съда от 22.06.2010 год. касационната жалба е върната. Разпореждането за връщане е съобщено на посочените адвокати – повереници на жалбоподателите на 08.07.2010 год. с възможност да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред ВКС. Посочените лица в дадения срок не са обжалвали разпореждането за връщане на касационната жалба. С жалба от 02.11.2010 год. настоящите жалбоподатели са уведомили съда, че се отказват от процесуалните си представили, и че решението на окръжния съд не им е съобщено. С разпореждане от 16.12.2010 год. съдът указал на жалбоподателите, че касационната им жалба е върната като нередовна и е дал възможност да обжалват връщането в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането от 22.06.2010 год. за връщане на касационна жалба и от разпореждането-
от 16.12.1.2010 год. На 06.01.2011 год. жалбоподателите са получили преписи от посочените разпореждания и с жалба № 280/11.01.2011 год. в срок са обжалвали разпореждане от 22.06.2010 год. за връщане на касационната им жалба. Тази частна жалба е била оставена без движение и с разпореждане от 04.02.2011 год. са били дадени указания в едноседмичен срок частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат, да се приложи пълномощно и се изложат основанията за обжалване. По повод на тези указания с молба № 1815/16.02.2011 год. жалбоподателите са поискали от съда предоставяне на правна помощ, поради липса на средства за заплащане на адвокат, която със сега обжалваното определение е отказана на основание чл. 23, ал. 4 ЗПП.
Обжалваното определение е правилно.
Правната помощ е поискана, за да се изпълнят указания на съда за приподписване на частната жалба против разпореждане за връщане на касационна жалба, а е отказана, като е прието, че молителите не са представили доказателства, въз основа на които съдът да прецени, че нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Правилно съдът е приел, че молителят Т. не е ангажирал доказателства относно доходи, имуществено състояние, трудова заетост, здравословно състояние. Представената декларация в свободен текст, че „няма имуществено състояние” и няма доходи, тъй като е безработен и живее с майка си (другата молителка) не удовлетворява изискванията на закона за доказване на социална невъзможност на молителя да си позволи правна помощ, каквато е била ползвана в първоинстанционното производство. По отношение на молителката Т. правилно съдът е посочил, че същата има доходи от трудово възнаграждение над минималната работна заплата за страната, и че в първоинстанционното производство е ползвана адвокатска защита.
Извън горните съображения обосноваващи законосъобразност на обжалваното определение следва да се посочи, че частната жалба против разпореждане за връщане на касационна жалба, няма характер на частна касационна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК и не е необходимо да отговоря на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК за редовност – приподписване от адвокат и изложения на основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.04.2011 год. по гр. де3ло № 89/2010 год. на Великотърновски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ