О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 14.03.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №654 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. И. В., чрез процесуалния си представител адв.д-р Х.-П., срещу решение от 13.02.2012г., постановено по гр.д.№872/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.11.2010г. по гр.д.№71/2008г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от В. И. В. срещу [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 7462лв. до пълния предявен размер от 69272,50лв. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 410,58лв. до пълния предявен размер от 1864,25лв.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуалния си представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част за отхвърляне на предявения от В. И. В. срещу [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 7462лв. до пълния предявен размер от 69272,50лв. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 410,58лв. до пълния предявен размер от 1864,25лв.
Въззивният съд е приел, че договорът за консултантски услуги е сключен между страните за извършване на фактически и правни действия, поради което договорът съдържа елементи на договор за изработка и на договор за поръчка; че договорът е прекратен едностранно от дружеството с нотариална покана с рег.№7870.
Поставените от касатора въпроси: „с оглед фактите по делото може ли да се счете, че до момента на прекратяването на договора за консултантски услуги с нотариална покана с рег.№7870, връчена на ищеца на 11.01.2008г. ответното дружество е било изявило валидна и правно значима воля за прекратяване на договора, при положение, че в чл.4.1, т.2 от договора страните са уговорили изрично писмено прекратяване на договора с даване на едномесечно предизвестие като единствена форма за действителност на предизвестието за прекратяване?” „Следва ли да се приемат свидетелски показания по отношение на датата на срещата между страните на 27.08.2007г., при положение, че за този период има представен болничен лист от страна на ищеца, който е официален документ, ненадлежно оспоран от отметната страна и това процесуално действие на съда не противоречи ли на разпоредбата на чл.133, б.”б” ГПК/отм./, са разрешени от въззивния съд именно в поддържания от жалбоподателя смисъл – че преди датата на получаване на нотариална покана с рег.№7870 и изтичане на предвидения срок на предизвестието, до ищеца не е достигнало изявление за прекратяване на договора. Поставените от касатора въпроси: „В какво се състои престацията на консултанта-адвокат по абонаментния договор за предоставяне на консултантски услуги, съответно дали по силата на абанаментния договор за предоставянето на консултантски правни услуги възложителят дължи на консултанта възнаграждение за реално предоставени услуги или за готовността му да окаже правна помощ по силата на договора, когато му я поискат?”, „При тълкуване на договора по реда на чл.20а ЗЗД и във връзка с чл.285 ЗЗД има ли право ответното дружество да изисква от адвоката Валентиен В. връщането на всички предоставени му предмети, получени във връзка с дейността му по договора, не само в хипотезата на прекратен договор, а и по време на действието на същия. Също така като се има предвид характера на услугите, за които ищецът се е задължил спрямо дружеството, същите могат ли да бъдат престирани, без дружеството-възложител да е предоставило на ищеца необходимите документи и информации?”, „След като с нотариална покана до дружеството, връчена на 14.09.2007г. ищецът отново е декларирал готовността си да изпълни договора и е приканил дружеството да му осигури достъп до документацията и средствата за работа, може ли да се твърди, че ищецът е изправна страна по договора и изправени ли сме пред хипотеза, предвидена в чл.95, ал.1 ЗЗД – забава на кредитора поради недаване необходимото съдействие, без което съдействие длъжникът не може да изпълни задълженията си”, не са от значение за конкретното дело, тъй като е установено, че през процесния период ищецът не е бил в състояние да изпълнява задълженията си по договора поради здравословни причини. Поставените от касатора правни въпроси: „При тълкуване разпоредбата на чл.2.9, б.”а” от договора може ли да се достигне до правния извод, че страните изрично са уговорили дължимост на възнаграждение по време на болест. Следва ли тази разпоредба да се тълкува изолирано или следва да се тълкува в контекста на целия договор и по-специално на б.”б” от същия член?”, „При положение, че не се касае за трудов договор, а за абонаментен консултантски договор, може ли да се приеме, че валидността на неговите разпоредби, в това число и дължимостта на възнаграждението е, съответно не е поставена в зависимост от евентуална временна нетрудоспособност на изпълнителя. Релевантна ли е временната нетрудоспособност при абонаментен консултантски договор или е релевантна само при полагането на труд по трудов договор?”, са фактически и следва да се преценяват с оглед конкретните уговорки между страните. По отношение въпроса за тълкуване на клаузи на договора съдът не е приел нещо различно относно правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД. Правилността на изводите не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване – чл.288 ГПК, а се проверява в производството по разглеждане на касационната жалба – чл.280 ГПК. Не са от значение за изхода на конкретното дело поставените от касатора правни въпроси: „Правилно ли съдът е приел, че една уговорка между страните /ако имаше такава/, че възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение по време на болест, е нищожна поради противоречие на добрите нрави по реда на чл.26, ал.1 ЗЗД /липса на еквивалентност на престациите/, при положение, че: адвокатът се е задължил да предоставя услуги по съществени правни въпроси за твърда цена на месец, без да са упоменати часове за работа, нито допълнително възнаграждение на базата на материален интерес, нито допълнително възнаграждение по въпроси с фактическа и правна сложност; в договора е предвидено ежемесечно плащане за правното обслужване, като плащанията не са обвързани с количество и вида на предоставените услуги, нито в този смисъл еквивалентността на престациите на страните през различните месеци е варирала ту в полза на едната, ту в полза на другата страна”, „Като се има предвид, че сделката е търговска, може ли да се приеме, че дори да има някаква нееквивалентност на престациите при уговорката за заплащане на възнаграждение по време на болест, то тази уговорка трябва да се квалифицира не като нищожна по реда на чл.26, ал.1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, а като сключена при явно неизгодни условия за дружеството по реда на чл.297 ТЗ?”
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.02.2012г., постановено по гр.д.№872/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: