О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 17.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3163 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 , изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определение на Софийски апелативен съд от 07. 08. 2014 год., по в.ч.гр.д.№ 1329/2014 год., с което е оставено без уважение искането на настоящия молител, обективирано в заявление вх.№ 9014 от 22.07.2014 год. за допълване на постановеното от същия съд определение № 1503 от 20.06.2014 год., по в.ч.гр.д.№ 1329/2014 год. в частта за деловодните разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила.
Ответникът по частната жалба е заявил становище за неоснователността и в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Съгласно задължителните постановки в т.24 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивния съдебен акт в частта за разноските подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което по отношение на така подадената частна жалба, определена от жалбоподателя като частна касационна жалба, не следва да се прилага изискването на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, но по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането за присъждане на деловодни разноски за производството пред въззивния съд, образувано по частната жалба на Г. Д. Т. с вх. на СГС № 30475/12.03.2014 год., е преждевременно, тъй като липсва влязъл в сила съдебен акт, а деловодни разноски се дължат съобразно изхода на делото.
Съображенията на въззивния съд, с които е аргументирана приетата неоснователност на заявеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК искане са принципно неправилни, но не следва да бъдат подробно обсъждани, тъй като обжалваното определение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване, поради следното:
Съгласно задължителните указания в т.2 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството,за който е представено доказателство, като непредставянето му изключва правото на същата да иска изменение на съдебния акт в тази му част. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка ,от кръга на абсолютните ,за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските.
В случая молителят [фирма], като ответник в производството по в.ч.гр.д.№1329/2014 год. на Софийски апелативен съд, не е представил списък по чл.80 ГПК на деловодните разноски, а единствено документи ,удостоверяващи извършени от него разходи за реално заплащане на адвокатско възнаграждение на адв.М.Ф. и адв.В. Г.. Отсъствието на списък по чл.80 ГПК,вкл. инкорпориран в съдържанието на отговора на частната жалба, обстоятелство, което въззивният съд е следвало служебно да констатира, според задължителните указания в т.2 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, има за своя правна последица недопустимост на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. Затова, като не е съобразила гореизложеното и се е произнесла по основателността на същата при отсъствие на положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните,въззивната инстанция е постановила недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а молбата на настоящия частен жалбоподател, оставена без разглеждане.
Обстоятелството, че съставът на касационната инстанция се произнася по същество на подадената частна жалба, констатирайки недопустимостта на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, изключва определението да попада в кръга на посочените в чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, поради което същото не подлежи на обжалване.
Водим от изложените съображения, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА постановеното от Софийски апелативен съд определение № 07. 08. 2014 год., по в.ч.гр.д.№ 1329/2014 год.. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима поради липса на представен списък по чл.80 ГПК, молбата на [фирма], [населено място] с вх.№ 9014 от 22.07.2014 год., за допълване на постановеното от същия съд определение № 1503 от 20.06.2014 год., по в.ч.гр.д.№ 1329/2014 год., в частта за деловодните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: