1
6
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3802 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електростомана 2004“ АД, чрез процесуалния представител адв. Б. С., АК – П., против решение № 734 от 29. 05. 2018 г. по в. гр. д. № 763/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 242 от 17. 07. 2017 г. по гр. д. № 1218/2014 г. на РС – Карлово, с което е отхвърлен предявеният от „Електростомана 2004“ АД против Община – Карлово иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Излагат се съображения за неправилност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба – Община Карлово, чрез упълномощения от кмета процесуален представител адв. Т. Д., изразява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Производството по делото е образувано по предявен е от „Електростомана 2004“ АД против Община – Карлово иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за признаване за установено между страните по делото, че „Електростомана 2004“ АД е собственик на реална част с площ от 3800 кв.м. от УПИ …. – РТС, в кв. …. по регулационния план на [населено място], намиращи се в южната част на урегулирания поземлен имот, и на реална част с площ от 350 кв. от УПИ …. – Леярен цех, в кв. …. по РП на [населено място], намиращи се в югозападната и западната част на урегулирания поземлен имот, които реални части в одобрената със заповед № РД-18-52/16. 11. 2011 г., изменена със заповед № КД-14-16-1974/9. 12. 2013 г., кадастрална карта на [населено място] погрешно са заснети като части от поземлен имот с идентификатор …., собственост на Община – Карлово, вместо като част от поземлен имот с идентификатор …., собственост на ищцовото дружество.
По делото е установено, че с АДС № 1224/14. 12. 1978 г. е актуван като държавна собственост отчужден недвижим имот – парцел …., в кв. …. по РП от 1966 г., с площ от 83653 кв.м., застроен с административни и производствени сгради, предоставен за стопанисване и експлоатация на Завод за резервни части и нестандартно оборудване – [населено място]. Посочено е, че имотът се намира на [улица]/сега [улица]/, която е била реализирана. Имотът е описан като дворно място и сгради и не включва реални части от реализираната [улица]. През 1991 г., с решение № 13 от 11. 01. 1991 г. по ф.д. № 7/91 г., е вписано учредяване на ДФ „Електроснабдяване“ – Карлово, поемаща активите и пасивите на прекратеното държавно предприятие – Завод за резервни части и нестандартно оборудване към СО „Механизация и техническо обслужване на селското стопанство“ – София по баланса към 31. 10. 1990 г. През 1992 г., въз основа на РМС № 15/6. 02. 1992 г. и на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОЕТДДИ, вр. чл. 147 ТЗ, държавната фирма е преобразувана в „Електроснабдяване“ ЕООД, вписано в регистъра на държавните и общински предприятия и дружества на обществени организации с решение № 3117 от 4. 03. 1992 г. по ф.д. № 2349/1992 г. на ПОС. Дружеството поема всички активи и пасиви на държавната фирма, включително и правото на собственост върху парцел …., в кв. …. по РП от 1966 г. През 1993 г., със заповед № 552/21. 07. 1993 г. на кмета на Община – Карлово е одобрено частично изменение на РП от 1966 г., касаещо парцел …., изразяващо се в отреждане на парцел …. – Леярен цех и спомагателни сгради в кв. …. за част от парцел …., в кв. …. по РП на [населено място]. За новообразувания парцел …. от 10700 кв.м. е съставен АДС № 2198/29. 05. 1996 г. Със заповеди на областния управител на Пловдивска област е бил деактуван като държавна собственост парцел …., в кв. …. преди разделянето му, а впоследствие повторно е деактувана и отделената в парцел …. площ от 10700 кв.м. През 1996 г., с решение № 7957 от 4. 09. 1996 г. по ф.д. № 2349/92г. на ПОС е вписано преобразуването на „Електроснабдяване“ ЕООД в „Електроснабдяване“ ЕАД. С решение № 1688 от 14. 03. 2005 г. по ф.д. № 3869/2004 г. на ПОС е вписано акционерно дружество „Електроснабдяване 2004“ АД, учредено от две физически лица /Х. Н. С. и М. Н. С./ и „Електростомана“ ЕАД. При учредяването последното апортира в капитала на новоучреденото дружество правото си на собственост върху парцели …. и …., в кв. …. по РП на [населено място]. На 12. 06. 2009 г. „Електроснабдяване 2004“ АД се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост върху парцели …. и …., в кв. …. по регулационния план на [населено място] – н.а. № …., т. …., рег. № …., дело № …. по описа на нотариус С. Р.. В нотариалния акт парцел …. е описан с площ от 10700 кв.м., а парцел …. е описан с площ от 83653 кв.м. Според заключението на основната и допълнителна съдебно-технически експертизи и приложената към основното заключение комбинирана скица, по КРП, одобрен със заповед № 938/1966 г., парцел …., кв. …. е бил с площ от 70008 кв.м., а след частичното изменение на плана през 1993 г. площите на новообразуваните парцели …. и …. са 58372 кв.м. и 10671 кв.м. – общо 69043 кв.м., 1064 кв.м. се включват в съседен парцел …. – За озеленяване. По одобрения през 2004 г., със заповед № 300-4-21/2004 г., кадастрален план процесните два парцела са нанесени като имот пл. № …., а по одобрената през 2011 г., със заповед № РД-18-52/16. 11. 2011 г. кадастрална карта – като поземлен имот с идентификатор …. Има съвпадение между кадастралните граници на ПИ …. по КК от 2011 г., границите на имот пл. № 2978 по КП от 2004 г. и изградената масивна ограда, ограждаща имота, която ограда е нанесена за пръв път в КП от 2004 г. На регулационния план е отразен недовършен участък от регулационна линия в южната част на парцела, която следва трасировъчния карнет, който участък е задраскан. Южната регулационна линия навлиза в уличното пространство на [улица]/с предишно наименование [улица]/ до средата на уличното платно. Улицата е нанесена като ПИ с идентификатор…. по КК от 2011 г. и като имот № …. по КП от 2004 г., записана като общинска собственост. Навлизането в уличното платно е с площ от 3899 кв.м. /от УПИ…./ в южната част и с площ от 72 кв.м. /от УПИ …./ в югоизточната част, нанесени с жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице. В констативния нотариален акт, акта за държавна собственост от 1978 г. и останалите документите, въз основа на които е издаден, не се съдържат данни дружеството да е придобило собственост и да е признато за собственик на реална част от реализирана улица – сега [улица], преди [улица]в [населено място].
При тези данни Пловдивският окръжен съд, препращайки към мотивите на районния съд и излагайки и собствени такива е приел, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неоснователен, тъй като събраните по делото доказателства, касаещи собствеността на ищцовото дружество, не установяват същото да е придобило на някакво правно основание правото на собственост върху процесните части с площи от 3800 кв.м. и 350 кв.м. от ПИ с идентификатор …. по КК от 2011 г., представляващи части от [улица]/преди [улица]/ в [населено място]. Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е посочено и обстоятелството, че и на място спорните площи остават извън имота на ищеца, ограден с масивна плътна ограда, изградена в периода 1966 г. – 2004 г., съвпадаща с южната граница на имота по КП от 2004 г. и по КК от 2011 г. и отделяща същия от улицата, както и че самото дружество е подало коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 6604016381, в която вместо първоначално декларираната площ на имота – 94353 кв.м., декларира действителна площ 68304 кв.м.. Прието е, че верността на извода на нотариуса в констативен нотариален акт № …./…. г. за придобито право на собственост от „Електроснабдяване 2004“ АД върху описаните площи е оборена, както и че същите правилно са включени в ПИ …. по КК от 2011 г. – [улица]. Графично отразяване на регулационна линия в регулационния план през средата на улицата/булеварда не представлява придобивно основание.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят четири въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, първият от които е: „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебния акт да обсъди всички доказателства по делото и даде отговор на доводите на страните“. Въпросът не е решен в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС – решение № 111 от 13. 06. 2016 г. по гр. д. № 6121/2015 г., 1 г.о., решение № 33 от 24. 03. 2017 г. по т.д. № 53459/2015 г., 3 г.о., решение № 217 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., 4 г.о., решение № 447 от 18. 11. 2011 г. по гр. д. № 1964/2010 г., 4 г.о. Съставът на въззивния съд, излагайки собствени мотиви и препращайки към мотивите на районния съд по реда на чл. 272 ГПК, е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, разгледал е всички наведени от страните твърдения, доводи и възражения, които са от значение за спорното право, съобразно очертаните от въззивната жалба предели, а мотивите към решението отразяват извършена правораздавателна дейност на инстанция по съществото на спора. Обсъдени са и всички доказателства, касаещи собствеността на ищцовото дружество на твърдяното придобивно основание – апорт по чл. 73 ТЗ, включително и доказателствата, касаещи придобиване на собствеността върху апортираните имоти по реда на ПМС № 201/1993 г., съотв. чл. 17а ЗППДОП /отм./ от извършилия апорта учредител. Обсъдени са заключенията на съдебно-техническите експертизи, както и всички доводи на ищеца и съдържащи се във въззивната жалба оплаквания за необоснованост и за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и по втория и третия въпроси:
„Дали при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР на изследване подлежи несъответствието между отразеното в одобрената КК и действително притежаваното от ищеца право на собственост.“
„Дали ако се установи, че материализираното на място положение на имотите съвпада с положението на имотите по кадастралната карта, това е основание за отхвърляне на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, без да се разглежда правото на собственост.“
Въпросите не са решени в противоречие с ТР № 8 от 23. 01. 2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е приет за неоснователен не защото материализираната с ограда имотна граница съвпада с отразената в КП от 2004 г. и в КК от 2011 г., а защото събраните по делото доказателства не установяват придобиване от ищцовата страна на собствеността върху спорните части от ПИ …. – [улица]/преди [улица]/, предмет на иска. По тази причина е прието съответствие между притежаваното от ищеца право на собственост и отразеното в одобрената кадастрална карта и е направен извод за липса на допусната грешка в одобрената кадастрална карта.
По четвъртия въпрос, касаещ възможността да бъде оборена верността на извода на нотариуса за придобито право на собственост от титуляра на издаден по реда на чл. 587 ГПК констативен нотариален акт, без оспорващата го страна да проведе пълно обратно доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта или да опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, или да установи, че признатото право се е погасило или е прехвърлено другиму след издаване на акта, се твърди разрешаването му в противоречие с ТР № 11 от 21. 03. 2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. В съответствие с посочената задължителна съдебна практика, съдът е приел, че представеният от ищеца констативен нотариален акт не го легитимира за собственик на спорната част от имота, тъй като писмените доказателства, въз основа на които е бил издаден и другите доказателства ангажирани в исковото производство /писмени и експертизи/ не установяват титуляра на акта да е придобил собствеността върху процесните реални части, включени в ПИ …. по одобрената кадастрална карта.
По същите четири въпроса се иска допускане до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По проблемите, засегнати с поставените въпроси, има формирана практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, поради което обсъждането им не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 3, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Твърди се, че очевидната неправилност се изразява в очевидна необоснованост на извода на съда, според който не е доказано осъществяването на сочените от ищеца факти, пораждащи правото му на собственост върху процесните реални части от ПИ …. и границите на придобитите от ищеца и праводателя му имоти. Изразява се и в неправилно тълкуване и прилагане на чл.чл. 587 и 179 ГПК. Степента на тежест на посочените пороци, дори и да са налице, не е достатъчна, за да обоснове очевидна неправилност на акта. Не се касае нито за допуснато нарушение на основни принципи на гражданския процес грубо несъответствие с доказателствата, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината,.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото следва да бъде ангажирана отговорността на касатора „Електростомана 2004“ АД за извършените от ответната по касационната жалба страна разноски в производството по чл. 288 ГПК. Видно от договор за правна защита и съдействие № 58804/18. 03. 2015 г., пълномощно от същата дата и извлечение от банкова сметка на Адвокатско дружество „К. и Д.“, за процесуално представителство на Община – Карлово по делото до приключването му във всички инстанции е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 22800 лв. с ДДС. От тази сума по реда на чл. 78 ГПК са присъдени сумите 5000 лв. и 1893, 16 лв., представляващи съдебни разноски, направени при разглеждане на делото, съответно пред първата и въззивна инстанции. Възражението на „Електростомана 2004“ ЕООД в молба вх. № 1586/18. 02. 2019 г. за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение над сумата 6893, 16 лв. до платения размер от 22800 лв. с ДДС, която разлика възлиза на 15906, 84 лв., е основателно. Съобразявайки извършените в производството по чл. 288 ГПК процесуални действия от пълномощника на ответната по касационната жалба страна – подаване на отговор по чл. 287 ГПК, цената на иска (36348, 70 лв.) и разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че в полза на Община – Карлово следва да бъде присъдена сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 734 от 29. 05. 2018 г. по в. гр. д. № 763/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Електростомана 2004“ АД да заплати на Община – Карлово сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: