3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр.София, 21 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик В. гр.д. № 4395 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Т., чрез адвокат Ж. Б. от АК Б. срещу въззивно решение № 640 от 13.05.2016 г. по в. гр.д. № 387/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 4890/04.12.2015 г. по гр.д.№ 16273/2014 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от В. И. В. срещу Д. Д. Т. и К. Д. Т. иск за обявяване на относителна недействителност на сключения между ответниците договор за дарение от 02.08.2010 г., с нотариален акт № 182, том I, рег. № 5463, дело № 158/2010 г. на нотариус с рег. № 363 в Нотариалната камара, на поземлен имот № 043035, находящ се в землището на [населено място], [община], област В., местността „К. дере“, който е образуван от имот № 043022, с площ от 5000 кв.м, при граници и съседи: имот № 043036 – нива, имот № 043041 – нива, имот № 043040 – нива, имот № 000247 – полски път и имот № 000251 – др.тер.възд.тр.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е немотивирано, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, а произнасянето на Върховния касационен съд е необходимо създаването на съдебна практика по идентични спорове.
От ответника по касационната жалба В. И. В., чрез адвокат С. Н. от АК В. е постъпил писмен отговор, в който оспорват доводите с твърдения, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендират разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че ищецът по делото установил качеството си кредитор на първия ответник, за неизплатени трудови възнаграждения през времето от 20.05.2009 г. до 03.11.2009 г., вземането е валидно и не е погасено, поради което сключеният между двамата ответници договор за дарение уврежда кредитора, тъй като намалява възможностите му да се удовлетвори от прехвърленото имущество. Възражението на ответната страна, че към датата на разпореждането длъжникът разполага и с друго имущество е отхвърлено като неоснователно, доколкото към момента на постановяване на решението вземането не е удовлетворено. Съдът е приел също, че по делото се доказва знание за увреждането от длъжника, тъй като той е упражнявал стопанска дейност в качеството си на [фирма] и е бил работодател на ищеца, а с оглед безвъзмездния характер на увреждащата сделка, знанието на третото лице – приобретател е без правно значение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Съгласно задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен, ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В случая, касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, който да е включен в предмета на делото и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, а единствено е посочил, че обжалваното решение е немотивирано и необосновано, което по същество се припокрива с неговите твърдения в касационната жалба. По своето съдържание тези съображения представляват касационни доводи за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на касационно обжалване. Бланкетното посочване на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, в този смисъл, не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липсата на поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане до касация, чрез който се определят рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, в съответствие с принципа на диспозитивното начало в настоящото производство.
От ответника по касационната жалба В. И. В. е направено искане за разноски пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени в размер на 2000 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 27.09.2016 г. на адвокат С. Й. Н. от АК В..
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 640 от 13.05.2016 г. по в. гр.д. № 387/2016 г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА К. Д. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. И. В., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат С. Н. от АК В. разноските пред настоящата инстанция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.