О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
С., 23.11. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 3290/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Т., подадена чрез адв. В. Т., срещу въззивно решение № 173 от 12.05.2016г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в. гр. д.
№ 208/2016 г., с което е обезсилено решение № 40/01.02.2016 г. по гр. д.
№ 1350/2015г. на Димитровградския районен съд, с което е уважен предявеният от Г. С. Т. против [община] иск с правно основание чл. 225, ал.1 КТ и ответникът е осъден да й заплати сумата от 1371,42 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа, поради незаконно уволнение за времето от 17.12.2013г. до 17.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2015г. до окончателното й изплащане, и е прекратено производството по този иск.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, жалбоподателят поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК по отношение на въпроса: .1./ „Представлява ли новонастъпил факт оставането без работа на работника/служителя- ищец по иск с правно основание чл. 225, ал.1 КТ, след приключване на устните състезания пред първа инстанция и докъде се простира силата на присъдено нещо на първоинстанционното решение?“. Обосновава противоречие на въззивното решение с решение № 63/05.04.2013г. по гр.д. № 558/2012 на ВКС, III г. о., определение № 358/02.07.2009г. по ч.гр.д. № 375/2009 г. на ВКС, III г. о., определение № 273/26.05.2010г. по ч.гр.д. № 278/2010 на ВКС, III г. о. и с решение № 483/20.07.2010г. по гр. д. № 2297/2009г. на РС-Ямбол- последното във връзка с основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Поддържа се и основанието на чл. 280, ал.1,т. 3 ГПК по въпросите 2./„Когато в решението съдът е пропуснал да се произнесе за част от търсения с исковата молба период за изплащане на парично обезщетение и страната не е поискала допълване на съдебното решение в определения в чл. 250 от ГПК срок, може ли исковата претенция за този период да бъде предявена отново? и 3./ „ При иск по чл. 225, ал.1 КТ кой е меродавният момент, към който силата на присъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува. Настъпилите след деня на приключване на устните състезания пред първата инстанция факти-оставане без работа, преклудират ли се от силата на присъдено нещо и представляват ли новонастъпили факти, които могат да бъдат предявени в отделен исков процес?“
Ответникът по касационната жалба [община], в подаден отговор, чрез адв. Д. Я., изразява становище за недопустимост на същата, като насочена срещу акт, изключен от касационен контрол на основание чл. 280, ал.2 ГПК. По същество излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално недопустима.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г./ са посочени категории решения, постановени по въззивни дела, които са изключени от обхвата на касационния контрол. Съгласно т.3 на цитирания законов текст не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Обжалваното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по дело, решението по което попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, а именно искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена под 5 000 лева. Това е така, защото искът по чл.344, ал.1 , т.3 КТ в процесния случай е предявен като самостоятелен и само с оглед неговата цена, която е 1371,42 лева, следва да се реши въпросът за допустимостта на касационното обжалване. Действително в чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК е предвидено изключение, съгласно което подлежат на касационно обжалване решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда. Според това правило в случай на предявяване на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и касационно обжалване на съдебно решение изцяло, размерът на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ не може да бъде преценяван по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед връзката между исковете – обуславящ – обусловен. Настоящият случай не е такъв, доколкото обуславящите искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са били разгледани в отделно производство и предмет на настоящото дело е единствено осъдителният иск за обезщетение по чл. 225 КТ. В този смисъл е и установената съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на ВКС / пр.: определение №216 от 01.06.2016г. по ч.гр.д.№2176/2016г. на ВКС, ІІІ ГО, потвърдено с определение №438 от 28.09.2016г. по ч.гр.д.№3317/2016г. на ВКС, ІV ГО; определение №92 от 22.04.2016г. по ч.гр.д.№1646/2016г. на ВКС, ІІ ГО/.
Предвид изложеното касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., чието извършване е удостоверено в договор за правна защита и съдействие от 21.06.2016г.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. С. Т., подадена чрез адв. В. Т., срещу въззивно решение № 173 от 12.05.2016г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 208/2016 г.
ОСЪЖДА Г. С. Т. да заплати на [община] сумата от 200, 00 лв. – разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: