О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София, 23.06. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 227 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски окръжен съд № 341/01.12.2009 г. по ч.гр.д. № 983/2009 г., с което е потвърдено определение от 10.08.2009 г. по гр.д. № 81/2009 г. на С. районен съд, с което е върната исковата молба на Д. М. Ц. и Р. Н. Д. , и двамата от гр. С. и е прекратено производството по гр.д. № 81/2009 г., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 и ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 127 ГПК.
Недоволен от определението на СОС е жалбоподателят Д. М. Ц., който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба Ц. К. Н. от гр. С. баня, В. Г. Ц. от гр. С. и Р. Н. Д. от гр. С., не изразяват писмено становище по нея.
С разпореждане от 18.02.2010 г. съдията докладчик по делото е оставил частната касационна жалба без движение с указания за привеждането й в едноседмичен срок в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, чл. 285 и чл. 286 ГПК.
На 11.03.2010 г. е депозирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, в което не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е решен в обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Същият бланкетно е посочил, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – в обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, без да е формулиран такъв, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на Д. М. Ц. и Р. Н. Д. , поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 127 ГПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Приел е също така, че след като исковата молба е била нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, правилно първоинстанционният съд я оставил без движение за отстраняване в срок нередовностите й и тъй като те не са били отстранени както в първоначално дадения срок затова, така и в удължения по искане на страната, правилно съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, я е върнал. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че след като в указания срок не са отстранени всички недостатъци на исковата молба, а именно посочване на недвижимите имоти, които са били собственост на завещателката към момента на завещателното разпореждане, с тяхното точно индивидуализиране, вписване на исковата молба, предвид изискването на чл. 11, ал. 1, б.”а”, вр. с чл. 4, ал. 1, б.”а” ПВ, правилно първоинстанционният съд я е върнал като нередовна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателят не е изложил кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване само бланкетно е посочено, че окръжния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, /без да посочи кой е този въпрос/, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая не е налице посоченото основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи по-горе, жалбоподателят не е посочил разрешен от въззивния съд такъв правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго с цел уеднаквяване на съдебната практика и т.н., какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по частна касационна жалба с вх. № 9/04.01.2010 г. на Д. М. Ц. от гр. С., на въззивно определение на Софийски окръжен съд № 341/01.12.2009 г. по ч.гр.д. № 983/2009 г., с което като е потвърдено определение от 10.08.2009 г. по гр.д. № 81/2009 г. на С. районен съд, е върната исковата молба на Д. М. Ц. и Р. Н. Д. , и двамата от гр. С. и е прекратено производството по гр.д. № 81/2009 г., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 и ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 127 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :