О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 24.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 495 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С. срещу въззивно решение от 23.02.2012 г. по възз. гр.д. № 2169 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 03.08.2011 г. по гр.д. № 8912 /2008 г. на Варненския районен съд, г.о., 16 с-в., с което е отхвърлена исковата молба (искът) на жалбоподателя срещу В. А. Т. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 855 кв.м. в син щрих от скица към заключение на вещо лице, от които 159 кв.м. от поземлен имот с № 525 от ПНИ на СО „А.”, [населено място], с площ 597.78 кв.м. с посочени в решението граници и 696 кв.м. от ПИ с № 526 от същия план с площ от 701.96 кв.м. при посочени граници.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване
Насрещната страна В. А. Т. не изразява становище по касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е под 5 000 лева.
В доклада си по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ответната страна е да установи и да докаже при условията на пълно и главно доказване правото на собственост върху двата процесни имота ( (с.з. от 16.11.2010 г., л.222,стр.2), както и е указал на ответната страна, че в нейна тежест е да установи и докаже, че е била извършена замяна с имота по реда на отменения З. (л.223,стр.2). Първоинстанционният, а после и въззивният съд са приели, че при такова разпределение на доказателствената тежест, ответникът с представен констативен нотариален акт, съставен през 1966 г. е доказал, че негов праводател е придобил имота чрез замяна по З., а после ищецът е придобил имота чрез поредица от прехвърлителни сделки, първата от които е от 1970 г. (доказал е първото придобивно основание, което е навел);
В. съд е приел крайния извод, че е приложимо правилото на чл.18з,ал.3, изр.2 и 3 от ППЗСПЗЗ (изм. ДВ бр.122 от 1997 г.), според което когато е извършено разпореждане със заменената земя, замяната остава в сила, т.к. се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици : в случая при влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е заварен като собственик на ответника в резултат на извършена преди това разпоредителна сделка от приобретателя на замяната през 1970 г., затова замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на първоначалните (преди замяната) собственици.
Във връзка с доводите в касационната си жалба за съществени процесуални нарушения – противоречие между извършеното с доклада (по чл.146,ал.1,т.5 ГПК) от първоинстанционния съд изрично разпределение на доказателствената тежест и приетото с въззивното решение, жалбоподателят е извел процесуалноправния въпрос : чия е доказателствената тежест по отрицателен установителен иск, дали ищецът не е в същото положение като ответника при положителен установителен иск – той може само да отрича правото, без да твърди никакви факти, а ответникът следва чрез възражение да посочи, а после да докаже фактите, от които черпи правата си, едва тогава ищецът чрез реплики следва да посочи фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 19 /19.02.2001 г. по гр.д. № 526 /2000 г. , ІІ г.о. на ВКС и с решение № 1436 /27.05.1962 по гр.д. № 986 /1962, ІV г.о. на ВС.
Видно от изложеното, въпросът е обусловил изхода от спора, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с посочените две решения: въззивният съд е приел, че доказателствената тежест е на ответника, а после е установил, че той е представил доказателства., с които е доказал наведеното придобивно основание за собственост.
От изложеното обаче е видно че изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за доказателствената сила на констативния нотариален акт за собственост съвпада с правния въпрос: Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.179,ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, по който поради наличие на противоречива практика с разпореждане от 25.06.2012 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 11 /2012 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, по което до момента няма постановено тълкувателно решение. Ето защо настоящото производство следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение на основание чл.292 ГПК.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Спира производството по гр.д. № 495 /2012 г. на ВКС, І г.о. до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 11 /2012 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия.
Определението за спиране може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.