O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
С., 25.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1437 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3794/27.04.2010 година на М. в Р. Б. , представлявано от Главния М. М. А. Х. , заявена чрез адв.Н. Н. – АК Плевен срещу Решение Nо 94 от 15.03..2010 година по гр. възз.д. Nо 985/2009 година на ОС-Русе , в частта , с която е потвърдено решението на първата инстанцияпо отхвърления иск за собственост.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на чл. 258 ГПК е 1./ потвърдил Решение Nо 97 от 09.07.2009 година по гр.д. Nо 5648/2007 година на Районен съд – Русе , в частта , с която са отхвърлени исковете за собственост на М. в Р. Б. срещу [община] по отношение на УПИ V-5075 и УПИ I-636 в[населено място] и досежно разноските и 2./ обезсилил Решение Nо 97 от 09. 07. 2009 година по гр.д. Nо 5648/2007 година на Районен съд – Русе, в частта , с която са отхвърлени исковете на М. в Р. Б. срещу [община] за прогласяване нищожността на Заповед Nо 845/15.06.1998 година на Кмета на Общината и Заповед Nо 678/25.03.2003 година , както и на Договор от 11.03.2003 година , сключен между [община] и В. Ж. и обявяване нищожност на НА Nо 32 / 2003 година.
За да отхвърли исковете за собственост , въззивният съд е приел, ищцовата страна никога не е била собственик на процесните УПИ V-5075 и УПИ I- 636, теса били собственост на трети лица и след отмяна на отчуждаването им по ЗВСНОИ по З. и др. благоустройствени закони собствеността е възстановена на собствениците им –трети лица и се владеят от тях. Фактическите изводи за липса на идентичност са направени въз основа на изслушана обстойна и обоснована съдебно-техническа експертиза , а правните изводи- след обстоен анализ на доказателствата по делото.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото , поради допуснато нарушение по приложение на материалния закон и необоснованост ,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с довод , че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС „във връзка с направеното оплакване в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно приложението на разпоредбата на чл. 188 ал.1 ГПК / отм./”. Сочат се Решение Nо 189/14.07.2005 год. по гр.д. Nо 2219/2003 г. на ВКС- IV отд., Решение Nо 1985/17.10.2005 год. по гр.д. Nо 1075/2005 год. на ВКС-IV отд., Решение Nо 367/30.05.2006 г. по гр.д. Nо 2965/2004 год. на ВКС-IV отд. и Решение Nо 3785/17.04.2007 г. по гр.д. Nо 11715/2006 год. на ВАС-I отд., а „относно оплакванията за необоснованост , поради нарушение на материалния закон „ , решението на въззивния съд противоречи на Решение Nо 122/17.03.2006 година по гр.д. Nо 2436/2004 год. на ВКС–IV”а” отд. и на Решение Nо 186/16.05.2006 година по гр.д. Nо2774/2004 г. на ВКС IV отд.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация [община].
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , налице са данни за данъчната оценка на имота от 9 100 лв. и обжалваем интерес над минимално определения по чл. 280 ал.2 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи при поддържаното основание в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане касационното обжалване на посоченото основание.
С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК, ВКС дава точни разяснения по приложение разпоредбата на чл. 280 ал.1 ГПК, касаещи какво следва да се разбира под материално-правен или процесуално -правен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, какво следва да се разбира под понятието „ разрешен в противоречие с практиката на ВКС” по см. на т.1 , какво следва да се разбира под „разрешаван противоречиво от съдилищата” по см. на т.2 и какво следва да включва обосновката на основанието по т.3 „ от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”.
Изложението на касатора сочи, че няма точно и ясно формулиран правен въпрос, който да е обусловил крайния извод на съда по спорното правоотношение. Липсата на задълбочена преценка на доказателствата по делото, или материално-правната необоснованост на изводите на съда , касаят порочни процесуални действия по формиране на вътрешното убеждение на съда за основателността на заявения иск, но не са действия на съда по разрешаване на конкретен правен въпрос, касаещ предмета на спорното правоотношение, поради което и не могат да бъдат да бъдат ценени като „правен въпрос по чл. на чл. 280 ал.1 ГПК”.
Без конкретно формулиран въпрос, обусловил изхода на спора в смисъл на правно разрешен въпрос, касационният съд не може да извърши селекция и да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В конкретния случай исковете за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ са отхвърлени поради недоказано право на собственост на ищците по отношение на УПИ V-5075 и УПИ I- 636 .
Посочените въпроси :, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС „във връзка с направеното оплакване в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно приложението на разпоредбата на чл. 188 ал.1 ГПК / отм./” и „относно оплакванията за необоснованост , поради нарушение на материалния закон „ като правни въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК, касаят по своето правно естество релевирани доводи за отмяна на обжалваното решение при процесуална или материално-правна незаконосъобразност на решението. Същите тези въпроси по начина на формулиране или липса въобще на формулировка не могат да бъдат ценени и като такива по чл. 280 ал.1 ГПК, нито е възможно без тях да бъде извършена преценка за наличие на противоречива съдебна практика , обективирана с представените решения на ВКС.
От друга страна , за да е налице основание за допустимост на касационното обжалване в приложното оле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, т.е. в противоречие с практика ВКС/ респ. на ВС/, то тази практика следва да е от категорията на задължителната съдебна практика , дадена от върховната инстанция в изпълнение на вменената и тълкувателна дейност т.е. с посочване на ППВС , ТР на ОСГК на ВС, на ТР на ОСГК/ ТК на ВКС, решение по чл. 290 ГПК.
Посочената и представена практика на ВКС касае само такава по дела, при което е налице казуално тълкуване на съда по конкретния казус, без тълкувателен елемент, необходим по см. чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване Образувано по касационната жалба вх. Nо 3794/27.04.2010 година на М. в Р. Б. , представлявано от Главния М. М. А. Х. , заявена чрез адв.Н. Н. – АК Плевен срещу Решение Nо 94 от 15.03..2010 година по гр. възз.д. Nо 985/2009 година на ОС-Русе .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :