5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 26.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 505/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба рег. № 7598 от 13.12.2012 г., подадена от Е. Е. Г. и Г. В. Г. чрез техния пълномощник адв. В. Г., против решение № 357 от 15.10.2012 г. по в.гр.д. № 402/2012 г. на Окръжен съд Добрич. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразило се в необсъждане на представени по делото доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателите обосновават искането си за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по няколко правни въпроса, обуславящи изхода на спора, които съответно са разрешени в противоречие с практиката на ВКС или са от значение за точното прилагане на закона. Формулираните въпроси са следните:
1. Не влиза ли в противоречие с диспозитивното начало съдът служебно да прогласява нищожността на сделка, ако това не е поискано от страната.
2. В какво съотношение са служебното и диспозитивното начало.
3.Когато по делото има безспорни данни, че праводателят по сделката сделката не е само сляп, но и с друг недъг, представлява ли необсъждането на доказателства по делото за здравословното състояние на праводателя съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяна на съдебното решение.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 357 от 15.10.2012 г. по в.гр.д. № 402/2012 г. на Окръжен съд Добрич е отменено решение № 35 от 20.03.2012 г. по гр.д. № 79/08 г. на Районен съд- Балчик в частта му относно иска за делба, и в отменената част е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между Г. В. Г., Г. В. Ц. и Т. В. Ч. по отношение на следните недвижими имоти:
– дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 02508.68.86 с площ 589 кв.м, по кадастралната карта на [населено място], УПИ ХІІІ в кв. 24 с площ 591 кв.м по действащия подробен устройствен план на [населено място], при права за съделителите както следва: 3/5 ид. части за Г. В. Г., 1/5 ид. част за Г. В. Ц. и 1/5 ид. част за Т. В. Ч.;
– самостоятелни обекти в двуетажната жилищна сграда, построена в описаното по- горе дворно място: жилище на първия етаж, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.1; две стаи в приземния етаж- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.6 и две стаи на таванския етаж- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.3, при равни права за тримата съделители- по 1/3 ид. част.
С въззивното решение е отхвърлен искът за делба по отношение на съделителката Е. Е. Г. и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част, с която са отхвърлени искът на Т. В. Ч. и възражението на Г. В. Ц. по чл. 30 ЗН за намаляване на извършеното в полза на Г. В. Г. дарение, обективирано в нотариален акт № 92, т.ІІ, нот. дело № 301/2000 г.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че съделителите Г. Г., Т. Ч. и Г. Ц. са наследници по закон на съпрузите В. Г. Х., починал на 27.07.2004 г., и Ц. И. Х., починала на 12.11.2006 г. Общите наследодатели са били собственици на дворно място с площ 1 100 кв.м, за което с регулационния план от 1983 г. са били отредени два парцела – парцел ХХVІІ- 424 с площ 530 кв.м и парцел ХХVІІІ- 424 с площ 570 кв.м. По действащия подробен устройствен план, одобрен през 2006 г., парцел ХХVІІІ съставлява УПИ VІІ в кв. 24 с площ 591 кв.м. В него е изградена двуетажна двуфамилна жилищна сграда, състояща се от жилище на първия етаж, жилище на втория етаж, на приземния етаж – гараж, четири стаи, коридор и тоалетна, и на таванския етаж – четири стаи. В производство за делба, приключило със спогодба по гр.д. № 139/92 г. на Окръжен съд – Добрич, наследодателите В. и Ц. Х. са придобили правото на собственост върху жилището на първия етаж, две стаи на приземния етаж и две стаи на тавана.
През 1993 г. наследодателите прехвърлили на дъщеря си Г. Ц. срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху 3/5 ид. части от дворното място, заедно с притежаваните от тях самостоятелни обекти в сградата. С решение по гр.д. № 25/2003 г., влязло в сила на 13.12.2005 г. този договор е бил развален изцяло поради неизпълнение.
През 2000 г. В. и Ц. Х. дарили на своя син Г. Г. притежаваните от тях 2/5 ид. части от дворното място.
През 2006 г. Ц. Х. прехвърлила на Г. Г. срещу задължение за издръжка и гледане 2/5 ид. части от дворното място, както и 5/8 ид. части от жилището на първия етаж, от двете стаи на приземния етаж и от двете стаи на тавана. При сключване на този договор прехвърлителката е била представлявана от пълномощник по силата на пълномощно, което не е подписано, а е оформено с пръстов отпечатък, за който е направено отбелязване от нотариуса, че е на Ц. Х..
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че извършеното в полза на Г. Г. през 1992 г.дарение, не накърнява запазената част на съделителите Т. Ч. и Г. Ц. от наследството на Велико Х.. Предвид обратното действие на развалянето на договорите, след разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен с Г. Ц., прехвърленият имот е върнат обратно в патримониума на прехвърлителите В. и Ц. Х.. Поради това към момента на откриване на наследството на В. Х. то е включвало 1/2 от 3/5 ид. части от дворното място, както и ? ид. част от жилището на първия етаж, от двете стаи на приземния етаж и от двете стаи в тавана. Към стойността на това имущество въззивният съд е прибавил и стойността към 2004 г. на дарения имот, определена чрез заключение на съдебна експертиза, и по този начин е определил, че наследствената маса по чл. 31 ЗН възлиза на 27 250 лв. На тази база е изчислил запазената и разполагаемата част и е приел, че извършеното дарение на стойност 3 360 лв. не надхвърля стойността на разполагаемата част на наследодателя / 4 541.67 лв./. По аналогичен начин е подходил въззивният съд и при определяне наследствената маса по чл. 31 ЗН от наследството на Ц. Х., нейната разполагаема част и запазената част на наследниците, и е направил извод, че и дарението от тази наследодателка не надхвърля разполагаемата й част. По тези съображения е отхвърлил направеното от съделителите Г. Ц. и Т. Ч. искане за намаляване на извършеното през 1992 г. дарение. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила / в срока по чл. 283 ГПК е постъпила касационна жалба от Т. Ч. и Г. Ц. с рег. № 6916 от 14.11.2012 г., в която изрично е посочено, че се обжалва въззивното решение в частта, касаеща “липсата на произнасяне по претенциите им по чл. 344, ал.2 ГПК, като в останалата част нямат възражения и не излагат такива”/ .
Въззивният съд обаче е намерил за основателно възражението на съделителката Г. Ц. за нищожност на договора от 20.01.2006 г., с който Ц. Х. е прехвърлила на Г. Г. срещу задължение за издръжка и гледане 2/5 ид. части от дворното място, както и 5/8 ид. части от жилището на първия етаж, от двете стаи на приземния етаж и от двете стаи на тавана, като е приел, че договорът е сключен от пълномощник без представителна власт и поради това е нищожен. Съдът е приел, че упълномощителната сделка е нищожна поради липса на съгласие. Пълномощното не е било подписано от упълномощителката, а е оформено с полагането на пръстов отпечатък в нарушение на чл. 475, ал.2 във вр. с чл. 151 ГПК/ отм./ тъй като упълномощителката е била сляпа, но не е била неграмотна. Даденото от въззивния съд тълкуване на чл. 475, ал.2 ГПК/ отм./, сега чл. 579, ал.2 ГПК, противоречи на практиката на ВКС, израз на която е и представеното с касационната жалба решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр.д. № 1409/2010 г. на ВКС, ІV го., която приема, че недъгавостта като по – стар термин, е синоним на инвалидността и включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Предвид констатираното противоречие въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК в частта, с която е допусната съдебна делба на описаните в диспозитива на решението недвижими имоти, по третия от поставените от жалбоподателите Г. и Е. Г. правен въпрос, касаещ предпоставките, при които разпоредбата на чл. 579, ал.2 ГПК допуска да се положи отпечатък от палец вместо подпис с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване против решение № 357 от 15.10.2012 г. по в.гр.д. № 402/2012 г. на Окръжен съд Добрич в частта по иска за делба.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и да представят доказателства за това, като при неизпълнение на тези указания касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: