ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№316
гр. София, 26.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 3053 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Й. И. чрез адв. Д. П. срещу определение № 130/19.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1679/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба на Д. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 155/14.12.2015 г., постановено по гр.д. № 3099/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по произнасяне на молбата за отмяна. Излага доводи за неправилност на изводите на касационния съд относоно това, че определение № 219/10.11.2005 г., постановено по ч.гр.д. № 588/2005 г., с което е отменено определението на Районен съд – Несебър за прекратяване на производството по гр.д. № 333/2004 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, поради спазване на преклузивния срок за предявяване на иска, не представлява съдебен акт ангажиращ съда по инстанционния контрол, който извършва самостоятелна проверка по отношение допустимостта на иска.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение № 130/19.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1679/2016 г., Върховния касационен съд е оставил без разглеждане молба на Д. Й. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила Решение № 155/14.12.2015 г., постановено по гр.д. № 3099/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, поради това, че противоречи на определение № 219/10.11.2005 г., постановено по ч.гр.д. №588/2005 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено определение по гр.д. № 333/2004 г. на Районен съд – Несебър за прекратяване на производството по чл. 28 СК /отм./.
С решение № 155/14.12.2015г., постановено по гр.д. № 3099/2015г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал.л 3 ГПК решение № V-2/23.01.2015г., постановено по гр.д. № 2124/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 149/02.08.2013 г., постановено по гр.д. № 333/2004 г. по описа на Районен съд – Несебър. С последното е отхвърлен предявеният от Д. Й. И. срещу Л. С. И. иск с правно основание чл. 28, ал. 1 СК /отм./ за приемане за установено, че ищецът притежава по-голям дял от общото имущество на страните, придобито по време на брака им, а именно – 2/3 ид.ч. В мотивите на постановеното решение решаващият състав на касационната инстанция е приел, че искът на Д. Й. И. с правно основание чл. 28, ал. 3 СК /отм./ е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 30 СК /отм./, поради което правото на иск на страната е преклудирано.
С определение № 219/10.11.2005г., постановено по ч.гр.д. №588/2005г. Окръжен съд – Бургас е отменил определение от 08.09.2005 г., постановено по гр.д. № 333/2004 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което производството по делото е прекратено, поради предявяване на иска с правно основание чл. 28, ал.л 3 СК /отм./ след изтичане на едногодишния преклузивен срок. В. съд е приел, че законоустановеният срок за предявяване на иска с правно основание чл. 28, ал. 3 СК /отм./ за определяне на по-голям дял от общото имущество, изтича на 02.04.2004 г., който е обявен еднократно за официален празник с Решение № 220/26.03.2004 г. на МС на РБ, обн. ДВ, бр. 26/30.03.2004 г., поради което срокът е изтекъл на следващия присъствен ден – 05.04.2004 г., в рамките на който ищецът е депозирал исковата си молба, с оглед на което исковата претенция е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отмяната е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове и е допустима в изчерпателно изброени в закона хипотези, които не могат да се тълкуват разширително. За да е налице основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо последното да е влязло в законна сила и да противоречи на друг, равен по степен съдебен акт, който е влязъл в сила и дава разрешение на същия правен спор между същите страни. В процесния случай не се касае до противоречиви решения по тъждествено спорно право, тъй като първият по ред съдебен акт, даващ противоречиво разрешение на въпроса спазен ли е едногодишния преклузивен срок за предявяване на иска с правно основание чл. 28, ал. 3 СК /отм./, е определение – съдебен акт, даващ разрешение на процесуалноправен въпрос по движение на делото, в процесния случай по допустимостта на иска, а не съдебен акт разрешаващ по същество материалноправен или процесуалноправен спор между същите страни. Ето защо липсва друго влязло в сила решение по спора извън атакуваното с настоящата молба, поради което молбата за отмяна е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 130/19.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1679/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: