О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София,27.07.,2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 296 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №80,постановено на 06.04.2009г. по гр.д. №227/2009г. Софийският окръжен съд е оставил в сила определението на РС-Ботевград от 08.01.2009г.,с което производството по гр.д. №227/2008г. е прекратено поради недопустимост на иска.
Определението е обжалвано от Н. М. Г.,който поддържа,че същото е неправилно,тъй като решението,с което е отхвърлен искът за делба на имота,предмет на предявения по делото установителен иск,е влязло в сила,но същото не препятствува възможността за предявяване на установителен иск за правото му на собственост върху идеална част от този имот,доколкото и в настоящето производство е навел доводи за нищожност на прехвърлителна сделка,по които в делбеното производство съдът се е произнесъл само в мотивите. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,като твърди,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога е налице правен интерес от предявяването на установителен иск за признаване право на собственост върху недвижим имот.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища,в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В случая в обжалваното определение е прието,че предявеният от Н. М. Г. установителен иск за признаване право на собственост върху ? ид.част от недвижим имот е недопустим,тъй като въпросът за придобиване на правото на собственост върху имота по давност е третиран в друго,приключило съдебно производство,а именно в производство за съдебна делба по гр.д. №527/2006г. на Ботевградския районен съд,поради което производството по отношение на ответницата С следва да бъде прекратено по реда на чл.126,ал.1 ГПК. По отношение на останалите ответници е прието,че не е налице правен интерес от водене на производството по предявения установителен иск,тъй като липсва твърдение,което да обосновава обратен извод. Прието е също така,че установителният иск е недопустим и по причина,че ищецът не владее имота доколкото установителният иск е субсидиарна форма на защита спрямо осъдителния и конститутивния иск-установителният иск е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск за постановяване на друго решение за постигане на целения резултат.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят поддържа,че е налице противоречиво разрешаване на поставения от него въпрос с даденото в приложеното решение №96/01.02.2002г. на ВКС,ІV ГО, постановено по гр.д. №381/2001г.,в което е прието,че с оглед твърдението за нищожност на правна сделка и липсата на данни,че ответниците се намират в имота,установителният иск е допустим. Поддържаната теза за наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос обаче не може да бъде споделена,въпреки,че в обстоятелствената част на исковата молба е налице твърдение за нищожност на договор,от което и на основата на изтекла в негова полза придобивна давност Н. М. Г. извежда претенцията си досежно правото на собственост върху ? ид.част от процесния недвижим имот,доколкото не е налице пълна идентичност на разглежданите в настоящия случай и в производството по гр.д. №381/2001г. хипотези.
На първо място следва да се отбележи,че изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск не е основан само на съображението за субсидиарността на установителния иск като форма на защита на право на собственост върху недвижим имот. Основното съображение в тази насока е свързано с наличието на вече приключило с влязло в сила решение делбено производство,предмет на което е бил предявен иск за делба на същия недвижим имот,по отношение на който е заявена и исковата претенция по настоящето дело и по въпроса за недопустимост на предявения иск с оглед установената в процесуалния закон забрана за повторно разрешаване на същия правен спор при наличие на сила на присъдено нещо изводите на въззивния съд изцяло съответствуват на трайната практика на ВКС. Именно в съответствие с тази практика е прието,че доколкото възражението за нищожност на договора и доводите за придобиване на имота по давност са били обсъждани от съда в делбеното производство,подобни твърдения не следва да бъдат отново обсъждани в производство по предявен установителен иск за право на собственост върху идеална част от същия имот,тъй като в делбеното производство именно на основата на извода за неоснователност на направеното от Н. М. Г. позоваване на изтекла в негова полза придобивна давност правата му върху имота са отречени. Ако това твърдение беше прието за основателно в делбеното производство, делбата между Н. М. Г. и С. Т. В. би била допусната,в каквато насока са твърденията на жалбоподателя в настоящето производство /поддържа се,че процесният имот е придобит по давност по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност,което обуславя и претенцията за притежаване право на собственост върху ? ид.част от същия имот с оглед разпоредбата на чл.27 СК/.
Въззивният съд се е съобразил изцяло с константната съдебна практика при постановяване на обжалваното определение, поради което настоящият състав приема,че соченото в частната жалба основание за допускането на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №80, постановено на 06.04.2009г. по ч.гр.д. №227/2009г. по описа на Софийски окръжен съд по подадената от Н. М. Г. частна жалба вх. №856/16.04.2009г.
Председател:
Членове: